О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3440

София,01.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 179/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор С., против въззивно решение № 1062 от 24.10.2024 г. по в. гр. д. № 812/2024 г. на Апелативен съд - София, с което след частична отмяна на решение № 261827 от 01.06.2022 г. по гр. д. № 2361/2021 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на ищеца Д. Л. Л. 15 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2015 г. описа на Сектор Борба с организираната престъпност - Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите, касаещи определянето на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта и приложението на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди. Твърди се, че са разрешени в противоречие с възприетото в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР №...