Образувано е по жалба, подадена от Т. С. С. представляващ местна коалиция Обединени за нашата община (Реформаторски блок, ВМРО Българско национално движение), против решение 2428 МИ/ НР от 01.10.2015 г. на Централна избирателна комисия (ЦИК), с което като неоснователна е оставена без уважение жалбата на Т. С. С. представляващ местна коалиция Обединени за нашата община (Реформаторски блок, ВМРО Българско национално движение), срещу решение МИ-229 от 27.09.2015 г. на ОИК Карлово.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението на ЦИК, поради които се претендира отмяната му. Във връзка с основанията за това основно се твърди, че ОИК е процедирала незаконосъобразно, като липсват основания да се самосезира за нарушения на Изборния кодекс.

Ответникът - Централна избирателна комисия чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 58, ал. 1 ИК

и срещу решение на ЦИК, което подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ЦИК е била сезирана с жалба вх. МИ-15-1005/30.09.2015 г. от Т. С. С. представляващ местна коалиция Обединени за нашата община (Реформаторски блок, ВМРО Българско национално движение), срещу решение МИ-229 от 27.09.2015 г. на ОИК Карлово, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 и чл. 34 от ИК е установено нарушение на чл. 183, ал. 2 от ИК от страна на МК Обединение за нашата община (Реформаторски блок, ВМРО БНД), тъй като върху малка информационна брошура трипластова, с размер 10/21 см, липсвала информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, което да съставлява 10 на сто от лицевата й част и е указала на кмета на община К. да изземе агитационните материали, разпространявани в нарушение на чл. 186 от ИК.

В протеклото административно производство, обективирано в протокол 259/01.10.2015 г. ЦИК в мнозинството си е приела жалбата за неоснователна, тъй като безспорно е установено, че разпространяваната информационна брошура на кандидата за кмет на община К. Е. К. като агитационен материал не съдържа задължителен реквизит по чл.183, ал.2 ИК , а именно информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. Въз основа на установеното е постановила е оспореното понастоящем решение, за което се е мотивирала като е изложила правни и фактически основания.

При извършеният съгл. чл.168 АПК контрол за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът установи, че е същият е издаден в съответната форма от компетентния за това орган при наличие на съответния кворум 2/3 от присъстващите, в съответствие с целта на закона, спазени са административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон чл. 183, ал.2 от Изборния кодекс .

Неоснователи и понастоящем са възраженията, че ОИК няма правомощия да се самосезира, т. е. по своя инициатива на установява нарушения на Изборния кодекс. С. чл. 87, ал.1, т.1 ИК Общинската избирателна комисия осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове. В тази връзка, изготвянето на агитационните материали във връзка с провеждани избори, е дейност в предизборната агитация по чл.181 и сл. от Изборния кодекс. С.е на съответствието на агитационните материали с императивните изисквания на кодекса е във всички случаи дейност на прилагането на кодекса и не е необходимо нарочно сезиране на ОИК, за да се произнесе по очевидно нарушение на ИК като съгл. чл.186, ал.1 ИК е предвидено правомощие на ОИК да реши премахването или изземването на агитационните материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса, с указания за това към съответния кмет. В тази връзка действията й са били законосъобразни, вкл. и като съответни на целта на закона, както правилно е установено от ЦИК с оспореното решение.

Понастоящем не се сочат доводи и доказателства, които да установяват друга фактическа обстановка, а при липсата на правни основания по чл.146 АПК за отмяна на административния акт, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание на основание чл.58, ал.3 от Изборния кодекс вр. чл.172 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т. С. С. представляващ местна коалиция Обединени за нашата община (Реформаторски блок, ВМРО Българско национално движение), против решение 2428 МИ/ НР от 01.10.2015 г. на Централна избирателна комисия Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Г. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. Х./п/ Т. П.

Т.П.