Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) - Пазарджик срещу решение 400 от 04.07.2014 г., постановено по административно дело 331/2014 г. от Административен съд Пазарджик, с което е отменена негова заповед ЧР-05-09 от 21.02.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Не взема становище по подадената от И. Н. частна жалба.

Ответникът по касационната жалба И. С. Н., в представен от процесуалния си представител отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Николова обжалва с частна жалба определение 779/22.07.2014 г. постановено по делото, с което е оставена без разглеждане молбата й за допълване на решението в частта за разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е нарушение на материалния закон и неговата цел.

Решението е правилно като краен резултат, но не по мотивите изложени в него.

Съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 АПК.

По делото са приложени копия от утвърдени със съответни заповеди щатни разписания на ОДЗ Пазарджик, действали преди и след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката Николова.

По длъжностно разписание утвърдено със заповед РД-06-109/31.07.2012 г. на Директора на ОДЗ Пазарджик общата численост на администрация е била 61 щатни бройки, от които 52 в специализирана администрация. В тази администрация се е намирала и длъжността, заемана от жалбоподателката, която е била началник на Общинска служба по земеделие Белово. По това щатно разписание общинските служби са били 4 Пазарджик, Велинград, Панагюрище и Белово. Съответно длъжностите началник на ОбСл също са били 4.

По длъжностното разписание, утвърдено със заповед РД-06-20/20-2014 г. общата щатна численост на ОДЗ Пазарджик е запазена на 61 щатни бройки, запазена е и тази численост на общата администрация 52, но същевременно в тази численост са увеличени щатните бройки за длъжността началник на общинска служба на 5 бройки. Съответно е увеличен и броят на Общинските служби по земеделие от 4 на 5.

При така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая не е налице съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката.

Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (обн. в ДВ бр.49 от 2012 г.) и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да а налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо да бъде установено, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование - нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни.

В случая е установено, че броят на служителите в администрацията е запазен, но същевременно броят на служителите, заемащи длъжността началник на земеделска служба, не само не е намален, а е увеличен с една щатна бройка. При така установеното следва еднозначен извод, че длъжността, заемана от Николова "началник на общинска служба по земеделие" не е съкратена.

По отношение на доводът, че в случая е закрита структурата Общинска служба по земеделие Белово, в която се е намирала длъжността, заемана от служителката същият е неоснователен. Закриването на дадена административна структура и същевременно разкриване на две нови такава не води до извод за съкращаване на длъжност в закритата структура, при предвидена същата длъжност в новоразкритата структура.

Длъжностите в администрацията не са произволно определени и разпределението на отговорностите между тях почива на нормативни правила, които следва да бъдат съобразявани както при съставяне на длъжностните разписания и длъжностните характеристики на служителите, така и при извършваните реорганизации чрез трансформация при запазване на общата численост на персонала, какъвто е настоящия случай. Тези правила се съдържат в Закона за администрацията (ЗЗД), Класификатор а на длъжностите в администрацията (Класификатора)

и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), които регламентират разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема.

При издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение и на целта на закона. Независимо, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители, целта на закона е да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители. В конкретния случай, при запазване на общия брой на щатните в дирекцията и констатираното увеличаване на броя им за длъжността, заемана от жалбоподателката, по същество се цели заобикаляне на закона, чрез промяна само на мястото, където ще се изпълнява длъжността, при запазена нужда от извършване на задачите и функциите й. Този факт се установява от приложеното по делото заверено копие от предложението на Директора на ОДЗ Пазарджик до министъра на земеделието за промяна на длъжностното разписание, в което макар формално да се закрива Общинска служба земеделие Белово се създава нова такава в гр. С. със същия район на действие и със същите функции. Същевременно е предложено и съответно предвидено по длъжностното разписание в сила от 21.02.2014 г. създаването на още една структура Общинска служба по земеделие - тази в гр. П., за която също е предвидена длъжност "началник на общинска служба".

Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал.1). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 6 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал.5). В случая посочените принципи са нарушени. В предложението до МЗХ липсва конкретно обосноваване на необходимостта от закриване на една общинска служба и ракриване на две нови такива.Формалното посочване, че с промяната се цели създаване на по-добри условия за обслужмване на гражданите, при липсата на на конкретни данни за обема на извършената работа от съществуващите семеделски служби и конкретни факти обуславящи необходимостта от прамяната не водят до извод за налична такава необходимост и съответно изпълнение, както на посочените по-горе принципи, така и на принципа за законност по чл. 4 АПК, задължаващ органите да постановяват своите актове за целите, на основанията и по реда установени в закона.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Подадената частна жалба е основателна.

Обжалваното от Николова определение е постановено в нарушение на чл. 248 и чл. 80 от ГПК, както и на задължителното за съда ТР 6/20102 г. на Върховния касационен съд, в частта му по т. 8. Липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е и конкретния случай не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В случая са били налице и предпоставките по чл. 143, ал.1 АПК, при което неправилно съдът не е осъдил ОДЗ Пазарджик да заплати на Николова направените от нея деловодни разноски в размер на 350 лв., представляващи хонорар за един адвокат.

Предвид изложеното определение 779/22.07.2014 г. следва да бъде отменено, вместо което следва ОДЗ Пазарджик да бъде осъдена да заплати на Николова посочената сума.

При този изход на делото ОДЗ Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на Николова и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лв., представляващи хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 400 от 04.07.2014 г., постановено по административно дело 331/2014 г. от Административен съд Пазарджик.

ОТМЕНЯ

определение 779/22.07.2014 г. по адм. дело 331/2014 г. на Административен съд Пазарджик и ПОСТАНОВЯВЯ:

ОСЪЖДА

Областна дирекция З. П. да заплати на И. С. Н. сума в размера на 350 (триста и петдесет)лева, представляваща деловодни разноски пред Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА

Областна дирекция З. П. да заплати на И. С. Н. сума в размер на 250 (двеста и петдесет)лева, представляваща деловодни разноски пред Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

И.С.