Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаБ. Л. по адм. дело № 4873/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „,Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1223/26.02.2021г. по адм. д. № 9161/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е обявена нищожността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С609-0458539 от 21.08.2020г. на зам. началник отдел „Оперативни дейности“- София в ГД „ Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че издателят на оспорената заповед е действал при условията на заместване и с изрична заповед е определен да замества титуляра при негово отсъствие. Завява, че в акта е допусната техническа грешка, като вместо да се впише началник отдел „Оперативни дейности“ е посочено, че негов издател е зам. началник отдел. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба – „М. М. ММ“ ЕООД, гр. София не изразява становище оспорва основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваното решение първостепенният съд е обявил нищожността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С609-0458539 от 21.08.2020г. на зам. началник отдел „Оперативни дейности“- София в ГД „ Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

За да достигне до извод за наличието на най - тежкия порок на оспорения акт, решаващият състав е приел, че обжалваната заповед е издадена от зам. началник отдел „Оперативни дейности“, а длъжностното лице, което я е издало, не заема тази длъжност. Съдът е разграничил хипотезите на делегиране на правомощия и на упражняването им при условията на заместване, с оглед на което е достигнал до извода, че обжалваната заповед е следвало да бъде издадена от началник отдел „Оперативни дейности“. Това заключение е мотивирано от факта, че длъжностното лице, назначено на тази длъжност, е било в годишен отпуск на 21.08.2020г., а Т. Д. е изпълнявала функциите му по заместване.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че длъжностното лице, което е назначено на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ София е отсъствало на 21.08.2020г. поради ползването на платен годишен отпуск. По силата на Заповед ЗЦУ – 1550/17.10.2019г. Изпълнителният директор на НАП е наредил при отсъствие на Л. Х., осъществяващ функциите на началник – отдел „Оперативни дейности“ длъжността да се изпълнява от Т. Д. – началник сектор ГКПП в същия отдел. Именно от нея е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ, но непрецизно в акта като негов издател е вписан зам. началник „Оперативни дейности“.

Действително, както правилно е посочил първоинстанционният съд, при възникване на компетентност при условията на заместване, заместващият упражнява правомощията на замествания в пълен обем и от негово име. Определящо при преценката за действителността на акта обаче е дали съответното длъжностното лице, осъществяващо функциите на компетентния в случая орган началник сектор „Оперативни дейности“, е разполагало с неговата материална компетентност да издава заповеди за налагане на ПАМ. В случая тази компетентност, по силата на изрична заповед и при условията на заместване, е предоставена на Т. Д., която именно в качеството си на заместваща Л. Х. е издала оспорената заповед. След като нейният издател е разполагал с това правомощие за периода на отсъствие на титуляра, то не може да се приеме, че актът е издаден от некомпетентен орган. Таково заключение не следва от непрецизното посочване в заповедта на качеството, в което е действал нейният издател, тъй като същият е разполагал с пълния обем правомощия, предоставени по делегация на началник отдел „Оперативни дейности“. Ето защо, именно в качеството си на осъществяваща функциите на този орган Т. Д. е издала оспорения акт, с оглед на което като ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституиран началник отдел „Оперативни дейности“ София. Тъй като това не е сторено, а като страна по делото е конституиран зам. началник „Оперативни дейности“ София, то решението е постановено срещу ненадлежен ответник и е недопустимо. По аргумент от чл. 218, ал.2 АПК за този порок на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно, а наличието му обуславя обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази гореизложените мотиви, включително и тези относно надлежния ответник в производството.

На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд дължи произнасяне и по разноските пред ВАС.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1223/26.02.2021г. по адм. д. № 9161/2020г. по описа на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова