Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. А. от гр. Р. срещу решение 30 от 18.07.2014 г., постановено по административно дело 250/2014 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед рег. 3.28-77/28.06.2014 г., издадена от експерт в Териториална дирекция Национална сигурност - Русе. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба експерт в Териториална дирекция Национална сигурност при Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) Русе не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно.

Наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспорените административен и съдебен акт поради нарушаване на чл. 124а, ал. 4 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС, редакция, ДВ, бр. 52/2013 г., отм. са неоснователни.

Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал относимите за случая доказателства, въз основа на които обосновано и законосъобразно е приел, че по-късното подписване на декларацията по чл. 62о, ал. 4 от ППЗДАНС не е засегнало правото на адвокатска защита от момента на задържането. В случая и пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция липсва възражение от страна на касатора за невярно посочен час на задържане. Нещо повече - пред касационната инстанция жалбоподателят излага подробно фактите, свързани с постановяване на заповедта и твърди, че именно в 16, 00 часа е отведен от дома си в сградата на ТДНС Русе от служители на агенцията. Там бил помолен да напише обяснения за това как е стигнал до извод, че третата атакувана банка в страната ще бъде Инвестбанк АД. Жалбоподателят твърди, че в случая е направил анализ, който му е отнел няколко часа и след като изложил в писмен вид обясненията си в 21 часа му била поднесена за подпис заповедта с начален час 16,00 часа, който по същество е реалният час на задържането му. От съдържанието на заповедта се установява, че касаторът е бил информиран за всички права по чл. 124а от ЗДАНС. Попълването на декларация от задържаното лице е част от административната процедура и не е обвързано със срок. В случая това действие е извършено.

Като основание за издаване на заповедта е посочено, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 326 НК, което е свързано с дейностите по чл. 4, ал.1, т. 6 и т.15 от ЗДАНС в действалата към онзи момент редакция ДВ бр. 53/14.06.2013 г., като изложеното от касатора в съдебно заседание относно фактите и тяхната хронология подкрепя отразеното в заповедта.

Неоснователен е наведеният довод за допуснато нарушение по чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като разпоредбата предвижда забрана за лишване от свобода, при изрично предвидени изключения, едно от които - това по

б. "с" на цитирания текст е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление, макар в случая да не касае до арест по смисъла на Наказателнопроцесуалния кодекс, а до наложена принудителна административна мярка. В случая са налице цитираните предпоставки, а освен това при задържането на Ангелов са изпълнени и изискванията по чл. 5, т. 2 от Конвенцията.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 30 от 18.07.2014 г., постановено по административно дело 250/2014 г. от Административен съд Русе. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ И. С. И.С.