Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Н. против решение 123 от 25.07.2014 г. по адм. дело 329/2013 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-06-01/30.07.2013 г. и против заповед РД-07-66/01.08.2013 г. на директора на Областна дирекция З. К., с които на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Николов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, събраните доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл настоящата инстанция възприема касационния довод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорените заповеди да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът директорът на Областна дирекция З. К. оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Решението на Административен съд Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че оспорената заповед РД-06-01/30.07.2013 г. на директора на Областна дирекция З. К., с която на жалбоподателя Николов е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма. Нарушенията са описани в три пункта, в които са посочени времето и място на извършване, обстоятелствата, при които са допуснати, както и доказателствата, които ги установяват. Цитирани са и нарушените норми от ЗДСл, както и задълженията от длъжностната характеристика, които не са изпълнени от служителя.
Правилно е преценено, че е спазена и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 94, ал.1 от ЗДСл като е отчетено времето, през което служителят е в отпуск и след като са приети писмените му обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани на 12.03.2013 г. и на 21.06.2013 г. ) и същият е изслушан от наказващия орган (отбелязване от служителя върху писмото от 25.07.2013 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени служителят е уведомен за провежданата проверка по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарното наказание да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело, по което са проведени заседания, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Николов.
Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на директора на Областна дирекция Земеделие - Кюстендил, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителя е постановен след като са установени осъществени от страна на Николов, който до уволнението заема длъжността младши експерт в Общинска служба по земеделие Кюстендил с офис Трекляно и офис Невестино, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че на 27.12.2012 г. и на 28.12.2012 г. служителят Николов напуска работното си място в опис Трекляно преди края на работното време, без да са налице уважителни причини за това ( т. 1 от заповедта), на 18.10.2012 г. отправя обиди и нецензурни квалификации към гражданин, дошъл в офиса в с. Т., за да получи административна услуга (т. 2 от заповедта) и не оформя, посочените в заповедта заявления за вписване в регистъра на арендните договори и регистрите по Наредба 49/ 2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост и не прилага съответните квитанции за платени такси към тях по съответния ред, довело до заплащане два пъти за една и съща услуга (т. 3 от заповедта).
При тези факти (за отсъствията на 02.01.2013 г. и на 03.01.2013 г. е представен болничен лист, който установява временна неработоспособност на служителя, тъй като не е оспорен по съответния ред) аргументирано първоинстанционният съд приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Като младши експерт в Общинска служба по земеделие Кюстендил жалбоподателят има задължение да води, поддържа и актуализира базата данни в регистрите, обслужващи дейността на общинската служба по земеделие, като регистър на арендните договори, регистър по СИЗП и/ или ИСАК и регистри по Наредба 49/ 2004 г. (т. 5.27 от длъжностната характеристика), а като държавен служител следва да спазва установеното работно време (чл. 23 от ЗДСл) и да не проявява грубост неуважение и невъзпитание към гражданите, които обслужва (чл. 20, ал. 2 от ЗДСл). В случая тези задължения не са изпълнени, поради което правилно е преценено, че поведението на служителя представлява неизпълнение на служебните задължения и нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от ЗДСл - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДСл. Описаните дисциплинарни нарушения са достатъчни да обосноват санкционирането на жалбоподателя, а съответно и крайните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на постановената заповед и неоснователност на жалбата.
Възражението на жалбоподателя, че не са налице нарушения при работата с регистрите, тъй като задължения в този смисъл са му поставени с изрични заповеди на директора от 04.03.2013 г. след приемане на заявленията, описани в заповедта, е неоснователно. Функциите по водене, поддържане и актуализиране на базата данни в регистрите, обслужващи дейността на общинската служба по земеделие, са възложени на служителя с т. 5.27 от длъжностната характеристика, поради което неизпълнението или некачественото изпълнение на тези задължения представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
Доводът на касационния жалбоподател, че сигналът за инцидента на 18.10.2012 г. е изготвен само за нуждите на дисциплинарното производство, тъй като е подаден след неговото образуване, също е неоснователен. Данни за описания в заповедта инцидент се съдържат в писмо изх. РД-05-2/ 02.01.2013 г. на началника на Общинска служба по земеделие Кюстендил до директора на Областната дирекция З. К., поради което съвсем закономерно образуваното против Николов дисциплинарно производство обхваща и изясняването на този случай.
Съображенията на жалбоподателя, че дисциплинарното производство е образувано поради синдикалната му дейност, също не могат да бъдат споделени. Тези доводи не са подкрепени с доказателства, а се опровергават и от събраните такива, които установяват допуснатите по - горе дисциплинарни нарушения.
Както първоинстанционният съд правилно приема, определената найтежка дисциплинарна санкция е съобразена с броя, вида и характера на нарушенията, допуснати от Николов и последиците за държавната служба, като уронване престижа и понижаване доверието в работата на областната дирекция. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.4 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд Кюстендил постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба.
В противоречие с възприетото от административния съд, настоящата инстанция намира, че отсъстията на служителя от работа на 02.01.2013 г. и на 03.01.2013 г. не съставляват дисциплинарно нарушение с оглед представения болничен лист, както и че дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл не са установени (нарушения на конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на служителите в държавната администрация не са посочени и в заповедта). Тези разминавания не опорочават съдебния акт и не са основание за неговата отмяна, тъй като не се отразяват на правилността на крайния извод на съда за наличие на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т. 1 и т. 4 от ЗДСл, всяко едно от които самостоятелно обоснова дисциплинарната отговорност на служителя.
Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е последица от първия. Ето защо изводът на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция.
Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя са направени въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателства: протоколите за констатираните отсъствия от работното място и нарушенията при работа с регистрите, свидетелски показания, включително тези на свид. Митева, очевидец на инцидента на 18.10.2012 г. и тези свид. Петрунов относно същия случай. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, включително в подкрепа на твърденията, че единствено синдикалната дейност на Николов е причина за дисциплинарното му санкциониране, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените заповеди. Представеният от жалбоподателя болничен лист от 03.01.2013 г., оправдаващ отсъствията на служителя от работа на 02.01.2013 г. и на 03.01.2013 г. , който не е оспорен и отменен по реда на чл. 112 от Закона за здравето, без основание не е взет предвид от съда. Тази неправилна интерпретация на цитираното доказателство, обаче не води до извод за необоснованост на съдебния акт, тъй като останалите, описани в заповедта дисциплинарни нарушения, са установени от събраните доказателства, които съвкупно обосновават крайното заключение на съдебния състав.
При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В съответствие с чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва проверка на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и на събраните доказателства. Спазени са и изискванията на чл.172а от АПК решението съдържа изброените в чл. 172а, ал. 1 от АПК реквизити, както и подробни съображения в подкрепа на направените изводи (чл. 172а, ал. 2 от АПК).
Игнорирането на представения от жалбоподателя болничен лист от съда не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като този пропуск не се отразява на крайните изводи на съдебния състав относно законосъобразността на оспорените административни актове. Ето защо доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, постановен е в съответствие с материалния закон, събраните доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 123 от 25.07.2014 г. по адм. дело 329/2013 г. на Административен съд Кюстендил.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
М.М.