Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на "Сигротех" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., бул.В.Левски212А, представлявано от управителя С. С. Г., срещу Решение 2409 от 06.11.2013 по адм. д. 1336 по описа за 2013г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт 16251200215 от 19.07.2012 г., на орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение 369 от 10.04.2013 г. на зам.-директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, упълномощен със заповед ЗЦУ-147 от 15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта на отказания данъчен кредит за данъчен период м.11.2010г. в размер общо на 40 667,80 лева главница и лихви в размер на 6 708,02 лева, по 7бр. фактури с издатели БомарЕООД, Технохит-ЮгЕООД, Г. А. И.лЕООД и КасидаЕООД, с предмет услуги строително монтажни работи и строителни материали по две от фактурите.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на стоки и услуги като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. Поддържа се, че спор по наличието на резултат от процесните доставки на услуги няма, спорно е само дали издателите на фактурите-преки доставчици са извършили доставките. Според касатора ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на технически и персонален капацитет за извършване на доставките не е основание да се откаже на РЛ претендираното право. В противоречие със задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на директивата по ДДС, съдът потвърдил процесния отказ на данъчен кредит поради действия на доставчиците и въпреки липсата на мотиви в РА...