Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 4982/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“, чрез процесуален представител З. Б., против решение № 102/16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 492/2020 г., по описа на Административен съд – С. З. в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати на „Енисей 2“ ЕООД, представлявано от П. У., обезщетение в размер на 2300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - заплатен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 465/20.09.2018 г., издадено от началника на Митница - Пловдив, както и разноски по делото в размер на 267 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваната част от решението и отхвърляне на иска, като в полза на Агенцията бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Енисей 2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от П. У., чрез адв. П. В., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е сезиран с иск от „Енисей 2“ ЕООД да бъде осъдена Агенция „Митници“ да заплати общо сумата от 9200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по АНД № 1157/2018 г. по описа на Районен съд - Казанлък и КАНД № 101/2019 г. по описа на Административен съд - С. З. Съдът е уважил частично исковата претенция, като е присъдил в полза на дружеството сума в размер на 2300 лева.

За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 459/18.12.2018 г., постановено по АНД № 1157/2018 г. по описа на Районен съд - Казанлък, потвърдено с решение № 128/25.04.2019 г., постановено по КАНД № 101/2019 г. по описа на Административен съд - С. З. е отменено Наказателно постановление № 465/20.09.2018 г., издадено от началника на Митница - Пловдив, в частта му, с която на „Енисей 2“ ЕООД е наложена глоба в размер на 84 992,60 лева. В частта, в която са отнети в полза на държавата стоки – 4000 литра етилов алкохол, наказателното постановление е потвърдено.

За доказване на исковата претенция са представени два броя договори за защита и съдействие, единият за процесуалното представителство пред РС - Казанлък с размер на възнаграждението от 6000 лева, а другият за процесуалното представителство пред АС - С. З. с възнаграждение от 3200 лева. Съдът е установил, че към договорите са приложени два броя платежни нареждания от П. У..

По отношение на размера на иска, съдът е приел за доказано само плащането в брой за сумата от 2800 лева, платена по договор за правна защита и съдействие № 95/04.10.2018 г. В останалата част исковата молба е отхвърлена като недоказана поради обстоятелството, че както по горепосочения договор, така и по договор за правна защита и съдействие № 3/12.02.2019 г. платежните нареждания са от физическото лице П. У., който е представил декларация, че дружеството „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД има задължение към него да му върне сумите, които той е платил по двата договора за правна защита и съдействие. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По отношение на сумата от 2800 лева, заплатени в брой във връзка с представителството на дружеството пред районния съд съдът приел, че същите са доказани, но следва да се присъдят само 2300 лева, защото сумата от 500 лева е присъдена при първоначалното разглеждане на делото – решение № 9/22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 352/2019 г. по описа на Административен съд - С. З. което е оставено в сила с решение № 10768/05.08.2020 г., постановено по адм. дело № 4124/2020 г. по описа на ВАС. Така съдът осъдил Агенция „Митници“ да заплати на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД сума в размер на 2300 лева, като съразмерно на общо уважената част от исковата молба, и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, в полза на дружеството са присъдени и разноски в общ размер на 267 лева. Решението е правилно.

Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 95/04.10.2018 г. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП пред Районен съд - Казанлък в размер на 2800 лева.

Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи от ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отмяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.

Не се споделя и твърдението на касационния жалбоподател, че по делото не е налице настъпила вреда по отношение на дружеството. От представените доказателства по делото безспорно се доказва, че „Енисей 2“ ЕООД е заплатило в брой адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 95/04.10.2018 г. пред РС - Казанлък именно във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 465/20.09.2018 г., издадено от началника на Митница - Пловдив. Също така, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението има характера на разписка, удостоверяващ този факт.

По изложените съображения, решението на АС - С. З. следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Същите, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 29/12.04.2021 г., са в размер на 400 лева заплатени в брой на 12.04.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 492/2020 г., по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Енисей 2“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова