Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв.Д. П. – процесуален представител на ищцата М. В. Н. от [населено място], против въззивно решение №986/12.7.2010 г. по гр. д.№1173/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о.

С обжалваното решение е потвърдено решение №1228/12.4.2010 г. по гр. д.№5029/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ХХХ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от М. В. Н. от [населено място] субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 1021 лева. Въззивната инстанция е приела, че е налице незаконно задържане на трудовата книжка от страна на работодателя, но не е установено настъпването на вреда за работника следствие това задържане. Прието, че ищцата не е доказала твърдението си от исковата молба, че следствие задържане на трудовата книжка не е могла да започне работа при друг работодател. Изложени са и изводи, че през процесния период ищцата е била регистрирана в бюрото по труда и е получавала обезщетение поради болест.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и се свежда до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, а в процесния случай окръжният съд не е обсъдил в съвкупност и поотделно всички събрани по делото доказателства.

Сочат се и два съществени материалноправни въпроса, които според касационната жалбоподателка са също от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно “Незаконното задържане на трудовата книжка на работника от работодателя представлява ли пречка за сключването на трудов договор с друг работодател? ” и “Получаването на обезщетение за безработица и обезщетение по болест само през част от периода, в който е налице незаконно задържане на трудовата книжка, представлява ли пречка за получаване на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ? ”.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касация П. Д. М.” – В., посредством процесуалния си представител - адв. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:

По поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, а в процесния случай окръжният съд не е обсъдил в съвкупност и поотделно всички събрани по делото доказателства, настоящият състав на ВКС, ІV г. о., намира, че той не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос представлява касационно оплакване, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.

По поставените материалноправни въпроси, а именно “Незаконното задържане на трудовата книжка на работника от работодателя представлява ли пречка за сключването на трудов договор с друг работодател? ” и “Получаването на обезщетение за безработица и обезщетение по болест само през част от периода, в който е налице незаконно задържане на трудовата книжка, представлява ли пречка за получаване на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ? ”, съдът намира следното:

Първият от поставените въпроси не сочи на допустимост на въззивното решение до касационно обжалване. Ищцата е навела в исковата молба довод, че следствие на задържането на трудовата книжка не е могла да започне работа, но въззивната инстанция е приела, че фактическият състав на чл.226, ал.2 КТ изисква отговорност за реално претърпени вреди и доказване на причинна връзка между увреждането и незаконното задържане, факти които следва да се докажат от ищеца. В случая ищцата не е представила никакви доказателства, установяващи невъзможност за започване на работа при друг работодател, поради което въззивната инстанция е приела, че доводът е неоснователен. Не е налице произнасяне на окръжния съд по поставения въпрос и не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по него.

Вторият от поставените материалноправни въпроси е неотносим към настоящия спор, тъй като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ не се претендира по настоящото дело.

Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №986/12.7.2010 г. по гр. д.№1173/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., по касационна жалба, вх.№30027/11.8.2010 г. подадена от адв.Д. П. – процесуален представител на ищцата М. В. Н. от [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: