Иск за обезщетение при недопускане на работа

прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

трудово възнаграждение

погасителна давност

обезщетение за недопускане до работа

отпуск при временна нетрудоспособност

2 Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. София, 04.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и единадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 656 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. А. Т. от [населено място], приподписана от адв. П. З., против въззивното решение № 460 от 4 януари 2010 г., постановено по в. гр. д. № 1205 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 707 от 26 октомври 2009 г., постановено по гр. д. № 2540 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г.

Касационният контрол е допуснат с определение № 211 от 9 февруари 2011 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос еднократното явяване на работника достатъчно ли е, за да се демонстрира желанието му да бъде допуснат на работа, за да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 213 КТ или е необходимо за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата. Касационното разглеждане е допуснато само по...