Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Ю. Т. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяГ. Г. по адм. дело № 4915/2021

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град против решение № 1731 от 18.03.2021г. на Административен съд София град по адм. дело № 113/2021г. С него се отменя по жалба на Е. Й. с адрес в гр. София решение № Ц2153-21-114/19.11.2020г. на директора на ТП на НОИ София град, с което се отхвърля жалба против разпореждане № [ЕГН]/1.06.2020г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град, с което на основание чл. 96 от КСО е прекратена лична пенсия за инвалидност поради трудово злополука и професионална болест по чл. 78 КСО и изпратена преписката на органа за ново произнасяне.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Е. Й., чрез процесуален представител адвокат В. И. взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба намира същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, редовна по форма и съдържание и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Й. против решение № Ц2153-21-114/19.11.2020г. на директора на ТП на НОИ София град. С него се отхвърля жалба на Йовчев срещу разпореждане от 1.06.2020г. на ръководител пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София град, с което на основание чл. 96 КСО е прекратена лична пенсия за инвалидност поради трудово злополука и професионална болест по чл. 78 КСО. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му с последици продължаване на изплащането на пенсията в хипотезите на чл. 98, ал. 7 КСО.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установена е фактическа обстановка, че с разпореждане от 28.03.1989г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест въз основа на решение на ТЕЛК след което многократно пенсията е продължавана с разпореждания на ръководил ПО и за срока на инвалидността, определян от органите на медицинската експертиза. Последното влязло в сила решение на ТЕЛК от 24.03.2017г. определя 50% ТНР и срок до 1.03.2020г. След изтичане на срока на инвалидността е извършено преосвидетелстване на лицето и постановено решение на ТЕЛК от 16.04.2020г. с което органите на медицинската експертиза определят 30 %ТНР по причина трудова злополука и срок на инвалидността 1.04.2023г. Решението на ТЕЛК е предмет на спор и не е влязло в сила като е спорен въпроса в настоякето производство за законосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ София град, потвърждаващо разпореждането за прекратяване на отпусната пенсия.

От правна съдът приел, че в хипотезата на чл. 98, ал. 7 КСО не е налице основание за прекратяване на пенсията, поради което решението и разпореждането са отменени и преписката върната на органа за ново произнасяне.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон при безспорна фактическа обстановка.

Разпоредбата на чл. 72 КСО предвижда, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 78 КСО осигурените загубили 50 или над 50 % работоспособност поради трудова злополука или професионална болест имат право на пенсия за инвалидност. ТНР се определя в проценти от органите на медицинската експертиза, в случая с решение на ТЕЛК и тя е 30%.

При тези факти от значение за правото на пенсия по чл. 78 КСО не е налице основание за отпускане, респективно за продължаване изплащането на пенсия след изтичане на определения срок с решение на ТЕЛК – 1.03.2020г. В случая е налице основанието по чл. 96, т. 4 КСО за прекратяване на пенсията за инвалидност, поради липса на право на такава пенсия по чл. 721 чл. 78 КСО. С разпоредбите на чл. 98 КСО като в ал. 7 се предвижда при определена ТНР 50 и над 50% с решение на ТЕЛК, ако то е обжалвано от председателя на медицинската комисия, което означава, че то още не е влязло в законна сила, да може да се отпусне пенсия в размер на социална пенсия до влизането в сила на решението на органа на медицинската експертиза, след което се определя в действителния й размер от придобиване на правото. Цитираните разпоредби на чл. 98, ал. 7 и ал. 8 КСО са в полза на лицата, за които има произнасяне, че са 50 и повече 50 % ТНР с решение на ТЕЛК/НЕЛК макар и не влезли в сила да получават пенсия в размер на социалната пенсия до влизане в сила на актовете на медицинската експертиза. Тук е придадено правно значение на правно очакване процентът да остане 50 или повече от 50% ТНР с влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК. Когато обаче изначално ТЕЛК/НЕЛК са определили под 50% ТНР няма основание за приложение на разпоредбите на чл. 98, ал. 7 и ал. 8 КСО. Правото на пенсия по чл. 78 КСО е в зависимост от определената от ТЕЛК/НЕЛК ТНР 50 или над 50 % и това е материалната предпоставка за приложението на чл. 98, ал. 7 КСО. Когато не налице тази предпоставка, основанието за отпусната пенсия е отпаднало и тя следва да бъде прекратена, както е постъпил административния орган на основание чл. 96, т. 4 КСО. В този смисъл е и съдебната практика решение № 12515/17.10.2018г. на ВАС шесто отделение по адм. дело № 4405/2018г., която настоящият състав споделя напълно.

Решението на съда в друг смисъл е в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

След отмяната му следва да бъде постановено, друго, по съществото на спора с което подадената жалба от Е. Й. против решение № Ц2153-21-114/19.11.2020г. на директора на ТП на НОИ София град като неоснователна следва бъде отхвърлена. При този изход на спора се дължат на разноски на органа за двете инстанции в размер на 200 лева държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1731 от 18.03.2021г. на Административен съд София град по адм. дело № 113/2021г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е. ЙОВЧЕВ с [ЕГН] с адрес в гр. София, [адрес] срещу решение № Ц2153-21-114/19.11.2020г. на директора на ТП на НОИ София град.

ОСЪЖДА Е. ЙОВЧЕВ [ЕГН], с адрес в гр. София-1336, [адрес] да заплати в полза на ТП на НОИ София град разноски в общ размер на 400/четиристотин/ лева за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Тодорова

/п/ Десислава Стоева