Образувано е по касационните жалби на председателя на Патентното ведомство на РБ и К. Д. К. против решение по адм. д. 8981/2013 г. по описа на Административен съд София град.
Касационният жалбоподател председателят на Патентното ведомство на РБ иска отмяна с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че неправилно е приложен чл. 99, ал. 2 от ЗАПСП, защото австрийският закон трябва да бъде приложен само и единствено относно определяне на носителя на авторското право. Не е взет предвид чл. 5, ал.2 изр. последно от Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения-Бернска конвенция. Недопустимо е съдът да се аргументира с мотиви от решение на чужд съд. Недопустимо е дадено разширително тълкуване на чл. 95, ал.1, т. 2 от ЗАПСП, която дава право на автора или на ползвателя да се защити по съдебен ред срещу неправомерното му използване. Ползвателят на произведение, обект на авторски права, не може да има право на защита. Съдът не е приложил националното си право, а в чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗМГО изрично са определени лицата, които могат да искат заличаване по чл. 26, ал. 3, т. 5, б."б" от ЗМГО и това е притежателят на по-ранното авторско право. Позовава се на чл. 36, ал. 6 от ЗАПСП. Решението е необосновано, защото е постановено въз основа на грешно възприети факти. Съдът приема, че няма оспорване на авторското право, а в случая притежателят на атакуваната марка изрично е посочил, че оспорва авторското право. Обжалва и решението, в частта, в която са присъдени разноски в размер на 11635, 36 лв. и по-точно хонорара от 9727, 94 лв., защото е прекомерен. Делото е сложно от фактическа и правна страна, но хонорарът не съответства на извършените от адвоката процесуални действия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. К
асационният жалбоподател К. Д. К. оспорва решението като материално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че са ценени недопустими свидетелски показания за съдържание и автентичност на оспорени документи, поради което не е спазен чл.164 от ГПК.
Ответната страна "Велде" ГМБХ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби
. Намира за правилно определянето на австрийския закон, като приложимо право, съобразно това кой е носителят на правата върху създаденото лого. Авторството на създаденото от г-н Булгарини лого не е оспорвано пред съд, не се оспорва и в настоящото производство. Спорно е какви права има компанията "Велде", на която Булгарини е прехвърлил всички изключителни права, които по закон може да упражни самият автор. какъв е обема на тези права. На основание чл. 99, ал. 2, от Закона за авторските права изключителното право, което му е прехвърлено включва и правото да забрани на всяко трето лице да използва продукта на авторския труд на г-н Булгарини, включително да иска заличаване на регистрирана марка, която нарушава тези права. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на самия австрийски закон, както и на практиката на Върховния съд на Австрия, която е източник от който българския съд съобразно чл. 44 от КМЧП може да черпи сведения за чуждото право и как то следва да се прилага. Касационни основания за нарушение на процесуалния закон са неоснователни, защото по делото са събрани и свидетелски показания които установяват какви са били взаимоотношенията с автора на произведението г-н Булгарини. Доказан е договорът по силата на който е възложено на г-н Булгарини да изготви логото на "В. Б.". С писмени доказателства е доказана тази договорна връзка и не е допуснато нарушение на процесуалния закон, независимо каква е цената на договора. Недопустими са по АПК и събирането на разпечатки от електронна кореспонденция между частни лица, за които материалния закон не предвижда изискване за подписването на тези документи с квалифициран електронен подпис. Но когато не се изисква такова подписване изявлението се счита подписано с оглед данните от самото съобщение, което сме разпечатили. Пред първата инстанция е изслушана техническата експертиза, която доказва без съмение, че кореспонденцията е между тези лица и е налична и се доказва както дата, така и съдържание и авторство на разменената кореспонденция. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна "В. Б." АД не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, тъй като не са допуснати касационни пороци. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че носителят на авторското право върху процесното лого следва да се определи съобразно австрийския закон, на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за авторското право и сходните му права /ЗАПСП/ - носителят на авторското право в случая се определя по съответния чуждестранен закон, тъй като произведението е създадено от гражданин на държава член на Европейския съюз, публикувано за първи път на територията й. Съдът правилно и законосъобразно се е произнесъл, като на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 ЗАПСП е приложил съответните норми на българския закон - чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП и чл. 26, ал. 3, т. 5, б. б от ЗМГО. Договорът между създателя на логото и Велде" ГМБХ представлява договор за предоставяне на право на ползване на произведението и поръчителят придобива изключителното право да използва процесното лого, като се изключи дори и автора от използването му. Съдът е анализирал представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания на г-н Булгарини, като е достигнал до правилния извод, че в случая авторът е отстъпил правото на ползване на произведението на Велде" ГМБХ и при това положение ползвателя има пълното право да поиска заличаване на търговска марка на основание на чл. 236, ал. 3, т. 5, б."б" от ЗМГО. Неоснователни са възраженията в жалбата, че само авторът на логото има единствен правото на поиска заличаване на марката.
Върховният административният съд, V отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:
Административното производство е започнало по искането на Велде ГМБХ, Австрия и Лесопласт АД, гр. Т. ( л.372- 382) за заличаване на търговска марка ре. 79565 W WELDE, комбинирана, регистрирана на името на К. Д. К. с твърдение, че марката е обект на авторско право на Компанията
, поради което се ползва със закрила по Закона за авторското право и сродните права. Твърди се, че е налице по-ранна национална марка рег. 64994 WELDE, регистрирана на 13.05.2008 г. въз основа на която има и международна марка IR 968362 WELDE с дата на регистрация 13.05.2008 г. "с посочване на Бенелюкс, Чехия, Хърватска, Унгария, Молдова, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Украйна ,Гърция и Турция" . Дружеството било заявител и на две национални марки вх. 114 827 W WELDE BULGARIA комбинирана и марка вх. 114828 W WELDE THE WOOD COMPANY комбинирана, за които е постановен отказ за регистрация поради наличието на вече регистрираната търговска марка 79565 W Welde. В искането се твърди, че компанията е титуляр на авторските права
върху знака - логото, включващо латинската буква W и листо решено в зелен цвят, има изключително право да ползва знака и да разрешава ползването му от други лица, поради което "авторските права, собственост на компанията са основание да се забрани използването на атакуваната марка и регистрацията й да бъде заличена" по чл. 26, ал. 3, т. 5, б."б" от ЗМГО - л.372, л.374, л.375 , л.380 от делото. Твърди се, че "авторското право на компанията върху логото е по - ранно от атакуваната марка" и датира от 2008 г., когато е създадено от австрийската рекламна агенция Bulgarini Verlag und Werbeagentur, Австрия. Развити са съображения за "идентичност на марката с по-ранното лого на Компанията"- пълна визуална, фонетична и семантична идентичност. До 1.11.2009 г. Костов е бил управител на Лесоцентър ООД, собственост на Компанията (мажоритарен собственик), а на дружеството като част от структурата Група Welde от 17.11.2008 г. му е предоставено да ползва в дейността си елементите на корпоративната идентичност на група Welde- търговски марки, лога и т. н.
С решение 172/ 29.03.2013 г. на председателя на Патентното ведомство е прието, че искането за заличаване на търговската марка е допустимо, но неоснователно по следните съображения: 1.търговска марка 79565 W Welde е комбинирана, заявена е на 2.11.2009 г. и е регистрирана на 12.03.2012 г. за стоки и услуги от класове 6, 20, 31 и 40 с действие до 2.11.2019 г., 2. за да бъде приложен чл.26, ал. 3, т.5,б."б" от ЗМГО е необходимо: марката да съдържа обект на авторско право, молителят да е носител на авторските права върху посочения обект и молителят да има право да забрани използването на посочения обект върху процесната марка. Посочено е, че марката е резултат на творческа дейност, защото представлява композиция с необходимата оригиналност, в която централно място заема буквата W, с разположен под нея надпис WELDE, ограден с две хоризонтални линии, стилизирано изображение на листо в горен десен ъгъл, елементи в зелен цвят. В административното и съдебно производство е установено, че логото е изработено и публикувано за първи път през 2009 г. в Австрия, въз основа на договор от 2008 г. с рекламна агенция на Й. Б., едноличен търговец. Като се позовава на чл.14 от Закона за авторското право на Австрия, административният орган развива съображения, че изключителното авторско право възниква за автора, защото предвид чл.10, ал.1 от същия закон авторът е създателят на произведението. И след като създател е г-н Булгарини, законното авторско право принадлежи на Булгарини, което съгласно чл.23, ал. 3 от австрийския закон е непрехвърлимо, защото е лично право, а законът разрешава само използването на произведението с разрешение на автора. С тези мотиви и защото WELDE GmbH не е автор на процесното лого, искането е отхвърлено. Развити са още и съображения, че правото на защита по чл. 25, ал. 5, т. 5, б."б" от ЗМГО принадлежи на автора.
С решение 4505/ 2.07.2014 г. по адм. д. 8981/ 2013 г. първоинстанционният съд, по жалбата на WELDE GmbH, отменя решението на председателя на Патентното ведомство и връща административната преписка за уважаване на искането. Развива съображения, че с договора за предоставяне на право на ползване на произведението и в съответствие с чл.24 от австрийския ЗАП, WELDE GmbH придобива изключително право да ползва лого
то, което изключва дори и автора от използването му, това право е абсолютно и включва всички действия за защита на авторското право от нарушения. Цитирана е съдебна практика на ВС на Австрия за придобиване на изключително право да бъде използван резултата от поръчката за създаване на произведение от възложителя. Направено е разграничение между правната фигура на автора-създател на произведението и титуляра на абсолютното право на ползване, от което е изведен извод, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 3, т.5, б"б" от ЗМГО, в синхрон с чл. 95, ал.1, т. 2 от ЗАПСП, предвиждащ възможността на носителя на авторското право или на лицето, на което е предоставено изключителното право на ползване, да могат да искат по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване от трето лице. Правният извод е, че жалбоподателят е активно легитимиран да иска защита по реда на ЗАПСП, защото има изключителното право на ползване на логото и на още по-голямо основание да иска заличаване на регистрираната търговска марка, която нарушава неговото по-ранно придобито "абсолютно право на ползване на авторското право" върху марката. Направен е извод, че след като Коста Д. К. не е оспорил авторското право на жалбоподателя WELDE GmbH, не е необходимо предварително разрешаване на спор за авторско право, защото в случая двете страни не претендират, че са носители на авторското право.
Отхвърлена е жалбата на "В. Б." АД (предишна фирма "Лесопласт"), защото "не е носител на право на ползване на авторско право" върху процесното лого.
Решението е необосновано и материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено в обжалвана част.
Видно от развитите правни изводи в първоинстанционното решение, в различие от искането, с които е сезирано Патентното ведомство, съдът е развил съображения за приложението на чл.26, ал.3 , т.5, б."б" от ЗМГО, защото приема, че WELDE GmbH имал "изключително право на ползване на авторско право" върху произведението логото на WELDE GmbH.
Авторското право е съвкупност от имуществени и неимуществени права, като имуществените права включват право на възпроизвеждане, разпространение, разгласяване, излъчване, предоставяне - чл.18 от ЗАПСП. Обемът на авторското право няма различна уредба по Закона за авторското право на Австрия - л.89.
В чл. 36 от Закона за авторското право и сродните му права е уредено отстъпването от автора на друго лице на изключително или неизключително право на използване на произведението. Аналогична е уредбата в чл.23, ал.3 и чл. 24 и сл. от австрийския Закон за авторските права - л.89.
В различие от посочената правна уредба обаче първоинстанционният съд приема, че съществува "право на ползване на авторско право" (стр.8 от решението), въз основа на което изгражда изводите си за незаконосъобразност на административния акт и наличието на хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "б" от ЗМГО.
В позитивното право съществува отстъпване, предоставяне на право на ползване на обект на авторско право, но не и на самото авторско право. Поради това не може да бъде приравнено на авторско право предоставеното от автора изключително право на ползване на обекта на авторското право, т.е. на произведението. Авторското право принадлежи само на автора му, освен ако не е уговорено друго - чл. 41 от ЗАПСП. В случая видно от доказателствата по делото друго не е уговорено друго, а WELDE GmbH е придобил само изключителното право да ползва логото, т. е. резултата от договора за възлагане на изработването на логото.
Съгласно чл. 5 от ЗАПСП автор може да бъде само физическо лице, какъвто е Й. Б.- едноличен търговец, положение аналогично на австрийското законодателство (л.88). Юридическото лице, каквото е WELDE GmbH, не може да бъде автор.
Изложеното дотук е от значение при определяне на търсената пред Патентното ведомство защита и законосъобразността на издадения административен акт. Административният орган е сезиран с искане за заличаване на регистрираната търговска марка 79565 W Welde, комбинирана, заявена на 2.11.2009 г. и регистрирана на 12.03.2012 г. за стоки и услуги от класове 6, 20, 31 и 40 с действие до 2.11.2019 г. Основанието, на което е направено искането е твърдението, че WELDE GmbH
притежава авторското право върху логото
, което е собственост на компанията, поради което е поискано да се забрани използването на атакуваната марка и регистрацията да бъде заличена. В искането изрично е посочено на л.374 от делото, че Компанията има "по-ранно авторско право", за което представя и декларацията на РА "Булгарини" (л.386), с нелегализиран превод от английски. Никъде в искането от 17.07.2012 г., подготвено от адвокат Б. Б., представител на WELDE GmbH, не се твърди, че основанието за търсената закрила е изключително право на ползване на лого като обект на авторско право или защото молителят е притежател на защитена по-рано търговска марка.
Производството пред Патентното ведомство е специално административно производство, в което се дължи произнасяне съобразно наведените като основание за заличаване на регистрирана търговска марка спорни обстоятелства. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5 от ЗМГО
използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, като в т."б" изрично е посочено като основание
авторско право
. Именно на това основание е поискано заличаване на търговската марка с искането на
WELDE GmbH
до ПВ.
Тъй като WELDE GmbH твърди, че притежава авторско право върху лого, при преценка на основанието за заличаване на търговската марка по чл. 26, ал. 3, т. 5, б."б" от ЗМГО, административният орган е обвързан от така търсената защита и наведените от представителя твърдения. Правилно и при спазване на чл. 99, ал.2 от ЗАПСП, тъй като логото е създадено на територията на Р. А., вр. с чл.10 и 14 от Закона за авторското право на Австрия, председателят на ПВ е приложил австрийското законодателство и приема, че авторът на произведението е неговият създател, а не ползвателя. Изрично в чл.23, ал. 3 от ЗАП на Австрия е посочено, че авторското право е непрехвърлимо, освен чрез наследяване, като чл.24, ал.1 от ЗАП на Австрия допуска само възможността авторът да разреши на трето лице ползването на произведението, т. е. на обекта на авторското право.
Следователно са доказани авторското право на Й. Б. и изключителното право на ползване на логото за WELDE GmbH. Но не е доказано авторско право върху логото за WELDE GmbH, основанието, на което е поискано заличаване на търговската марка, регистрирана в Р. Б..
Поради това в рамките на предмета на административното производство, председателят на ПВ законосъобразно е отхвърлил искането на WELDE GmbH за заличаване на търговската марка с мотиви, че не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 3, т.5, б. "б" от ЗМГО, защото WELDE GmbH не е автор на логото. В съответствие с чл. 26, ал. 5, т.3 вр. с ал.3, т.5 от ЗМГО е направеният правен извод, че само притежателят на по-ранното право, те. само притежателят на авторското право в случая, има право да иска заличаване на търговска марка на основание чл.26, ал. 3, т.5, б. "б" от ЗМГО. Притежателят на търговска марка има правата по чл.26, ал.1, ал.3, т.1, т.3, т.4, т.6 от ЗМГО.
Отменителното решение на съда е необосновано и материално незаконосъобразно, защото не съответства за установените по делото факти и на чл. 23, ал. 3, т. 5, б. "б" от ЗМГО.
По отношение на ответната страна "В. Б." АД решението е влязло в сила.
Предвид изхода на спора е основателно искането на касационния жалбоподател Председателя на ПВ за отменя на решението в осъдителната част относно присъдените разноски в полза на WELDE GmbH и да се уважи претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което общо е в размер на 600 лева, предвид пар.1 от ДР вр. с чл.7, ал.1, т. 4 от Наредба 1 за адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, V отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение 4505/ 2.07.2014 г. по адм. д. 8981/2014 г. по описа на Административен съд София - град, в
ЧАСТТА
, в която е отменено по жалбата на "Велде" ГМБХ (
WELDE GmbH
), Австрия, решение 172/ 29.03.2013 г. на Председателя на Патентното ведомство на Р. Б., с което е отхвърлено искане за заличаване на комбинирана търговска марка рег. 79656 W WELDE, с притежател К. Д. К., както и в частта, в която Патентното ведомство е осъдено да заплати разноски на "Велде" ГМБХ (WELDE GmbH) в размер на 11 635, 36 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Велде" ГМБХ (
WELDE GmbH
) против решение 172/ 29.03.2013 г. на Председателя на Патентното ведомство на Р. Б..
ОСЪЖДА
"Велде" ГМБХ (
WELDE GmbH
) да заплати на Патентното ведомство направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин лева) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ К. А.
Й.Д.