Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. П., против решение 1795/30.07.2014 г., постановено по адм. дело 764/2014 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение 459/15.01.2014 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане 4907166082/29.08.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт.

Ответникът по касационната жалба Н. Д. Б. от гр. П. не ангажира становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отменил решение 459/15.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане 4907166082/29.08.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 КСО на Н. Д. Б. и е спряна получаваната от него лична пенсия за инвалидност на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. Съдът е върнал преписката на ТП на НОИ гр. П. за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови това решение съдът е приел, че осигурителния стаж...