Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Т. М., действащ като едноличен търговец (ЕТ) Еурокар - В. М., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Акад. Ст. Младенов, срещу решение 5427 от 11.08.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 4839/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) 215-1207791 от 11.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 635/04.04.2013 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. С., относно установени задължения ДДС за внасяне в размер на 24 562.01 лв. и лихва в размер на 6 146.58 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит (ДК) по фактури, издадени от Е. Т. Л. ЕООД, Лили-2007 ЕООД и Кавис ЕООД.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че по делото са налице многобройни писмени доказателства, които не са оспорени от приходната администрация и кореспондират помежду си, както и с неоспорена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които в своята съвкупност потвърждавали реалността на спорните доставки. Посочва, че е налице плащане по доставките, които са отразени в счетоводството му и заприходени в складовата програма. Налице е последваща реализация към ИСУЛ. Прилага стокови разписки и протоколи, послужили за изготвяне на ССЕ. Цитира практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Mahageben ktf, С-18/2013, С-152/02 и С-285/09. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба директора...