Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Х. Д“ ООД гр. С., против Решение № 167 от 05.10.2018 г. постановено по адм. дело № 179/2018 г. по описа на Административен съд Сливен. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Сливен е заповед № РД-09-466/22.05.2018 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен (РЗОК - Сливен), с която на основание чл. 59б, ал. 2 ЗЗО и чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. е отказано частично сключване на договор с МБАЛ „Х. Д“ ООД, по КП № 51 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт с тромболиза“ и КП № 123 „Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им“.

От фактическа страна съдът правилно е установил относимите за спора факти и след...