Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.В срещу Решение № 325/26.09.2017 г., постановено по адм. дело № 325/2017 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения от него иск се уважи изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН“) чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Иска присъждане на направените по делото разноски..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Враца се е развило по предявения от А.В против ГД ”ИН” иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативно влияние на психиката му, като чувство на безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост, безпомощност и незащитеност, произтичащи от действията на ответника, свързани с неизвършване на дължими се задължителни имунизации и реимунизации в посочения в исковата молба период.

С обжалваното решение административният съд е отхвърли предявения иск като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че ако и да е установено по делото бездействие на лекарите от медицинския център към З. В, изразяващо се в неуведомяване на ищеца за правото му на задължителна реимунизация, то неизвършването на дължима се една такава в исковия период не е довело до влошаване на здравословното му състояние, съответно не рефлектира върху психическото му състояние по посочения в исковата молба начин. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на вмененото от чл. 140, ал. 1, предл. последно ЗИНЗС задължение свързано с медицинското обслужване на ищеца, като лишен от свобода. Установено е по делото, че в периода от постъпването на ищеца в място за лишаване от свобода до предявяване на иска се е следвало извършването на една реимунизация. Неизвършването и не се е отразило на здравословното състояние на ищеца, не е довело до соченото в исковата молба състояние, не може да се приеме, че той е бил подложен на нечовешко или унизително отношение.

Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба №2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба №2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД ”ИН” и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от 17.07.2003 г., както и чл.3 и 4 от Наредба №2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху психическото състояние на ищеца, а се твърди единствено влошаване на здравословното му състояние при неосъществена медицинска дейност, каквато е имунизацията, съответно реимунизацията. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ищеца ГД „ИН“ не може да носи отговорност.

При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325/26.09.2017 г., постановено по адм. дело № 325/2017 год. по описа на Административен съд Враца. Решението не подлежи на обжалване.