Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н.К от [населено място] против Решение № 4217 от 20.06.2018 г., постановено по административно дело № 1571/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЮ/2007 от 21.11.2017 г., преиздадена на 12.01.2018 г. от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, с която му е отказана целева помощ за отопление. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърдената с него заповед.
Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Смолички, в съдебно заседание и в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като предлага оставянето й без уважение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град, на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2017/2018 г. с фактическо основание, че притежава недвижима собственост, находяща се в [населено място], [улица], която може да бъде източник на доходи, с посочено правно основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП (Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ)). При осъществения административен контрол тази заповед е частично потвърдена с Решение № 22-РД06-0273 от 18.12.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане– София-град. Това решение е обявено от първоинстанционния съд за нищожно, тъй като съдържа недопустим диспозитив, с който се отменя не разпореждането на долустоящия орган в издадения от него индивидуален административен акт, а част от развитите от него мотиви. Предвид изложеното нарушение на процесуалните правила е издадена втора заповед от 12.01.2018 г., съдържаща същото волеизявление за отказ, както първата от 21.11.2017 г.
За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол след изчерпването на задължителното по силата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) и чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на министъра на труда и социалната политика, административно обжалване. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.
Обжалваното решение не страда от твърдения от касатора порок - материална незаконосъобразност. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Решението на административния съд, с което жалбата не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.
За да възникне правото на социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно и неговото неналичие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление.
Н.К не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.
В т. 4 от ал. 1 на чл. 10 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 (те касаят обитаваното от тях собствено жилище), която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост. Не е предвидил минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, както това е уредено в чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП и не е разпрострял приложното поле на изключението по ал. 12 от същия чл. 10 върху т. 4 от неговата ал. 1, поради което може да се направи извод, че не е имал воля да определя какъв доход трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи.
По делото безспорно се е установило, че семейството на Кунчев е еднолично, тъй като е разведен, но настоящият му адрес, както и той сам е посочил в заявлението – декларация, е в съсобственото с бившата му съпруга жилище в [кв.]. В момента на извършване на проверката и произнасяне по заявлението, обитаваното от Кунчев жилище е това в [кв.], на което той е наполовина собственик. Освен обитаваното жилище, той притежава и друго жилище на [улица], което е признато от касатора и е негов постоянен адрес, съгласно декларацията на лист 18 от първоистанционното дело. При извършена проверка на 08.01.2018 г., жилището на [жилищен адрес] е посетено от административния орган и е установено, че в него не се живее постоянно и не е отдадено под наем. Административният орган и първоинстанционния съд са установили по безспорен начин, че касаторът притежава жилище на [жилищен адрес], различно от обитаемото към момента в [кв.]- т. е. противно на твърдяното в касационната жалба, то може да бъдат източник на допълнителни (извън получаваната от него пенсия) доходи. Този недвижим имот, не представляват "вещи за обичайно потребление" по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ППЗСП. Такива биха били, ако доходите, реализирани от тях, се използваха за задоволяване на ежедневните потребности на търсещото помощ лице.
В случая няма значение по какви причини имотът не носи доходи на касационния жалбоподател в момента, а и от съществено значение е, че този имот обективно може да му носи доходи с оглед населеното място и локацията си. Освен това фактът, че към момента от него не се получава наем, не означава въобще, че за в бъдеще от него няма да се получат доходи.
Изискванията на посочените като правно основание на процесната заповед и обсъдени по-горе норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В ал. 3 на чл. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Наличието на дори само едно от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ. Установяването на обстоятелства, обосноваващи наличието на фактическия състав от хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и реализирането на предвидените правни последици чрез оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, са дали основание на съда да постанови атакуваното пред настоящата инстанция решение, с което е приложен точно материалният закон при вярна преценка на фактите.
Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Н.К отпускане на търсената от него целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2017/2018 г. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
В проведеното на 25.02.2019 г. съдебно заседание, юрисконсулт Смолички, процесуален представител на ответника по делото, в чиято полза е настоящето решение, е поискал своевременно присъждане на юристконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като е представил списък на разноските, съгласно изискването на чл.80 от ГПК. По делото касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на поисканото юристконсултско възнаграждение, с оглед на което за настоящата инстанция не е налице правомощие служебно да се произнесе по този въпрос. П. изхода на делото и с оглед гореизложеното, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин сумата от 200 (двеста) лева, представляваща съдебни разноски за юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4217/20.06.2018г. по административно дело № 1571/2018 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Н.К от [населено място] да заплати на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, гр. С. сумата от 200 (двеста) лева съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.