Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.С, с адрес в [населено място], против решение № 4618/06.07.2018 г. постановено по адм. дело №6202/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане №228зз - 894/18.05.2018 г. на полицейски орган при Четвърто РУ на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при Четвърто РУ на СДВР, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган на Четвърто РУ на СДВР е задържан М.С с посочено в заповедта фактическо основание - установяване на съпричастност към ЗМ 228 ДПК 989/2018 г. Обсъдена е и докладната записка по преписката, в която е посочено, че задържаното лице е управлявало мотоциклет без номер и без каска, без СУМПС и документи за мотоциклета и при проверка е установено, че лицето е обявено за общодържавно издирване (без да се сочи за какво се издирва и в какво процесуално качество по НПК, ако има такова), Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити, имало е данни за съпричастност на лицето към извършено престъпление, спазени са административно - производствените правила по издаване на заповедта. Прието е, че заповедта е в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е неправилно.

Основателно е оплакването на касатора, че вписаното в заповедта фактическо основание - установяване на съпричастност към ЗМ 228 ДПК 989/2018 г. без дори посочване по описа на коя полицейска структура е заявителският материал, не сочи данни за какво престъпление според издателя на заповедта са били налични. Този липсващ реквизит не се санира от изложеното в докладната записка, доколкото тя е за констатирани нарушения по Закон за движение по пътищата, за които на Стоилов е съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 44 от делото) и от нея също не става ясно заради какъв заявителски материал е задържан касаторът, В преписката липсват каквито и да е било части от цитирания ЗМ. В административната преписка се съдържат сведения от П.Г (л.50), собственик на мотоциклета според представените писмени доказателства (л.46 - 47), от които е видно, че той е дал мотоциклета на Стоилов да го пробва - тоест неустановеният по делото заявителски материал не е свързан с оплакване за противозаконнно отнемане на МПС.

От така изложеното следва, че преценката на АС, че заповедта съдържа изискуемия от чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР реквизит и че административният орган е доказал наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал.2, т.1 ЗМВР, е необоснована и в противоречие с приложимото материално право.

Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отменя оспорваната заповед поради наличие на отменителните основания по чл.146, т.2 и 4 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции - 15 лева държавни такси, платими от СДВР. Доколкото видно от л.9 в първоинстанционното производство адв.. Т е оказала безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД), на основание чл.38, ал.2 ЗЗД СДВР следва да бъде осъдено да заплати на адв.. Т адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всяка от двете съдебиа инстанции на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо 800 лева.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4618/06.07.2018 г. постановено по адм. дело №6202/2018 г. на Административен съд - София - град И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ заповед за задържане №228зз - 894/18.05.2018 г. на полицейски орган при Четвърто РУ на СДВР по жалба на М.С, с адрес в [населено място].

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати 15 (петнадесет) лева разноски по делото на М.С, с адрес: [населено място], [адрес].

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати 800 (осемстотин) лева адвокатско възнаграждение на адвокат А.Т, с адрес: [населено място], [адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.