Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на кмета на община – Варна, срещу решение № 1975/08.11.2017г. по адм. дело № 2531/2017г. по описа на Административен съд гр. В.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилно възприетото от съда, че в рамките на ревизионното производство на купувача, органите по приходите нямат право да оспорват размера на данъчната оценка, удостоверена от орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Противно на изложеното от съда твърди, че данъчната оценка на имота е изчислена правилно в ревизионния акт. Като ирелевантни за спора намира изводите досежно правилността на декларираните данни. Новата данъчна оценка на имота била определена на база установената фактическа обстановка и при правилно приложение на закона. Като спорни при определянето на данъчната оценка посочва два коефицента: Км - коефицент за местоположение и Ки - коефицент за инфраструктура. По отношение на първия твърди, че се изчислява по таблица № 3 от Приложение №2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Съгласно нотариален акт № 86, том 1, рег. № 2981 от 25.07.2013 година дружество "ДИНИПО" ЕООД придобива имот, КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2, парцел I, км. 44 по плана на 18-ти подрайон в гр. В., разположено на етаж -1, на кота -8,60, под ниско и високо тяло на училищна сграда Техникум по туризъм. Съгласно чл. 6, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ коефицентът на местоположение се определял по таблица 3 и местоположението на сградата. В Протокол № 16 от заседание на Общински съвет гр. В., проведено на 27.03.2013 година, 18-ти подрайон на гр. В. попадал в зона I. Съгласно таблица № 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ,...