ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2024/30.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 702 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Евротранс-Петров 2021” ЕООД, чрез адв. В. Д. от АК-Пловдив, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 619/23.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 352/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 с-в, с което е потвърдено решение № 1/04.01.2024 г., постановено по т. д. № 6/2023 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, поправено с решение № 3/21.02.2024 г., с което е уважен предявеният от „И. П. ЕООД срещу „Евротранс-Петров 2021” ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 55200 лв., представляваща заплатена продажна цена по развален договор за търговска продажба от 07.11.2022 г. на лекотоварен автомобил „Ивеко 59с17”, ведно със законната мораторна лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 24.02.2023 г., до окончателното му заплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, но не излага правни съображения за това. Счита, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до незаконосъобразния правен извод, че въпросът от коя категория е процесното МПС, представлявало недостатък на движимата вещ, предмет на релевантния договор за търговска продажба, като този недостатък е съществен и скрит, който не може да бъде установен от купувача при обикновения преглед на продадената вещ – при получаване на нейното владение. В този смисъл, твърди, че съответната категория на процесното МПС не представлява недостатък на тази движима вещ, но дори и да се приеме, че е налице такъв недостатък, купувачът е бил съгласен да придобие правото на собственост върху този автомобил при категория N2, а не при категория N1.
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелните селективни основания, уредени в чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК - решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, приети по надлежния ред по делото, както и всички факти, за които са приети доказателства?” (твърди се противоречие с решение № 331 по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 445 по гр. д. № 1733/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 27 по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о; решение № 134/2013 г. по т. д.№ 34/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т. о. на ВКС, решене № 94/13.09.2016 г. по т. д.№ 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/4.10.2016 г. на ВКС по т. д.№ 2220/2015 г. на II т. о., решение № 202/25.01.2018 г. по т. д.№ 1826/2016 г. на I т. о. и решение № 8/19.01.2018 г. по т. д.№ 2435/2016 г.) и 2. „Какъв трябва да е недостатъкът на МПС, за да обуслови правото на купувача по договор за покупко-продажба на МПС да развали договора и да иска връщане на платената продажна цена? Може ли категорията на автомобила, определяща вида на свидетелството за управлението му, да бъде квалифицирано като скрит недостатък на вещта, водещ до правото на купувача да развали договора за покупко-продажба?” (твърди се противоречие с решение № 874/18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС и решение № 792/12.01.2011 г. по гр. д. № 281/2010г. на ВКС, III г. о.).
Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено в процеса на доказване, че между страните в настоящото исково производство е породено действително облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на лекотоварен автомобил „Ивеко 59с17”, при уговорена продажна цена от 55200 лв. (липсва спор, че купувачът по договора „И. П. ЕООД я е заплатил на продавача „Евротранс-Петров 2021” ЕООД). Съобразил е фактическите изводи, до които е достигнала приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ – процесното МПС е с допустима максимална маса от 4200 кг., поради което то е в категорията на товарни автомобили (категория N2). При проследяването на автомобила от първата му регистрация през 2016 г. до продажбата му на ищеца се изяснява, че категорията му винаги е била N2, като при изслушването на САТЕ в о. с. з. вещото лице е пояснило, че при обикновен преглед на вещта и тестване не може да се установи каква е категорията на автомобила, тъй като тя се задава от производителя с оглед на техническите възможности на превозното средство, неговата товароносимост и особености на конструкцията му. Външните признаци на превозното средство не са определящи за категоризирането му като автомобил за превоз на пътници или за превоз на товари. Първият документ, който е издаден от производителя, в който е било записано ЕС сертификат за неокомплектовано МПС, също е удостоверявал категория N2. Апелативният съд е анализирал съдържанието на разменената електронна кореспонденция между страните, като е приел за установено, че на 11.11.2022 г. купувачът е уведомил продавача чрез електронно съобщение, че в Пътна полиция Пловдив е отказано регистриране на превозното средство като такова от категория N1 - теглото му надвишава 3500 кг. и то попада в категория N2. Продавачът е отговорил, че това се дължи на техническа грешка, която ще бъде поправена. На 05.12.2022 г. „Индустриал пак” ЕООД е изпратило нотариална покана до „Е. П. 2021” ЕООД, в която е заявил, че счита договора за развален, тъй като вещта страда от недостатък, поради което кани продавача да върне платената цена в 7-дневен срок (нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, като от протокола, съставен от нотариуса, тя се счита известна на адресата от 05.01.2023 г.). „Евротранс” ЕООД е отговорило на това писмо, като е счело, че не е възникнало основание за разваляне на процесния договор за покупко-продажба, тъй като МПС е с удостоверение за регистрация и удостоверение на „TUF SUD”, издадено на 09.05.2022 г., изясняващо, че бусът е категория N1. Но от разрешението за временно движение се установявало, че автомобилът е от категория N2. Приемайки за достоверни показанията на свидетеля Й. Б., който е присъствал при водене на преговорите между страните, апелативният съд е счел за доказано, че купувачът е имал интерес от придобиване на товарен автомобил, който да може да се управлява от водач с правоспособност категория „Б”.
Позовавайки се на разрешението, дадено с решение №156/30.10.2012 г. на ВКС по т. д. №772/2011 г., II т. о., въззивният съд е изяснил, че продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача (неточно изпълнение по отношение качеството на вещта), поради което преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. В отлика от общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД при развалянето на договора за покупко-продажба не се изисква неизпълнението да е виновно, като не се предоставя подходящ срок за изпълнение. Апелативният съд е счел за спорни по делото два факта – 1) дали категорията е съществен признак на МПС и 2) дали поетото от продавача задължение е било да престира вещ от такива категория.
Приел е, че категорията на превозното средство е от съществено значение, поради което при поемане на договорно задължение за продажба на МПС от категория N1, но в действителност автомобилът е бил от категория N2, продавачът не е изпълнил своето договорно задължение за осигуряване на вещ с договореното качество. Апелативният съд е изяснил, че категорията на превозното средство се определя по правилата на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за одобрение на МПС и техните ремаркета, както и на системи и компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства. Държавите-членки, подписали директивата, одобряват само такива превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли, които отговарят на изискванията щ. Регистрирането и разрешаването на продажба на превозни средства се допуска, само ако те са придружени от валиден сертификат за съответствие. В Директивата категория N на моторни превозни средства е дефинирана като средства, проектирани и конструирани основно за превоз на стоки, а категория N1 включва превозни средства от категория N, чиято максимална маса не превишава 3,5 т. Категория N2 обхваща превозни средства от категория N, чиято максимална маса превишава 3,5 т., но не превишава 12 т. Изискванията на Директивата са транспонирани в българския ЗДвП. Въззивният съд е обобщил, че с оглед на обстоятелството, че категорията на превозното средство определя техническа характеристика на превозното средство – тя се вписва в удостоверението за регистрация, при несъответствие на тази характеристика с договорената е налице продажба на вещ с недостатък.
Приел е за установено, че страните по процесното продажбено правоотношение са постигнали съгласие за продажба на МПС от категория N1 – този извод е обосноваван при съвкупната преценка на свидетелските показания и разменената между страните кореспонденция. Изяснил е, че писмото, изходящо от ответника, в което продавачът изрично е заявил, че бусът е от категория N1 (съгласно издаденото удостоверение, като въз основа на него е изготвена и публикувана обява за продажба), съставлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно удостоверените в него неизгодни за издателя факти. Изрично в това писмо е материализирано изявлението на продавача, че е сключен договор за бус с категория N1, като документи за именно това правнорелевантно обстоятелство са предадени на купувача. Това признание за неизгоден факт е ценено от въззивния съд наред с показанията на св. Н.. Апелативният съд е съобразил и изходящото от ответника по електронна поща изявление, че действителната категория на буса е N1, като е уверил купувача, че този факт подлежи на корекция поради допусната техническа грешка, за което ще съдейства.
Съобразно приетото за установено, че МПС, предмет на процесния договор за търговска продажба, е от категория N2, а страните са договорили превозно средство от друга категория, това обстоятелство представлявало неточно изпълнение на договорното задължение на продавача - в качествено отношение. Въззивният съд е пояснил, че недостатък на вещта е всяко отклонение от уговорените показатели, като отговорността на продавача за това неизпълнение на договорното задължение се поражда, когато недостатъкът е съществен, съществувал е по време на продажбата и не е бил известен на купувача. Пояснил е, че съгласно разпоредбата на чл. 324 ТЗ купувачът следва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми продавача. Ако не стори това, се счита, че стоката е одобрена, освен за скрити недостатъци. При съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на вещото лице апелативният съд е обосновал фактическото съждение, че при първоначалния оглед на купувача са предоставени документи на чужд език. Съобразил е категоричната констатация на вещото лице, че при обикновен оглед на вещта и тестване не може да се установи категорията на МПС, тъй като тя се задава от производителя с оглед на техническите възможности на превозното средство, неговата товароносимост и особености на конструкцията му (външните признаци не са определящи за категоризирането му като автомобил за превоз на пътници или за превоз на товари). От друга страна, документите на автомобила са изпратени няколко дни след превеждане на цената, като в представената към договора декларация представителят на продавача изрично е записал, че теглото на автомобила е 2815 кг. - без да е извършено препращане към технически допустимата максимална маса. За първи път категорията на процесното превозно средство е официално отбелязана в Разрешението за временно движение, но то е издадено от Пътна полиция Монтана – след сключване на договора. Едва в този момент за първи път купувачът е узнал за действителната категория, поради което не може да се приеме, че вещта е била приета.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че продавачът е неизправна страна по договора за търговска продажба, поради което за купувача са породени правата по чл. 195 ЗЗД: 1) връщане на насрещните престации; 2) задържане на вещта срещу намаляване на цената или 3) отстраняване на недостатъците за сметка на продавача. В случая купувачът е упражнил потестативното право за разваляне на договора - с поканата, респ. с исковата молба. Апелативният съд е изяснил, че при развалянето на договора за продавача се поражда задължението да върне заплатената продажна цена, поради което предявеният осъдителен иск, с който се целят последиците от развалянето на договора за търговска продажба, се явява основателен. В този смисъл, поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Въззивното решение не е вероятно недопустимо, поради което не е възникнала самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване (касаторът не обосновава този самостоятелен селективен критерий, като не излага правни доводи за твърдяната недопустимост на въззивното решение).
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните. Следователно, пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване се обуславя от наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки (право - и дееспособност на страните в процеса; процесуална легитимация; правен интерес; надлежна представителна власт; родова компетентност), респ. от липсата на отрицателни процесуални предпоставки – т. нар. процесуални пречки (абсолютни - отвод за решен спор със СПН – чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК; отвод за висящност на тъждествен правен спор – чл. 126, ал. 1 ГПК; неподведомственост; относителни - отвод за арбитражна клауза или клауза за определяне на договорна местна подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна подсъдност; международна подсъдност на чужд съд, която не е изключителна). Първоинстанционното решението е недопустимо, когато в противоречие с основния принцип на българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е произнесъл по непредявен иск (по незаявените правопораждащи спорното материално право юридически факти и търсения вид на съдебна защита), вкл. и извън обема на поисканата съдебна защита (произнасяне „свръх петитум”).
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали действително предявения иск, обоснован със заявените в исковата молба правопораждащи спорното материално право юридически факти (поради съществени недостатъци, изразяващи се в предаване на МПС от категория N2, а не както е било уговорено от категория N1, възпрепятстващи купувачът да използва процесното МПС за уговореното в договора употребление, ищецът е упражнил потестативното право с едностранно волеизявление да развали релевантния договор за търговска продажба) и вида и обема на търсената съдебна защита (претендират се последиците от развалянето на договора за търговска продажба – връщане на заплатената продажна цена). Следователно, въззивното решение не е вероятно недопустимо.
Първият процесуалноправен въпрос е от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да разреши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. За да достигне до правния извод, че фактите, обуславящи пораждането, съществуването и надлежното упражняване на потестативното право на купувача да развали договора за търговска продажба на процесния автомобил, са установени в процеса на доказване, вследствие на което е възникнало предявеното притезателно право ищецът да претендира последиците от развалянето - за връщане на платената продажна цена, въззивният съд е приел, че страните по процесното продажбено правоотношение са постигнали съгласие за продажба на МПС от категория N1. Този извод е обосноваван при съвкупната преценка на свидетелските показания и разменената между страните кореспонденция, в която се съдържа признание на ответника, че бусът е от категория N1 (това писмено изявление за неизгоден факт е ценено от въззивния съд наред с показанията на св. Н.). Апелативният съд е съобразил и изходящото от ответника по електронна поща изявление, че действителната категория на буса е N1, като е уверил купувача, че този факт подлежи на корекция поради допусната техническа грешка, за което ще съдейства. Въззивният съд е изяснил, че МПС, предмет на процесния договор за търговска продажба, е от категория N2 (страните са договорили превозно средство от друга категория), поради което това обстоятелство представлява неточно изпълнение на договорното задължение на продавача - в качествено отношение. Съобразил е категоричната констатация на вещото лице, че при обикновен преглед на вещта и тестване не може да се установи категорията на МПС, тъй като тя се задава от производителя с оглед на техническите възможности на превозното средство, неговата товароносимост и особености на конструкцията му (външните признаци не са определящи за категоризирането му като автомобил за превоз на пътници или за превоз на товари). От друга страна, документите на автомобила са изпратени няколко дни след превеждане на цената, като в представената към договора декларация представителят на продавача изрично е записал, че теглото на автомобила е 2815 кг. - без да е извършено препращане към технически допустимата максимална маса. За първи път категорията на процесното превозно средство е официално отбелязана в Разрешението за временно движение, но то е издадено от Пътна полиция Монтана – след сключване на договора. Едва в този момент за първи път купувачът е узнал за действителната категория, поради което не може да се приеме, че вещта е била приета. Следователно, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че предаденото от продавача на купувача МПС е с недостатък (различна категория от постигнатото между страните съгласие), който съществено намалява годността за уговореното ползване като лек, а не като товарен автомобил.
Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият материален въпрос от втората група въпроси не е правен по смисъла на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От една страна, чрез него се поддържа довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт, а от друга, той е поставен теоретично – неговият отговор се намира в разпоредбата, уредена в чл. 193, ал. 1 ЗЗД, който предписва, че продавачът отговаря, когато недостатъкът на вещта, предмет на договора за продажба, е съществен, а именно когато той намалява значително нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. С този въпрос по същество се оспорва фактическият извод на въззивния съд, че в изпълнение на породеното от договора за продажба правно задължение продавачът не е предал на купувача автомобил с уговорените показатели (вместо МПС от категория N1 е предадено МПС от категория N2), поради което движимата вещ, предмет на договора за търговска продажба, не съответства на уговореното – да бъде ползвана като лек, а не като товарен автомобил, какъвто въззивният съд е прие, че е - съобразно действителната категория N2. Вторият материален въпрос от втората група въпроси не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - дали категорията на автомобила, определяща вида на свидетелството на управлението му, ще бъде квалифицирана като скрит недостатък на вещта, не е от правно, а от фактическо естество и се определя и от действително уговореното употребление на МПС, като това обстоятелство е индивидуално за всяко едно продажбено правоотношение и не може да бъде обхванато от правно понятие с универсално значение. От друга страна, при анализиране на събраните по делото доказателства и в частност заключението на съдебната експертиза апелативният съд е приел за установено, че при обикновен преглед на вещта и тестване не може да се установи категорията на МПС, тъй като тя се задава от производителя с оглед на техническите възможности на превозното средство, неговата товароносимост и особености на конструкцията му (външните признаци не са определящи за категоризирането му като автомобил за превоз на пътници или за превоз на товари). За първи път категорията на процесното превозно средство е официално отбелязана в Разрешението за временно движение, но то е издадено от Пътна полиция Монтана – след сключване на договора. Едва в този момент за първи път купувачът е узнал за действителната категория, поради което не може да се приеме, че вещта е била приета. Както бе изяснено, дали в процеса на установяване на правнорелевантните обстоятелства въззивният съд е достигнал до необосновани фактически изводи, този порок на въззивното решение не може да се преценява в селективното производство по чл. 288 ГПК.
При формирана практика на ВКС и развита доктрина относно класическия институт на договорната отговорност при неизпълнение на договорно задължение по договор за покупко-продажба (материалноправни предпоставки; правни последици; доказване на противоправното поведение и причинно-следствената връзка с договорното неизпълнение и пр.) и относно задължението на въззивния съд да анализира самостоятелно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да бъдат установени действително осъществените в обективната действителност правнорелевантни факти, не е обоснована и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроса да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба сумата от 4200 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 619/23.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 352/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕВРОТРАНС-ПЕТРОВ 2021” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ИНДУСТРИАЛ ПАК” ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 4200 лв. – съдебни разноски пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.