О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3434
гр.София, 30.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1650 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. /ПРБ/ срещу решение № 143 от 18.02.2025 г., постановено по г. д. № 1144/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, Гражданско отделение, 14 състав, с което е потвърдено решение от 06.03.2024г., постановено по гр. д. № 53 по описа за 2023 г. от Софийски градски съд, I ГО, 12 състав в обжалваната му осъдителна част, с която Прокуратура на Р. Б. е осъдена да заплати на ищцата Ф. А. А. /наследник на А. С. А./ сумата от 30 000 лв., на основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780 - II/1988г. по описа на В. - София, а след това преобразувано в ДП № II - 048/1999г. по описа на В.-София, образувано и водено за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба /04.01.2023 г./ до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се твърди, че е налице касационното основание на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че присъденият от въззивния съд размер на обезщетението, което следва да получи ищцата за претърпените неимуществени вреди, е силно и необосновано завишен, и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от нея; нарушен е принципът за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не е изложил никакви мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между всички относими обстоятелства и причинените вреди, като не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение размера на присъденото обезщетение. Поддържа се твърдение, че въззивният съд не е отчел и не е взел предвид, при определяне размера на обезщетението, обстоятелства, които имат съществено значение за това и обуславят присъждането на по-нисък размер, а именно: в резултат на продължителността на наказателното производство не са настъпили трайни вредни последици за ищцата Ф. А.. В подкрепа на това се твърди, че първата активност на ищцата в хода на наказателното производство, след смъртта на баща й А. С. А. /починал 2010 г./, е била през 2022 г., когато е обжалвала постановление за спиране на наказателното производство на В. от 04.10.2018г.; същата година е обжалвала и постановление на В. от 31.05.2022г., с което наказателното производство е било прекратено поради смъртта на последния обвиняем по делото. Поради което се прави извод, че не могат да бъдат възприети за правилни изводите на въззивния съдебен състав, че същата била ангажирана с хода на разследването и е проявявала интерес към делото, и е претърпяла действително неимуществени вреди от продължителността на производството. Релевира се възражение, че в конкретния случай съдът е взел предвид единствено неразумната продължителност на производството, но не е обсъдил и не е съобразил неговата изключителна фактическа и правна сложност (множество пострадали лица, повечето от които се намират извън пределите на страната, извършените редица действия по разследването, сред които и изпратени молби за правна помощ до Р. Т. , поведението на пострадалите лица, а още по-малко - поведението на компетентните органи; прекомерната обща продължителност на производството, която се дължала на особени обстоятелства, които не били свързани с поведението на длъжностните лица от прокуратурата, като по този начин съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационна жалба се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответната страна – Ф. А. А., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287, ал.1 ГПК е подала отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователността й. Прави се искане жалбата да не бъде допусната до касационно обжалване, като се излагат подробни съображения в подкрепа на становището.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушаване на правото на наследодателя на ищцата на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780 - II/1998 г. по описа на В.-София, преобразувано в ДП № II - 048/1999 г. по описа на В.-София, по което има качеството на пострадал.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата е бил включен в списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар. „възродителен процес“ през периода 1984-1989 г., за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното досъдебно наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. Приел е, че по делото е установено, че ищцата като единствен законен наследник е подавала молби /на 06.01.2022 г. и на 15.12.2022 г./ на осн. чл. 75, ал. 3 НПК за участието си в качеството на пострадал от деянията, в резултат на което са й връчвани актове от органите на досъдебното производство. Направил е извод, че от това следва, че след смъртта на А. А. в правата му в наказателното производство е встъпила неговата дъщеря като наследник на пострадалото лице. Допълнил е, че обстоятелството, че ищецът, респ. неговата дъщеря не е била конституирана като частен обвинител и/или граждански ищец във воденото наказателно производство, не променя качеството му на „жертва“ (пострадал) от деянието, предмет на обвинението. Обяснил е, че това качество възниква от момента на образуване на наказателното производство и това е датата, от която следва да се изчислява продължителността на периода, за който ще се решава дали срокът на воденото производство е разумен. С оглед изключително дългия период от време от над 30 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило в досъдебната фаза, САС е намерил, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС - независимо от неколкократното връщане от съда на Прокуратурата на РБ на внесения обвинителен акт. Посочил е, че не са били налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо повече от 30 години наказателно производство-както с оглед предмета му, така и предвид поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, или поради поведението на останалите участници в процеса. В заключение е приел, че е налице фактическият състав на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС. Относно основния спор пред въззивната инстанция - дали е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеният от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди – 30 000 лв., е намерено, че същият е справедлив. За да определи обезщетението в размер на максималния за сходните случаи, съдът е посочил, че съобразява обстоятелството, че обезщетението се претендира за период до 2023 г., като е посочил, че практиката на ВКС, с която е присъждано по-ниско обезщетение, е била постановена по искови молби, предявени в периода 2018 - 2020 г. Посочил е, че от събраните пред първата инстанция свидетелски показания е установено, че ищцата е очаквала развитие на процеса, възмездяване за търпените несгоди, имала е желание да се информира за динамиката на процесуалните действия и да стимулира ритмичност на процеса, което, въпреки положените усилия, не било постигнато. Въззивният съд е посочил, че взема предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към датата на подаване на исковата молба – м. 07.2024 г., /неточно посочена от него вместо правилната 04.01.2023 г./
Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне размер на обезщетение за неимуществените вреди в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а именно: „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?“. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 73 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2021 г., III г. о., ГК; Решение № 50031 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 50038 от 1.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 50062 от 3.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2022 г., III г. о., ГК.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставения правен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, след съобразяване на всички установени по делото обстоятелства, обуславящи тези вреди; обезщетяват се вредите, които са в причинна връзка с увреждането и техният размер се определя както според вида и характера на упражнената принуда, така и според тежестта на уврежданията; когато последните са идентични /вредите са резултат от идентична принуда, осъществена по отношение на различни страни, но по идентично дело/, независимо че за всяка личност начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е идентичен, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници; следователно - справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, с оглед проверка спазването на тази практика и цитираните от касатора решения по сходни случаи.
Прокуратура на РБ не дължи заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 143 от 18.02.2025 г., постановено по г. д. № 1144/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, Гражданско отделение, 14 състав.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.