7Р Е Ш Е Н И Е

№ 389

гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2195 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. В. Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител, чрез пълномощник адв. П. Ш. от АК-Бургас, против въззивно решение № 133/10.10.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 96/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С обжалваното решение са потвърдени: решение № 1061/07.11.2022 г. по гр. д. № 70/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което Я. В. Б. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], сумата от 136 641,12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени от ответника като частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20157090400553 по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ; и решение № 58 от 19.01.2023 г. по гр. д. № 70/2022 г. на Окръжен съд – Бургас /постановено по реда на чл.250 ГПК/, с което Я. В. Б. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД законна лихва върху главницата от 136 641,12 лв., считано от 17.01.2022 г. до окончателното й изплащане. В същата се релевират оплаквания неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.

Ответника по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД, в писмен отговор на жалбата и в проведеното о. с.з. по делото, оспорва жалбата по същество.

Третото лице помагач на ответника- „Застрахователна компания Л. И. АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], не е изразило становище по жалбата.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Ищецът по делото „Банка ДСК“ ЕАД е твърдял, че в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. № 553/2015 г. на ЧСИ Б., с взискател „Таурус 2001“ЕООД и длъжник „ЕФГ Билд груп“ЕООД, е била проведена публична продан на имот с идентификатор ...... по КККР на [населено място], к-с „С.“, [жилищен адрес] сграда №1, с предназначение - бистро и застроена площ 296.85 кв. м., като с постановлението за възлагане от 16.11.2016 г. ЧСИ възложил процесния имот на купувача „Д.“ ЕООД, като получената от публичната продан сума в размер на 136 641,12 лв. била разпределена от ЧСИ неправомерно на „Таурус 2001“ЕООД, в резултат на което банката претърпяла имуществена вреда в същия размер. Ищецът е твърдял, че ако ЧСИ Б. не бе продал имота, същият е щял да бъде продаден в рамките на изп. д. № 892/2013 г., по описа на ЧСИ Д. Н., по което банката - ищец била единствен взискател с длъжник „Сан сити“ ООД, и сумата от продажбата е щяла да послужи за удовлетворяване на вземането на банката. По отношение на „Сан сити“ ООД, банката представила доказателства, че поради неизпълнение на задължения на „Сан сити“ООД, като кредитополучател за заплащане на месечните вноски по кредити, тя провела заповедно производство, а впоследствие и исково производство по чл.422 ГПК, след което било образувано изп. д. № 892/2013 г., по описа на ЧСИ Д. Н..

Безспорно е установено по делото, че „Сан сити“ ООД е извършило апорт на търговското си предприятие в капитала на „ЕФГ Билд груп“ ООД вписан на 29.04.2013 г. в СВ –Бургас, включително и по партидата на процесния имот. На 12.09.2013 г. от страна на „ЕФГ Билд груп“ ЕООД, като залогодател бил вписан особен залог в полза на „Таурус 2001“ООД /представено удостоверение за вписване в ЦРОЗ от 17.07.2015 г. и договор от 28.08.2013 г. за учреден първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „ЕФГ Билд груп“ЕООД, включително и върху недвижимите имоти, апортирани от „Сан сити“ ООД в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД, в т. ч. и процесния/. Съгласно удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот ...... по КККР на [населено място], на 21.11.2013 г. било вписано заличаване на особения залог, учреден за процесния имот.

Тъй като длъжникът на банката-ищец, „Сан сити“ООД извършил апорт на недвижими имоти в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД след сключването на договорите за кредит, банката предявила искове с правно основание чл.135 ЗЗД срещу „Сан сити“ООД и „ЕФГ Билд груп“ЕООД, по които исковата молба била вписана на 24.10.2013 г. С решение № 403/10.02.2015 г., по гр. д. № 444/2013 г. на Окръжен съд - Бургас исковете за прогласяване на относително недействителни по отношение на Банката на апортни сделки с имотите предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20157090400553 били уважени, като съдебното решение влязло в сила на 20.10.2016 г. и било вписано по партидата на имота на 17.11.2016 г.

Изпълнително дело № 553/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. било образувано по молба на „Таурус 2001“ЕООД срещу длъжник „ЕФГ Билд груп“ЕООД за удовлетворяване на вземане за 2000 лв. – представляващо част от главница в размер на 400 000 евро - дължима по договор за заем от 13.03.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 13.10.2015 г. и 40 лв. деловодни разноски. За това вземане взискателят „Таурус 2001“ЕООД представил изпълнителен лист № 5823/06.11.2015 г. издаден по ч. гр. д. № 6628/2015 г. на БРС. С молба от 16.11.2015 г. взискателят поискал от ЧСИ по цитираното изпълнително дело да извърши оценка, да насрочи опис и публична продажба на 7 недвижими имота, сред които и недвижим имот с идентификатор 07079.602.483.1.25. Взискателят представил и заявление за вписване в Търговския регистър и ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение, нотариално заверено на 07.08.2015 г. за вземане от 1000 лв., по отношение на движима вещ, собственост на залогодателя - принтер и копирна машина, както и потвърждение за вписване в ЦРОЗ на това заявление към 18.08.2015 г. С молба от 04.12.2015 г., „Таурус 2001“ООД поискал на основание чл.456 от ГПК във вр. с чл.32 от ЗОЗ, в качеството му на пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ обезпечен кредитор, да бъде присъединено вземането му от 400 000 евро главница и 1 200 000 евро неустойка към изпълнителното дело, които вземания произтичали от същия договор за заем, обезпечен с Договора за особен залог по ЗОЗ. С постановление от 07.12.2015 г. ЧСИ Я. Б. присъединил горепосочените вземания на „Таурус 2001“ ЕООД срещу „ЕФГ Билд груп“ООД на основание чл.456 от ГПК. Отправил е покана до длъжника за заплащане на 2 347 036 лв. неолихвяема сума, 782 332 лв. – главница, 218 554 56 лв.- лихви, 21 лв. -доп. разноски, 210 лв. -разноски и 84 214,64 лв.- такси. На 18.12.2015 г. ЧСИ изпратил молба до СВп. за вписване на възбрана върху недвижимите имоти, към които взискателят насочил изпълнението, в това число и върху процесния имот. Не е спорно също, че ЧСИ Б. е извършил опис, оценка и публична продан на имот с идентификатор ....... С постановление от 16.11.2016 г. /влязло в сила на 25.11.2016 г./, ЧСИ възложил имота на купувача „Д.“ЕООД. Извършено е било разпределение на получената от публичната продан сума, като в полза на „Таурус 2001“ ЕООД била разпределена сумата от 133 641,12 лв. и 3000 лв. адвокатски хонорар.

Въззивният съд е приел, че по делото нямало твърдения, нито доказателства заложният кредитор да е изпълнил задължението си по чл.32 ал.3 ЗОЗ, поради което е направен извод, че ЧСИ Б. не е имал законно основание да присъедини всички вземания на заложния кредитор „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем от 2013 г., сключен с длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение върху процесния недвижим имот, по отношение на който заложният кредитор не бил заявил пристъпване към изпълнение, вписано по законния ред. В случая следва да се посочи, че действащото в процесния период законодателство /до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, предвижда, че намесата на ЧСИ в изпълнението по ЗОЗ е само в определени случаи – за предаване на заложено имущество - движими вещи и за тяхната продажба по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК, а не за всякакъв вид изпълнение. До изменение на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОЗ /ДВ бр.105/2016 г./, законът не предвижда правомощие на ЧСИ да образува изпълнително дело /и да осъществява действия/ въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение, дори такова да е било налице. При липса на установяване на заложеното вземане със сила на пресъдено нещо и издаден изпълнителен лист, ЧСИ е нямал правомощие да образува изпълнително дело, за да осъществи изпълнителни действия по събиране на вземането по реда на ГПК /в т. см. решение № 50025/19.01.2024 г. по т. д. № 1905/2021 г. на II т. о. на ВКС/. Въз основа на представките по делото писмени доказателства е направен и обоснован извод, че ЧСИ незаконосъобразно игнорирал факта, че по партидата на процесния имот в Службата по вписванията е било вписано заличаване на особения залог върху имот с идентификатор № ..... /книга отбелязвания вх. рег. №14735/21.11.2013 г., том 7, дело 72/2013 г., дв. вх. рег. № 14720/21.11.2013 г./. Доколкото на 21.11.2013 г. особеният залог, учреден върху процесния имот бил заличен, извършеното заличаване е произвело своето правно действие спрямо третите лица и към момента на образуването на изпълнителното дело на ЧСИ Я. Б. през 2015 г. и пристъпването към принудително изпълнение, ЧСИ не е имал законно основание да предприема принудителни действия спрямо него. Според въззивния състав въпреки липсата на законно основание да пристъпи към изпълнение, ЧСИ Б. уважил искането на взискателя и осъществил принудително изпълнение, като незаконосъобразно извършил публична продан на процесния имот. При извършване на описа ЧСИ Б. нарушил задължението си по чл. 484 ГПК, като не съобразил факта, че учреденият особен залог върху имота е бил заличен още през 2013 г., а е продължил принудителното изпълнение, зачитайки съществуването на несъществуващ към 2015 г. особен залог. В резултат на тези неправомерни действия на ЧСИ Б., процесният имот бил изнесен на публична продан, а след реализирането й част от получената от проданта сума е била разпределена на взискателя „Таурус 2001“ЕООД при незаконосъобразно зачитане на правото му на предпочтително удовлетворение от цената на имота като заложен кредитор с учреден особен залог, каквото той обективно нямал.

За да приеме, че искът за обезщетение за вреди срещу ЧСИ Б. е основателен, въззивният състав е направил извод, че проведеното незаконосъобразно изпълнение по отношение на имот с идентификатор ..... има за своя пряка последица препятстването и преклудирането занапред на възможността ищецът „Банка ДСК“ АД - взискател по изп. д. № 892/2013 г. на ЧСИ Д. Н. да удовлетвори вземанията си от своя длъжник „Сан сити“ООД, като насочи изпълнението срещу този имот, след успешно проведения иск по чл.135 ЗЗД. Според въззивния съд, тъй като в резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. д. № 553/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. имот с идентификатор...... по КККР на [населено място], бил продаден на публична продан, с влизане в сила на постановлението за възлагане, имотът излязъл от патримониума на „ЕФГ Билд груп“ООД, с което била отнета възможността на „Банка ДСК“АД да се удовлетвори от стойността му, като кредитор с уважен иск по чл.135 ЗЗД и с образувано висящо изпълнително дело № 892/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Н. срещу „Сан сити“ООД. Според чл.74 от ЗЧСИ , съдебният изпълнител отговарял за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, като не бил очертан кръг от лица спрямо които е отговорен, нито бил предвиден срок, в който този иск може да бъде предявен. Посочено е, че всяко лице може да претендира вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение. По отношение на размера на вредата, е посочено, че същата е съизмерима със сумата, получена от публичната продан, която ЧСИ Б. разпределил в полза на „Таурус 2001“ЕООД и разноските за адвокатско възнаграждение.

С определение № 542 от 05.02.2025 г. по настоящото дело обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради твърдяната „очевидна неправилност“ на въззивното решение. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е порок на решението, който се установява само от мотивите на съдения акт и се състои в противоречие между посочените твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, и противоречие между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения, въз основа на тях, фактически извод.

В случая се констатира явна необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка между проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение по отношение на имота по изп. д. № 553/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. и претендираните от ищеца имуществени вреди, доколкото съдът е приел, че пряка последица от изпълнението е препятстване и преклудиране занапред на възможността ищецът да удовлетвори вземанията си от своя длъжник „Сан сити“ООД, като насочи изпълнението срещу този имот, след успешно проведения иск по чл.135 ЗЗД. Като е посочил, че: „проведеното незаконосъобразно изпълнение по отношение на имот с идент. ..... по КККР на [населено място] има за своя пряка последица препятстването и преклудирането занапред на възможността ищецът „Банка ДСК“ АД, който е взискател по изп. д. № 892/2013 г. на ЧСИ Д. Н. да удовлетвори вземанията си от своя длъжник „Сан сити“ООД, като насочи изпълнението срещу този имот след успешно проведения иск по чл.135 ЗЗД“, и че: „с влизане в сила на постановлението за възлагане, имотът е излязъл от патримониума на „ЕФГ Билд груп“ООД, с което е отнета възможността на „Банка ДСК“АД да се удовлетвори от стойността му като кредитор с уважен иск по чл.135 ЗЗД“, въззивният съд на практика е направил извод, че в случая се касае за оригинерен способ за придобиване право на собственост върху имота от страна на купувача при публичната продан. Изводът е направен в противоречие с константната практика на ВКС съгласно която извършената публична продан на недвижим имот е деривативно придобивно основание по смисъла на глава 45-та ГПК, като тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот само ако длъжника е собственик. Направеният погрешен извод е станал причина за необсъждане на представени по делото доказателства касаещи вписването на исковата молба по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от „Банка ДСК“АД срещу „Сан сити“ООД и „ЕФГ Билд груп“ЕООД, преди възбраната върху имота вписана от ЧСИ Я. Б. по изп. д. № 553/2015 г., и за значението което това вписване /с оглед оповестително-защитното му действие/ има по отношение на правата придобити от третото лице - купувач на имота, предвид разпоредбите на чл. 496 ал. 2 вр. с чл. 453, т. 2 ГПК. Следва да се посочи, че когато вписването на исковата молба гарантира противопоставимостта на правата на кредитора спрямо всеки следващ приобретател, включително и купувача от проданта, кредиторът не губи възможността си да насочи изпълнение върху имота, защото имотът спрямо него не е бил валидно отчужден – решението по чл. 135 ЗЗД го защитава и му позволява да го третира като все още принадлежащ на неговия длъжник. Ако изпълнение все още е възможно, макар и технически затруднено, вреда не би била налице, или поне не в пълния размер на стойността получена от имота. За да има право на обезщетение по чл. 441 ГПК, ищецът трябва да докаже: че не може да насочи изпълнение срещу имота, респ. че е понесъл реална загуба в резултат на продажбата, която не може да бъде поправена. В изключителни случаи, ако правото на ищеца с уважен иск по чл.135 ЗЗД стане невъзможно или прекомерно затруднено за упражняване /напр. чрез верига от прехвърляния; унищожаване на имота и др./, може да възникне реална имуществена вреда и отговорност на съдебния изпълнител извършил процесуално незаконосъобразното изпълнително действие. В тези хипотези тежестта на доказване е върху кредитора, който трябва да установи, че въпреки правото си, обективно не може да го упражни.

Съдът е длъжен мотивирано да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, като в решението по същество изрази решаващата си воля без неясноти и празноти. В конкретния случай както се посочи липсва обсъждане на събраните по делото доказателства касаещи вписването на исковата молба и постановеното по нея решение по чл. 135 ЗЗД, и значението им за правата на ищеца по делото. Въззивната инстанция е нарушила процесуалните си задължения за излагане на ясни, убедителни и без празноти мотиви, от които да бъде направен логически извод относно дължимостта на сумата от 136 641,12 лв.- за наличието на причинна връзка между действията на съдебния изпълнител по изп. д. № 553/2015 г. и вредите, претендирани от ищеца като равни на стойността получена от имота, респ. дали ищецът реално е запазил възможността да насочи изпълнение върху имота след проведената публична продан. Ето защо, следва да се приеме, че по отношение на решението в посочената му част е налице липса на мотиви по смисъла на чл.236 ал. 2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция - и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл. 293 ал.3 ГПК/.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 133/10.10.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 96/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е постановено при участието на „Застрахователна компания Л. И. АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], като третото лице помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.