О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3411
гр.София, 30.06.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело № 221 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 260 от 23.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 569/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 78 от 10.06.2024 год., постановено по гр. дело № 137/2024 год. по описа на Районен съд – Каварна, са уважени предявените от А. Т. Д. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 16 от 08.01.2024 год. на кмета на [община], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Информационно и техническо обслужване“ в [община].
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, както и че не е мотивирал решението си. Изводите в обжалваното решение за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 193 КТ, както и че законосъобразността на уволнението е обусловено от доказването от страна на работодателя, че за всяко едно от визираните в заповедта за увдолнение дисциплинарни нарушения е спазена процедурата по чл. 193 КТ, са неправилни. Всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание, т. е. за всяко нарушение работодателят може да наложи самостоятелна санкция, предвидена в КТ. Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, както и да посочи кои факти е приел за установени. Когато са поискани обяснения от работника по реда на чл. 193 КТ и той се яви и даде устни или писмени обяснения и от изявленията му може да се направи еднозначен извод, че те са окончателни и той не възнамерява да представя допълнителни такива, нито да сочи и представи доказателства в подкрепа на защитната си теза, работодателят не е длъжен да изчаква изтичането на определения от него срок за изслушване на работника по чл. 193, ал. 1 КТ и има право да извърши действия по налагане на дисциплинарно наказание. В случая обяснения били поискани от ищеца, след като на работодателя станали известни обстоятелствата за нарушаване на трудовата дисциплина – на 18.12.2023 год. и ищецът дал писмени обяснения.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени и обобщени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК:
1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните доказателства по делото и да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал 2 ГПК?
2/ Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това?
Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 102 от 25.11.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1055/2016 год., ІІ г. о., ГК /първият от тях/ и решение № 307 от 24.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 год., ІV г. о., ГК /вторият от тях/, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба А. Т. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по силата на сключен между страните трудов договор № от год. работодателят е възложил, а ищецът А. Т. Д. е приел да изпълнява длъжността „специалист“ в отдел „Информационно и техническо обслужване“ на [община], за неопределено време. С допълнителни споразумения към трудовия договор №№ от год., от год., от год. и от год. на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „началник отдел“, докато същата бъде заета въз основа на конкурс. С искане № РД - от год. рабатодателят е поискал ищецът да му предостави писмени обяснения, както следва: 1/ относно констатациите в постъпило писмо вх.№ РД - от год. по изпълнение на договор № от год. с предмет: „Системна поддръжка на ИТ средата на [община]“, с изпълнител „Комтехсис“ ЕООД и въз основа на извършен мониторинг от страна на изпълнителя; 2/ относно посоченото в получена докладна записка с вх.№ РД - от год. от началник отдел „ЕПИР“; 3/ дали е извършено и кога конфигуриране на електронните подписи на новоизбраните кметове на [населено място] и [населено място], с цел извършване на възложените им от ЗМСМА задължения; 4/ относно отваряне на сървърното помещение на общината с регистрирани в системата за контрол на достъпа с въведена причина „Планирана профилактика“ и същевременно допускане на външни хора без разрешение от страна на ръководството. В искането е посочено, че на служителя се предоставя писмото по т. 1 и докладната записка по т. 2. Искането по т. 4 не съдържа конкретни дати, на които е било отваряно сървърното помещение и в него са допуснати външни хора, както и кои са били те. Работодателят е определил срок за предоставяне на писмените обяснения до края на работния ден /днес год./. Искането е връчено срещу подпис на служителя на год., в 13.50 ч. Посоченото писмо от „Комтехсис“ ЕООД е постъпило в [община] на год. и на същата дата е насочено от кмета до Д. Д. и Й. С.. Посочената докладна записка на началник отдел “ЕПИР“ е изготвена на дата год. и на същата дата е насочена до Й. С. и Д. Д. за искане на писмени обяснения от лицето. Докладната записка носи и резолюция от дата год. за насочването й към ищеца за писмени обяснения и предприемане на действия за отстраняване на проблема. Относно искането на писмени обяснения, ищец
Във вразка с искането за писмени обяснения, ищецът е предал докладна записка на год., получена на ръка от Д. Д. в 17.30 ч., като съобразно посоченото в уволнителната заповед, тя е входирана в деловодната система на Общината с вх.№ РД-от год. Докладната записка е с обем от една страница, изцяло възпроизвежда съдържанието на отправеното искане за писмени обяснения, като по отделните пунктове са дадени кратки отговори /1-2 изречения/ и без голяма конкретика: по т. 1 – констатираните активности били по повод работата на служителя, свързана с решаване на определени проблеми; по т. 2 – провел разговор с представител на фирмата, обслужваща Общината, който констатирал проблема и поел ангажимент за търсене на фирма, която да го отстрани и съответното ценово предложение за ремонта, както и отправил запитване до мобилен оператор, изпратил ценова листа и наличности на Е. В.; по т. 3 – липса на необходимост от инсталиране на нов софтуер, поради което е направен тест за работоспособност от сайта на фирма“Борика“АД; по т. 4 – сървърното помещение било отваряно въз основа на получено на год. устно разпореждане от кмета за оказване на съдействие на персонала на фирма “Сектрон“ във връзка с изграждане на градското видеонаблюдение по предварително обаждане от тях и в негово присъствие. Дадените от служителя писмени обяснения са били коментирани в уволнителната заповед, като е посочено, че тези по т. 1 и т. 2 от искането са лишени от конкретика – не били посочени проблемите, които служителя целял да разреши с използването на софтуери и файлове, кои са фирмите, от които бил получавал писма /оферти/, съответно за какво и в каква връзка, като с тях не се обяснявало наличието на файл с потенциално опасно съдържание; не се сочели доказателства, че служителят притежава лиценз за ползване на програмен продукт; не се сочели обстоятелства във връзка с пробното запознаване със софтуерни продукти; не била посочена датата на проведения разговор и името на представителя на фирмата, с когото бил разговарял служителя, така също и не бил уточнил с кого и кога бил разговарял по повод закупуване на нов мобилен апарат, а по т. 3 обясненията не съответстват на въведената от служителя информация в системата за контрол на достъпа.
Със заповед № от год. на кмета на [община], въз основа на документи и сигнали достигнали до него: устни оплаквания на началник ГРАО, докладна записка с вх. № РД - от год. от началник отдел „ЕПИР“, постъпили съобщения в електронната поща на кмета в периода – год. от системата за контрол на достъпа до сървърното помещение и допълнителна проверка за допускане в него на външни лица, както и писмо вх. № РД - от год. на „Комтехсис“ ЕООД, поради описаното в заповедта поведение на служителя, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, 8 и 10 КТ и на основание чл. 188, т. 3 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение било прекратено на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта – в частност на год., съобразно отразяването върху заповедта за връчването й срещу подпис на наказания служител.
На първо място въззивният съд е счел за неоснователно възражението на работодателя за неоснователност на предявените искове поради изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяването им. Посочил е, че съгласно ал. 2 т. 1 на същата разпоредба, срокът започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена заповедта за дисциплинарно наказание. Уволнителната заповед е връчена на служителя на 08.01.2024 год. и по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ изтича на год., а исковата молба с рег.№ от год. е изпратена по пощата на год., съобразно поставеното пощенско клеймо. Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма /предявяване на иск – с искова молба/ и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, то съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат.
На следващо място въззивният съд е приел, че възражението на ищеца за неизпълнено задължения на работодателя по чл. 193 КТ преди да му наложи дисциплинарното наказание се явява основателно. Изложоил е съображения, че разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ установява задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя на трудовата дисциплина, като съществен елемент на дисциплинарната процедура. Непоискването на обяснения е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание – чл. 193, ал. 2 КТ. Неизвършването на действието прави незаконно дисциплинарното наказание само на процесуално основание и тъкмо поради това законът повелява на съда да не разглежда спора по същество и го задължава да отмени дисциплинарното наказание, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника. Субектът на дисциплинарната власт трябва да поиска обясненията в рамките на дисциплинарната процедура и по повод на решаването на въпроса за дисциплинарното наказване. В рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, работодателят уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание с точно посочване на нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служителя към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Обясненията дадени по друг повод, поради други обстоятелства и без да е известен работникът/служителят за дисциплинарната процедура, нямат правно значение. Това е така, защото обясненията по чл. 193 КТ са такива по отношение на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможността работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Съдържателно изискване на закона е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението в разумен и достатъчен срок се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен и съдържателен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в положение да доказва.
В тази връзка въззивният съд е формирал извода, че работодателят не е отправил до ищеца искане за писмени обяснения в рамките на дисциплинарно производство, респ. не му е предоставил реална възможност и в рамките на разумен срок да даде обяснения преди да го накаже. Изложил е, че искане № РД - от год. не съдържа текстова част или позоваване на законовата уредба по глава ІХ, раздел ІІІ от КТ, от които за работника да явства, че срещу него е започнало дисциплинарно производство по наказването му и именно по този повод от него се изискват писмените му обяснения. Същото по-скоро е с характер на искане за събиране на сведения и информация по повод писмо, постъпило в деня на отправеното искане и докладна записка, двете насочени за становище и искане на писмени обяснения и до други служители на Общината, респ. по т. 3 не се твърди наличието на нарушение, а се иска сведение дали е изпълнено и кога определено задължение на служителя. Искането е във връзка с множество специфични действия/бездействия на служителя, непосочени конкретно и по период на извършване, а чрез предоставяне на документация от трети за спора лица. Искането е връчено на ищеца в 13.50 ч., а обясненията е следвало да бъдат дадени в рамките на работното време на същия ден и съответно са били депозирани на ръка в 17.30 ч. Касае се срок, измерим в 3 астрономични часа, несъобразен с реалните възможности на служителя да извърши определени справки и проверка на документи. Дадените обяснения са с обем от една страница, включващ изцяло възпроизведеното съдържание на отправеното искане за писмени обяснения, с кратки отговори и без голяма конкретика, като констатации за липсата на дати, имена и конкретни факти е направил и работодателят в уволнителната заповед. В обобщение въззивният съд е приел, че ищецът е бил лишен от възможността да даде обяснения в подкрепа на защитната си позиция не по своя вина, а поради недостатъчен срок. Дисциплинарната процедура е опорочена, което обуславя незаконност на уволнението.
С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените исковеп по чл. 344, ал. 1 и 2 КТ.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общата и допълнителната/ по отношение на втория поставен от касатора въпрос, свързан с приложението на чл. 193, ал. 1 КТ при даден от работодателя срок за представяне на писмени обяснения. Същият е от значение за изхода от спора, доколкото недостатъчността на този срок е преценена от въззивния съд като основание за приложението на чл. 193, ал. 2 КТ, без обаче да е извършена преценка дали дадения кратък срок – до края на същия ден /год./ се е отразил на възможността за депозирането на обяснения, съдържанието им или на възможността работодателят да ги вземе предвид. Срокът е приет като недостатъчен като цяло, без оглед на фактите по всяко от вменените дисциплинарни нарушения, които са различни и без оглед на реалните обяснения, дадени в указания срок от ищеца по всяко от тези нарушения. Последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 307 от 24.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 год., ІV г. о., ГК /посочено от касатора/, решение № 49 от 08.02.2011 год. на ВКС по гр. дело № 824/2010 год., ІV г. о., ГК, решение № 171 от 23.02.2010 год. на ВКС по гр. дело № 68/2009 год., III г. о., ГК, решение № 137 от 2.03.2010 год. на ВКС по гр. дело № 20/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 272 от 03.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 145/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 53 от 31.05.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 год., ІІІ г. о., ГК, приема, че при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения, а работодателят да прецени всички обстоятелства. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от определени справки, проверка на документи и пр.
По първия поставен в изложението въпрос съдът ще се произнесе с акта си по същество.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 23.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 569/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лв., като при неизпълнение на тези указания производството по делото ще бъде прекратено.
След внасянето на дължимата държавна такса, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: