О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1179

ГР. София 01.12.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1047/10 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. /ОС/ по гр. д. №403/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Н. Д. Г. М.” ЕООД по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ – за отмяна на дисциплинарното уволнение от длъжността „Управител сектор „П.”, наложено й за нарушение по чл.190, т.2 от КТ, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3. Поставя процесуалните въпроси: Следва ли въззивният съд да обсъди възраженията й за нарушаване на чл.193 и чл.194 от КТ при налагане на наказанието, като императивни норми, за които съдът следи и служебно и представлява ли сканираният документ / заповед за уволнението й/ годно доказателствено средство, удостоверяващо, че дисциплинарното наказание е наложено от законния представител на работодателя. Първият от въпросите е поставен в контекста на основанието по т.2 – като решен от въззивния съд в противоречие с представени влезли в сила решения на съдилищата, а вторият – по т.3, като такъв от...