Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. Ф. И“ АД с ЕИК 201549160, подадена чрез адв.. Т, срещу решение № 257/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 66/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-04001115008716-091-001/03.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 218/18.07.2016 г. на и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП, в оспорваната част, в която за данъчни периоди на м.12/2014г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.08 и м.09 на 2015 г. е начислен ДДС в размер на 27 454,91 лв. и са определени лихви - 2 182,07 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда са направени при неправилна преценка на доказателствата по делото в аспекта на приложимите правни норми на ЗДДС и директива 2006/112/ЕО. Не споделя изводите на приходните органи и съда, че в хода на ревизията не са доказани обстоятелствата за прилагане на нулева ставка за данъка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС и чл. 28 ЗДДС. Според касатора в случая първата сделка е между българското и немското дружество KRIS FASHION GmbH, като собствеността върху стоката преминава върху немския купувач на територията на нашата страна, поради което същата следва да бъде определена като ВОД, а втората доставка от немското дружеството към швейцарските клиенти е износ на стоки по смисъла на чл. 28, ал....