Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗЧОД (ЗАКОН ЗЗД Ч. О. Д) (Обн., ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) (ЗЧОД).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) към Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез Р.П – главен юрисконсулт в ГДНП към МВР, срещу решение № 475/29.10.2019 г. по адм. дело № 484/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник.

С описаното решение е отменена по жалба на „СОТ 123 ПМ“ ООД, с ЕИК 204819134, със седалище и адрес на управление в гр. П., област П., ж. к. „ Проучване“, бл. 13, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Д.Д, заповед № 3286з-2864 от 18.07.2019 г. на директора на ГДНП към МВР, с която са отнети лицензи за извършване на частна охранителна дейност с № 3198/23.11.2017 г. и № 3216/19.02.2018 г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (ЗАКОН ЗЗД Ч. О. Д) отм. , бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.), издадени на „СОТ 123 ПМ“ ООД, гр. П..

По поддържани оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, се претендира неговата отмяна и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстационната жалба.

Касаторът излага доводи за правомерно издаден индивидуален административен акт. Развива съображения за неправилност на извода на АС - Перник, че за упражняването на осъществяваната от дружеството „СОТ 123 ПМ“ ООД, гр. П., сигнално-охранителна дейност, изрично регламентирана в чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД и чл. 5, ал. 1, ал. 2, вр. с ал. 10 ЗЧОД отм. , не е бил необходим лиценз. В тази връзка сочи, че е установено несъответствие с условията на чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЧОД. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „СОТ 123 ПМ“ ООД, с ЕИК 204819134, със седалище и адрес на управление в гр. П., област П., ж. к. „ Проучване“, бл. 13, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, не ангажира становище в предоставения за това срок. В представени по делото писмени бележки и в открито съдебно заседание, чрез адв. И.М – АК – Перник, мотивира становище за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък с направените разноски по реда на чл. 80 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144, вр. с чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е отменена заповед № 3286з-2864 от 18.07.2019 г. на директора на ГДНП към МВР, с която са отнети лицензи за извършване на частна охранителна дейност с № 3198/23.11.2017 г. и № 3216/19.02.2018 г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (ЗАКОН ЗЗД Ч. О. Д) отм. , издадени на „СОТ 123 ПМ“ ООД, гр. П..

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

„СОТ 123 ПМ“ ООД е титуляр на лицензи за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. , както следва: № 3198/23.11.2017 г., с действие на територията на област П., и № 3216/19.02.2018 г., с действие на територията на Р. Б (РБ). И двата са безсрочни.

На 27.09.2018 г. „СОТ 123 ПМ“ ООД е подало до органа по чл. 40 ЗЧОД заявление вх. № 328600-57029, с което на основание § 4, ал. 4 ЗЧОД е заявило, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД и удостоверява съответствието си с минималните изисквания на глава втора ЗЧОД.

На 30.01.2019 г., със заповед № 3286з-417/30.01.2019 г., директорът на ГДНП е разпоредил извършване на проверка на дружеството във връзка с така подаденото заявление. В хода на проверката било установено, че „СОТ 123 ПМ“ ООД не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, посочени в чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЧОД.

С писмо с рег. № 328600-5584/01.02.2019 г. дружеството е уведомено, че не следва да му се издаде допълнение на притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД отм. относно упражняването на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД.

На 01.03.2019 г. е извършена повторна проверка на място в мониторинг-център за наблюдение и приемане на сигнали от охраняваните обекти, нает и обслужван от служители на „БМ-ПРОТЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, при която е установено задействане на паник-бутон в обект на „Лорита-Ю“, находящ се в гр. П., ул. „Брезник“ № 47, по който е реагирало дружеството „ВИП секюрити“ ЕООД.

На 15.12.2017 г., между „СОТ 123 ПМ“ ООД и „ВИП секюрити“ ЕООД е сключен договор, по силата на който на второто е възложено извършването на автопатрулна реакция със специализирани екипи на получени алармени сигнали в мониторинг-центъра от охранителни системи и/или бутони за нападение на охранявани от възложителя обекти.

На 12.02.2018 г. между „Лорита-Ю“ ЕООД в качеството му на възложител и „СОТ 123 ПМ“ ООД като изпълнител, е сключен договор № 8/12.02.2018 г. с предмет извършването на автопатрулна реакция със специализирани екипи на получени алармени сигнали в мониторинг-центъра от охранителни системи и/или бутони за нападение на охранявани от възложителя обекти, в случая за обект-хранителен магазин, находящ се на ул. „Брезник“ № 47. Издадена е фактура за всички месеци от 2019 г.

С писмо рег. № 328600-27293 от същата дата и във връзка с докладна записка с рег. № 3286р-25739, „СОТ 123 ПМ“ ООД е уведомено, че от 07.06.2019 г. и на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "в" от ЗЧОД е започнало производство по отнемане на притежаваните от него лицензи - № 3198/23.11.2017 г. и № 3216/19.02.2018 г., поради осъществяване на частна охранителна дейност без лиценз. Съобщението е получено от търговеца на 12.06.2019 г.

След като в деловодството на ГДНП към МВР от страна на „СОТ 123 ПМ“ ООД е постъпило възражение с вх. № 328600-29281/18.06.2019 г., директорът на ГДНП към МВР е издал процесната заповед № 3286з-2864 от 18.07.2019 г., с която на основание чл. 41, ал. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2, б. "в" ЗЧОД, са отнети лицензи с № 3198/23.11.2017 г. и № 3216/19.02.2018 г., издадени на „СОТ 123 ПМ“ ООД, за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД отм.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по издаването му, съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При преценката за съответствието му с материалния закон, съдът е стигнал до извод за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Съдът е направил съпоставка на изчерпателно изброените в чл. 5, ал. 1 ЗЧОД видове частна охранителна дейност с дейността по чл. 5, ал. 2, вр. с чл. 10 ЗЧОД отм. , и е стигнал до извод, че двете са идентични. При действието на отменения закон, за упражняването на дейността по чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 10 ЗЧОД( отм. ) не се е изисквал лиценз, докато при новия за упражняването на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД такъв се изисква.

АС – Перник е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на §4, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЧОД, която регламентира възможността на едно лице, притежаващо лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. , да извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗЧОД, ако в рамките на 6-месечен срок, считано от влизането в сила на новия ЗЧОД, бъде подадено заявление, с което заявителят уведомява органа по чл. 40 ЗЧОД, че извършва такава дейност и удостовери, че същата отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора от ЗЧОД.

По тези съображения съдът е счел, че не са налице предпоставките за отнемането на лиценза по чл. 47, т. 2, б. „в“ ЗЧОД, доколкото една от тях е да бъде извършвана дейност без лиценз, а в случая такъв не е бил необходим. Наред с това съдът е приел и че по делото липсват фактически установявания, от които да може да се направи извод, че е осъществявана в действителност сигнално-охранителна дейност.

С оглед изложеното, е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което я е отменил.

Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат.

Сигнално-охранителната дейност получава за първи път нормативна уредба с това си наименование едва с новия ЗЧОД (ЗАКОН ЗЗД Ч. О. Д), в сила от 31.01.2018 г. Не само е една от изчерпателно изброените в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 9 ЗЧОД частно-охранителни дейности, но и законът в чл. 17 от с. з. предвижда легална дефиниция на понятието й. Съгласно предписанието на посочената разпоредба сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.

Аналогично на подхода в новия ЗЧОД, и в отменения ЗЧОД частно-охранителните дейности са изчерпателно изброени в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2, чл. 10 ЗЧОД отм. , Както правилно е установил първоинстанционният съд, при съпоставката между двете нормативни регламентации, прави впечатление, че сигнално-охранителната дейност не присъства в отменения закон с това си наименование. Същностното съпоставяне на предвидените дейности в ЗЧОД, от една страна, и в ЗЧОД отм. от друга, и по-специално съдържанието на дефиницията по чл. 17 ЗЧОД с изброените видове по отменения ЗЧОД, показва, че всъщност сигнално-охранителната дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД съвпада с дейността по чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 2, вр. с чл. 10 ЗЧОД отм. , Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЧОД отм. всички дейности по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД отм. могат да се осъществяват и чрез технически средства за сигурност и помощни средства. Според предписанието на чл. 10 от с. з. охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали. Следователно по реда на отменения закон е предвидено всяка една от видовете частно-охранителни дейности да може да бъде осъществявана чрез системи (технически средства) за наблюдение и контрол и с извършването на проверки въз основа на данните, получени от тези технически средства. Именно това е и същността на новата „сигнално-охранителна дейност“ по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 17 ЗЧОД.

Императивното правило на чл.13 ЗЧОД отм. предвижда, че за извършването на дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 от с. з. е необходимо издаването на лиценз. Аргумент в полза на задължителността на разпоредбата са установените в глава шеста на ЗЧОД отм. санкции (виж чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗЧОД отм. ).

Буквалният прочит на чл. 13 ЗЧОД отм. води до извод, че за дейностите по ал. 5, ал. 1 ЗЧОД отм. е необходимо издаването на съответния лиценз, докато, per argumentum a contrrio, за тези по чл. 5, ал. 2, вр. с чл. 10 ЗЧОД отм. не е необходимо това. Законът гледа на възможността, предвидена в чл. 5, ал. 2, вр. с чл. 10 ЗЧОД отм. като на начин, по който да бъде осъществявана дейността, за която конкретното лице вече разполага с лиценз. Това, че в новия закон е предвиден лицензионен режим относно такъв вид дейност (сигнално-охранителна), не променя този извод, а само отразява развитието на обществените отношения в определена посока.

Действително, новият ЗЧОД предвижда лицензионен режим на тази дейност (арг: чл. 5, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 40 ЗЧОД). По силата на специалното правило на §4, ал. 4 ПЗР ЗЧОД е предвидено изрично, че лицата, които към момента на влизането в сила на закона са притежавали лиценз, издадени по реда на стария закон и за извършването на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. , имат възможност да извършват дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗЧОД, като уведомят за това органа по чл. 40 ЗЧОД в рамките на 6-месечен срок след влизането в сила на закона, при удостоверяване съответствието с изискванията, предвидени в глава втора от ЗЧОД. А съгласно ал.5 редът за подаването на заявление по ал. 4 и удостоверяването по ал. 2 и 4 се определя с наредбата по чл. 2, ал. 4. По силата на ал.6 дейността по ал. 4, заявена и удостоверена съгласно ал. 5, се вписва в допълнение към притежавания лиценз по реда на чл. 46.

В случая е безспорно, че дружеството „СОТ 123 ПМ“ ООД разполага с два лиценза, издадени за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. , с номера, както следва: № 3198/23.11.2017 г. с действие на територията на област П., и № 3216/19.02.2018 г. с действие на територията на Р. Б (РБ). Не съществува спор и че дружеството се е възползвало от възможността си да подаде заявление по реда на §4, ал. 4 от ПЗР към ЗЧОД, в което е уведомило органа по чл. 40 ЗЧОД, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧОД и отговаря на изискванията на глава втора ЗЧОД.

Доколкото в заповедта е посочено конкретно правно основание за отнемането на лиценза, а именно: чл. 47, т. 2, б. „в“, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД, то съдебната преценка следва да бъде концентрирана спрямо предпоставките, при наличието на които органът има право да отнеме лиценза по реда на тези разпоредби.

Съгласно чл. 47, т. 2, б. „в“ ЗЧОД органът отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато едноличният собственик или юридическото лице осъществява или е осъществявало в последната една година частна охранителна дейност без лиценз. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД предоставя право на органа да отнеме предоставения лиценз при наличието на някоя от хипотезите на чл. 47 от с. з.

§4, ал. 4 ЗЧОД изрично предвижда възможност за лица, които притежават такъв лиценз, да извършват дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД, при положение, че са подали заявление до органа по чл. 40 ЗЧОД, с което го уведомяват, че я извършват и удостоверяват съответствието си с минималните изисквания по глава втора ЗЧОД.

В случая по делото е установено, че с писмо №328600-5584/01.02.2019г. по отношение на жалбоподателя е извършен отказ от издаване на допълнение към издадения на дружеството лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5 ал.1 т.3 ЗЧОД. Това писмо има характер на ИАА, който има преюдициално значение за правилното решаване на настоящия спор. Ако същият е влязъл в сила, напълно обосновано и законосъобразно би следвал изводът, че жалбоподателят извършва ЧОД без лиценз, в нарушение на чл. 5 ал.1 т.3 ЗЧОД. Но в кориците на делото липсват каквито и да е доказателства дали, кога и как това писмо с характер на отказ е достигнало до знанието на жалбоподателя за да произведе необходимото действие, дали същото е обжалвано и дали е влязло в сила. Косвени данни за неговото съдържание се намират в съобщение за започване на производство за отнемане на лицензи от 07.06.2019г., получено на 11.06.2019г. Но това не може да се приеме за надлежно уведомяване и връчване на писмото за отказ, още повече, че срещу цитираното съобщение жалбоподателят е подал възражение.

Съдът е изпълнил задължението си по чл. 163 ал.3 АПК и чл. 170 ал.3 АПК с указанията, дадени с определение от 25.07.2019г. Изрично е посочил документите, които следва да бъдат представени „както и всички останали документи, изготвени и съхранявани при ответника във връзка със случая. Дал е указания и за разпределение на доказателствената тежест.

При тази фактическа установеност липсват доказателства за влязъл в сила отказ по §4 ал.4 ПЗР на ЗЧОД вр. чл. 5 ал.1 т.3 с. з. Непълнотата на доказателствата в случая обаче не се дължи на допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, а на бездействие от страна на издателя на акта.

Въз основа на гореизложеното изводът, че не е доказано по безспорен начин наличие на хипотезата на чл. 47 т.2 б „в“ ЗЧОД, на което материалноправно основание е издадена процесната заповед, е правилен, без оглед на това какви договори за охранителна дейност е сключвал жалбоподателят, респ. какви действия - фактически или правни, е извършвал или не през проверявания период.

По тези съображения издадената заповед правилно е приета за незаконосъобразна. Посоченото в нея правно основание – чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД, предвижда възможност за отнемане на лиценза в случай, че притежателят му извършва дейност без да има лиценз за това. В случая обаче материалните предпоставки на закона не са били налице към момента на издаване на административния акт.

От изложеното следва, че изводът на АС-Перник за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт е правилен. При липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед на изхода от делото и направено от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на „СОТ 123 ПМ“ ООД направените по делото разноски в размер на 500лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475/29.10.2019 г. по адм. дело № 484/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Национална полиция", със седалище в гр. С., бул. „А. М“ № 1, да заплати на „СОТ 123 ПМ“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., област П., ж. к. „ Проучване“, бл. 13, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.