Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. П, представлявана от З.Д - кмет на О. П, подадена чрез Д.П, срещу Решение № 969 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 272/2020 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 3/03.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с който са установени задължения на О. П, като оператор/собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Ц. с комплексно разрешително № 355-Н0/2008г. общо в размер на 10 981,44лв. главница за м. декември 2013г. по чл.60,ал.1 и по чл.64,ал.1 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) и 2 196,29лв. лихва към 24.07.2019г.

Изложени са съображения, че решението е неправилно поради необоснованост, касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че не са посочени правни основания по отменената Наредба № 14/15.11.2010г. Според касатора мотивите на решението са неправилни и относно давностния срок, който е започнал да тече от 01.01.2014г. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Производството пред Административен съд - гр. П. е образувано по жалба на О. П против АУПДВ № 3/03.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив,...