Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.В, чрез пълномощника му адв. Я.А, против решение № 85 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 11/2020 г., на Административен съд - Видин, Трети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-14323 от 13.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е интерпретирал погрешно фактите, като е достигнал до неверни изводи, противоречащи на събраните доказателства. Не е обсъдил всички възражения, в това число за неустановяване от административния орган на дисциплинарни нарушения, допуснати нарушения на административно производствените правила - разпоредена допълнителна проверка, данните от която не са оценени, позоваване на негодни доказателства от дисциплинарно разследващия орган (ДРО). Сочи се, че съдът е приложил неправилно и материалния закон, относно приетото, че са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР, както и относно правната квалификация на приетите за извършени дисциплинарни нарушения, в това число и поради липса на данни за уронване на престижа на службата, съответно за налагане на най-тежкото наказание, а не това по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отменена оспорената заповед на министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Михайлова, в с. з. и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за производството.

Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно и обосновано и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган (ДНО) по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - № 8121К-11195 от 12.07.2019 г., въз основа на предложение рег. № 368р-7344/08.07.2019 г. на директора на ОДМВР-Видин, в което се съдържат данни за неправомерни действия на жалбоподателя, в качеството му на държавния служител - разузнавач V степен в група "Противодействие на престъпленията против личността" на сектор "Криминална полиция" при РУ-Видин към ОДМВР-Видин. В заповедта е посочено, че на 06.07.2019 г. около 21.00 часа, инспектор Владиславов е управлявал лек автомобил "О. К", рег. [рег. номер на МПС], като след спиране за проверка от органи на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и на ОДМВР-Видин е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство "А. Д 7510", но се е съгласил да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози. След тест с техническо средство "Д. Т 5000" е отчетена употреба на наркотично вещество кокаин. На водача са издадени талон за медицинско изследване № 0007011 за установяване употреба на алкохол и талон № 0007012 за медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества. Служителят e съпроводен до МБАЛ "Св. Петка" АД гр. В., където дал кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества, но отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване, касаещо употреба на алкохол. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 71401 от 06.07.2019 г. за отказа му да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, отказа му да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол и за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно е, че към момента на проверката жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск, считано от 26.06.2019 г. до 12.07.2019 г. Посоченото е квалифицирано като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т. 15, 19, 20, 24 и т. 28, б."б" и "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган.

Съдът е установил, че жалбоподателя е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и разпоредените с нея последици на 18.07.2019 г., разяснени са му правата за участие в дисциплинарното производство, което е удостоверено с подписа му. На 18.07.2019 г. му е връчена покана за даване на писмени обяснения рег.№ 368р-7783/18.07.2019 г. С молба № 368р-7952/23.07.2019 г., служителят е депозирал обяснение, в което е оспорил описаните факти.

Назначеният дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е извършил проверка, събрал доказателства, в това число е присъединил такива от образуваното по случая ДП № 14/2019 г. по описа на ОСО при ОП-Видин, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - химикотоксикологична експертиза и др. като констатациите и дейността си е обективирал в обобщена справка рег. № 368р-10953 от 03.10.2019 г. Прието е, че е установено нарушение на Етичния кодекс по т. 15, т. 19, т. 20, т. 24 и т. 28, б. "б" и "в", като поведението на служителят е станало достояние на широк кръг от лица - други служители на МВР – екипът, който е извършил първоначалната проверка, служителите, които го придружили до болничното заведение, медицинските лица от същото заведение, на прокурори и следователи, ангажирани с воденото против лицето досъдебно производство, което съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение", в който смисъл е и предложението в справката. Същата е редовно връчена на дисциплинарно привлеченото лице на 07.10.2019 г. На същата дата му е връчена и покана рег. № 368р-10955/03.10.2019 г., за запознаване с обобщената справка и даване на обяснения или възражения. Жалбоподателят е депозирал възражение рег. № 368р-11183/08.10.2019 г.

ДРО е изготвил становище рег. № 368р-11513/14.10.2019 г., с което след като е обсъдил възраженията на служителя, е възприел за установена фактическата обстановка, така както е посочена в обобщената справка, както и правната квалификация, като предложил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР, за цитираните нарушения на Етичния кодекс, станали достояние на други лица, с което е уронен престижа на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина.

След постъпване на становището и материалите от дисциплинарното производство, министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121К-13362/29.10.2019 г. за изменение и допълнение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, като в същата са уточнени и конкретизирани извършените нарушения и е разпоредено да бъдат събрани и приобщени допълнителни доказателства. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.10.2019 г., видно от саморъчната му отметка и подпис върху заповедта. Връчена му е и покана за писмени обяснения в посочения срок, като служителят е представил писмено обяснение рег. № 368р-12514.

Изготвена е нова обобщена справка - рег. № 368р-13071/15.11.2019 г., в която са потвърдени направените констатации от фактическа и правна страна, след обсъждане на допълнително приобщените към преписката доказателства. Владиславов е запознат със справката на 15.11.2019 г., на която дата му е връчена и покана да даде допълнителни обяснения и възражения, в резултат на което е депозирано възражение рег. № 368р-13132/18.11.2019 г., съдържащо сходни доводи, с тези в предходните възражения. От ДРО е изготвено и ново становище, съдържащо същото предложение за налагане на най-тежкото наказание.

След получаване на материалите ДНО е приел, че на 06.07.2019 г. около 21:00 ч. в района на кръстовище на път III-114 с път Е-79 екип на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин са установили, че Владиславов е управлявал лек автомобил с цитиран номер и марка след употреба на наркотично вещество кокаин, установено с техническо средство, както и че същият е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. Посочено е, че на водача са издадени талони за медицинско изследване № 0007011 за установяване употреба на алкохол и талон № 0007012 за медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества, като същият е съпроводен от служители на МВР до МБАЛ "Св. Петка" АД-Видин, където дал кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества, но отказал да даде такава да изследване дали е употребил алкохол. Употребата на алкохол е установена от депозирана химикотоксикологична експертиза. ДНО е приел, че осъщественото деяние е в нарушение на цитираните етични правила от Етичния кодекс и е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, уронващо престижа на службата, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". След преценка на възраженията на дисциплинарно привлеченото лице, които са отхвърлени и преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед на 13.12.2019 г.

Съдът е приел, че цитираните факти непротиворечиво са установени от представените по делото писмени доказателства от преписката, в това число и изготвените в рамките на наказателното и административно наказателното производство доказателства – химикотоксикологична експертиза, показания на техническо средство "Драг тест 5000", протоколи за извършените проверки, докладни записки, справка за водач, обяснения и сведения от служители, участвали при установяване на нарушението, кадрова справка на служителя.

При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, отговаря на изискванията за форма, предвидени в императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съдържа изискуемите реквизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, като по тези изводи не се спори понастоящем. Съдът е приел, че заповедта е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР - в двумесечния срок, считано от датата на получаване на материалите по дисциплинарното производство в МВР - 16.10.2019 г., от който момент дисциплинарното нарушение се смята за открито, по аргумент от чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Спазен е и двугодишния срок за издаване на заповедта за налагане на наказание, считано от извършване на нарушението - 06.07.2019 г.

Съдът е отхвърлил възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2 - 15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като се е запознал със събраните материали, депозирал е обяснение и възражения. Запознат е със заповедта за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с която само са прецизирани данните от фактическа страна, без изменение на основните факти, очертаващи изпълнителното деяние на нарушението и правната му квалификация, с което е спазена и нормата на чл. 59 от Инструкция № 8121з-470 за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.34/12.05.2015 г. (Инструкцията).

Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 7-12 от ЗМВР, както и тези на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР, тъй като е разкрита обективната истина, след събиране и оценка на всички доказателства. От същите е установено, че жалбоподателят е извършил нарушението като на посочената дата е управлявал личния си автомобил след употреба на наркотично вещество (кокаин) и алкохол, както и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и медицинско изследване. Доказателствата подробно са описани и обсъдени от ДРО и ДНО, като приетото от фактическа страна се подкрепя от същите, редовно събрани в рамките на дисциплинарното производство.

Решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е спазен и материалния закон. Правилно е прието, че е осъществено нарушение на изискванията на Етичния кодекс по посочените норми, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Правилно същото е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като са доказани елементите от фактическия състав на нормата по отношение квалифициращия признак "уронване на престижа на службата". Деянието е станало известно на широк кръг от лица - полицейски служители, лекари и друг медицински персонал, прокурори и следователи, като с поведението си жалбоподателят е демонстрирал незачитане на закона, същото е несъвместимо със законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на МВР, а грубо го е разрушавал. ДНО е обсъдил и обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, преди да наложи наказанието, независимо че за извършеното от жалбоподателят дисциплинарно нарушение се предвижда само едно дисциплинарно наказание - "уволнение". Същото е съразмерно, с оглед грубото незачитане на установения ред и закон, настъпилите вредни последици, формата на вината (пряк умисъл), специфичното качество на нарушителя – служител на МВР, призван да следи за спазването на закона, както и предходните наказания и поощрения на служителя. По тези съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Категорично от доказателствата в дисциплинарната преписка е установено, че на 06.07.2019 г. около 21.00 часа, инспектор Владиславов е управлявал собствения си лек автомобил "О. К", рег. [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол и на наркотик (кокаин), като след като е спрян за проверка от органи на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и на ОДМВР - Видин е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство "А. Д 7510". Същият е дал съгласие и е тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като с техническо средство е отчетена такава употреба. Впоследствие същият е отказал да даде и кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта.

Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни и логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства, като възражението в касационната жалба, че не са обсъдени възраженията за нарушение на изискванията на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, съответно че от страна на ДРО не са положени усилия за установяване на дисциплинарното нарушение не намира опора в данните по делото. Възраженията в първоначалната жалба са обсъдени и съдът е изложил мотивите си като е приел, че от доказателствата, в това число и събраните по наказателното и административно - наказателното производство, които са надлежно приобщени към дисциплинарното производство се установява вмененото нарушение. Категорично от заключението на приобщената от воденото ДП химикотоксикологична експертиза е установено наличието на алкохол в кръвта, както и наличието на упойващо вещество - кокаин. Във връзка с доказването, в частност ползването на цитираната експертиза неоснователно в касационната жалба се възразява, че при събиране на доказателствата в дисциплинарното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съответно че изводите на съда за липса на такива са необосновани. Не е налице нарушение на изискванията на нормата на чл. 39, ал. 2 от АПК, чрез използването на писмени доказателства, в това число и писмени сведения, както и на химикотоксилогичната експертиза за нуждите на дисциплинарното производство. Нормата на чл. 39, ал. 2 от АПК изисква, за да са допустими доказателствата, същите да са събрани при условията и по реда на АПК или по реда, предвиден в специалните закони. В случая този ред е спазен - спазен е реда по НПК, ЗАНН, както и изискванията на специалния ЗМВР. Всички доказателства са събрани по предвидения ред, съответно са изискани и приобщени от ДРО по дисциплинарната преписка. Химикотексикологичната експертиза е назначена с постановление на следовател при ОСО при Окръжна прокуратура - Видин по образуваното ДП по описа на ОСО, съответно пр. преп. № 1825/2019 г. на РП - Видин. Доказателството е годно и допустимо и правилно ДРО, съответно ДНО и съдът са се позовали на същото. Както в рамките на дисциплинарното производство, така и в рамките на съдебното производство, настоящият касатор не е поискал или представил доказателства, които да оборват направените констатации.

Що се касае до оптичния носител, съдържащ аудио и видео файлове от камерата в служебния автомобил на полицейските служители, извършили проверката на касатора на пътя, то същите данни са относими по-скоро към действията на проверяващите служители и опита им да прикрият управлението на автомобила от колегата им след употреба на алкохол и наркотици, а не са пряко свързани с установяването на изпълнителното деяние, осъществяващо дисциплинарното нарушение, поради което не е налице нарушение на административно производствените правила.

Не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на изводите на съда и относно липсата на допуснати при издаване на процесната заповед съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и в съответствие с доказателствата е приел, че е спазена процедурата по чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като изводите са съответни на събраните доказателства. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и тази за изменението й, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. След изготвяне на двете обобщени справки и предоставянето им на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващия орган е поканил настоящия касатор да даде писмени обяснения.

Не е налице и нарушение относно спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Правилно съдът е съобразил и нормата на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР относно момента на откриване на нарушението и съответно началния момент за течение на двумесечния срок за налагане на наказанието, като мотивите се споделят от настоящия касационен състав, обосновани са с оглед данните за постъпване на материалите от дисциплинарната преписка при ДНО и не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението, че когато с едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т. е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда, като в този случай сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на присъдата. Правилни са изводите на съда за липса на законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съответно, че привличането към наказателна отговорност е неотносимо. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.Дарната отговорност, както правилно е отбелязал административният съд е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние правилно е прието, че представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

В тази връзка, спорният въпрос относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият с действията си е нарушил изискванията на чл. 28, б. "б" и "в" от Етичния кодекс. С. чл. 28 от Етичния кодекс, държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение по пътищата в Р. Б; б. "б" на забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляди или под въздействие на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск; б. "в" на разпорежданията на контролните органи относно установяването на управление на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество.

В случая, касаторът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5%, както и след употреба на друго упойващо вещество - кокаин, както и не е позволил установяването на употребата на алкохол, с което е нарушил сочените текстове от Етичния кодекс. П. са изводите на първоинстанционният съд, че ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг лица, посочени в административния акт, с което е уронен престижът на служителя и на МВР като цяло. В оспорената заповед като нарушени са посочени и разпоредбите на Етичния кодекс по т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си. Цитираните норми от Етичния кодекс имат бланкетен характер, но в случая ДНО е спазил задължението си да изпълни предметния им обхват с конкретно съдържание. С действията си държавният служител е нарушил задължението си да съобразява законността на действията си, тъй като е допуснал нарушение на забраните от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 %, както и след употреба на друго упойващо вещество, както и е нарушил задължението си чрез личен пример да насърчава спазването на закона от гражданите (т. 20), като грубо е нарушил ЗДвП, създавайки впечатление, че полицейските служители могат безнаказано да нарушават закона. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. В касационната жалба се сочи, че наказанието е прекомерно тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Възражението е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях.

Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават.

Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението си Административен съд - Видин не е допуснал съществено нарушение на процесуалния и нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна.

Ответникът по касация не претендира разноски и такива, с оглед изхода на делото не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 11/2020 г., на Административен съд - Видин, Трети състав.

Решението не подлежи на обжалване.