Образувано е по касационна жалба от Кмета на Район “Южен“, О. П против Решение № 541/27.02.2020 год. постановено по адм. д.№ 1409/2019 год. по описа на Административен съд-Пловдив.
В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесния административен акт е издаден в противоречие с принципите са съразмерност по чл.6 АПК, за неприкосновеност на частната собственост по чл.17 ал.3 във вр. с ал.5 от Конституцията на РБ и за неприкосновеност на дома по чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ЕКЗПЧОС/. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В с. з.касационния жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява.От същия е постъпил писмен отговор, в който поддържа оплакванията по касационната жалба.
Ответната страна редовно призована не се явява и не се представлява. От процесуалният представител на същата е постъпил писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.На първо място се сочи, че касационната жалба е подадена след преклузивния срок по чл.211 ал.1 АПК.По отношение на приетата от административния съд несъразмерност на намесата на Държавата счита, че изводите на решаващия съд са правилни и постановено в пълно съответствие със закона.Иска решението на Административен съд-Пловдив да бъде оставено в сила.
Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение.Сочи, че по отношение на съдебния акт са налице основанията на чл.209 ал.3 АПК, тъй като същия е постановен в нарушение на закона и практиката на Върховния административен съд.
Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в законовия срок по чл.211 ал.1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол.
Неоснователно е твърдението на ответната страна, че жалбата е просрочена.Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж.С. З за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020 год. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по делата и производствата съгласно приложението. В случая производството по делото не попада в приложението, в което са посочени делата по чл.215 ЗУТ свързани с оспорване на актовете по издадените разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове.Решението по първоинстанционното производство е връчено на Кмета на Район “Южен“, О. П на 13.03.2020 год., към който момент вече е в сила извънредното положение.Съгласно §13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), в сила от 14.05.2020 год., сроковете спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичане на седем дни от обнародването на този закон в ДВ т. е. от 21.05.2020 год.Следователно срокът за обжалване на съдебното решение започва да тече от тази дата и изтича на 4.06.2020 год.Касационната жалба е депозирана на 3.06.2020 год. поради което е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното решение Адм. съд - Пловдив е отменил по жалба на В. В. З № 19Ю-РОА-217/12.04.2019 год. издадена от Кмета на Район “Южен“, О. П, с която на осн. чл.225а ал.1 във вр. с чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж, съставляващ “Двуетажна жилищна сграда построена в имот с идентификатор 56784.382.51 и имот с идентификатор 56784.382.50“, като построена без инвестиционен проект и разрешение за строеж по чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установена незаконност и нетърпимост на процесния строеж, но неговото премахване се явява непропорционална принудителна мярка и е в противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост по чл.17 ал.3 вр. с ал.5 от Конституцията на РБ и принципа за неприкосновеност на дома по чл.8 ЕКЗПЧОС.Приел е, че оспорената заповед е немотивирана, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Правните изводи на Адм. съд-Пловдив, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв съставлява незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл.225а ал.2 ЗУТ,както и че същата е нетърпима по смисъла на §16 ал.2 и ал.3 от ДР на ЗУТ се споделят от настоящата инстанция. В тежест на жалбоподателя е доказване на обстоятелства от които черпи благоприятни правни последици, включително и за ангажиране на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, каквито доказателства по делото не са представени. По делото няма доказателства и за осъществени процедури по §184 П. З. З..Няма данни за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 П. З. З..
Неправилно от материалноправна страна обаче са решаващите изводи на съда за отмяна на заповедта, поради нарушаване принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, на принципа за неприкосновеност на частната собственост по чл.17 ал.3 във вр. с ал.5 от Конситутицята на РБ и на принципа за неприкосновеност на дома по чл.8 ал.1 от ЕКПЧОС.
Въведените с разпоредбата на чл.6 АПК принципи за съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административния орган само в случаите при които съществуват две или повече законосъобразни възможности, като се избере тази от тях която е най-благоприятна и справедлива както за субектите на правоотношението, така и за Държавата и обществото.В случая при издаването на заповедите по чл.225 ал.1 и чл.225а ЗУТ административните органи действат служебно и за тях не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установения като незаконен строеж.Това е така, тъй като целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство.В тази връзка следва да се добави че мярката не е в противоречи с чл.8 §1 от ЕКЗПЧОС, тъй като защитата по тази разпоредба би могъл да търси собственик който е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение.Разпоредбата на чл.8 §1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а §2 определя границите на допустима намеса на Държавата в това право в изключение на общия принцип за ненамеса, като допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите предвидени в закона и необходими за едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита здравето и морала или правата и свободите на другите.В тази насока Решение от 21.04.2016 год. на ЕСПЧ по делото „Иванова и Черкезов срещу България“ и по аналогия Решение от 24.04.2012 год. на ЕСПЧ по делото на“ Йорданова и другите срещу България“/.
В конкретния казус, е установено че процесния строеж съставлява дом за В.В и заповедта за неговото премахване безспорно съставлява намеса в неприкосновеността на този дом.При това положение следва, както се посочи по-горе да се установи дали тази намеса е законна и ако е дали е необходима за едно демократично общество.
Безспорно намесата е законна.Заповедта за разрушаване съдържа правното основание на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и целта е от една страна да се защита живота и здравето на обитателите, пред вид обстоятелството че правилата и разрешителния режим на строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а от друга страна да се възстанови върховенството на закона, което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за “предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на “икономическото състояние на страната“ /Решението на ЕСПЧ по делото „Иванова и Черкезов срещу България“ /.От това следва, че процесната заповед има законна цел по смисъла на чл.8 §2 от Конвенцията и съществения въпрос в това производство е “необходимостта в едно демократично общество“ и спазването на принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 АПК. Съгласно определението дадено в решението на ЕСПЧ по делото „Йорданова и други срещу България“ намесата се счита за „необходима в едно демократично общество“, ако отговаря на „належаща обществена нужда“ и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законова цел. В случая засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строеж, изграден без строителни книжа и в противоречие с чл.37 ал.1 и чл.55 ЗУТ установено с влязло в сила Наказателно постановление №Д-1072/11.11.1999 год. РДНС-Пловдив.Строежът е изпълнен от В.В съзнателно.По делото липсват доказателства, а и твърдения в строежа да живеят лица от уязвими групи-деца, болни хора. Липсват данни за предприети действия за узаконяване на сградата.Нещо повече, видно от представения по делото Договор за продажба на държавен жилищен имот от 7.04.83 год.В.В е придобил в собственост друг жилищен имот, съставляващ апартамент от 65 кв. м. находящ се в [ж. к.] [населено място],като през 2009 год. е прехвърлил чрез продажба Ѕ ид. част от този имот на сина си.При това положение следва да се приеме, че Василев съзнателно и доброволно се е лишил от жилищен имот от една страна, а от друга че притежава идеална част от същия, поради което не може да се приеме че не разполага с друго жилище за живеене.
От изложеното следва извод, че намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ вторият параграф на чл.1 от Протокол №1 трябва да се тълкува именно в светлината на посочения принцип в първото изречение на първия параграф.Т.е. една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел.В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации.Заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона.
Настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд, че оспорената заповед не съдържа мотиви, тъй като административния орган не е изследвал търпимостта на строежа.Вярно че административния орган следва да изясни и въпроса относно търпимостта на строежа, но неизпълнението на това изискване не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.Ако това не е направено от него, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, въз основа на които да прецени дали строежът е търпим или не.
С оглед на горното решението на първоинстанционния съд страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде отменено.На осн. чл.222 ал.1 АПК следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта на Кмета на Район “Южен“, О. П.
Пред вид изхода на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, на осн. чл.143 ал.4 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на О. П сумата от 200 лв. съставляваща юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция, определена съгласно чл.78 ал.8 АПК във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.144 АПК.
Водим от горното и на осн. чл.222 ал.1 АПК, Върховният административен съд,Второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 541/27.02.2020 год. постановено по адм. д.№ 1409/2019 год. по описа на Административен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В, [ЕГН], [населено място], [улица] срещу Заповед № 19Ю-РОА-217/12.04.2019 год. издадена от Кмета на Район “Южен“, О. П.
ОСЪЖДА В.В, с посочен адрес и ЕГН да заплати на О. П разноски в размер на 200 /двеста/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателна.