Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аззара“ ООД – гр. П. чрез процесуалния представител адв. И.Й срещу решение № 906/03.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1778/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001618004431-091-001/27.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 319/27.05.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП относно допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 2017 г. в размер на 17 694,60 лв. и лихви – 2 782,77 лв. и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 7 333,54 лв. и лихви – 678,41 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, макар в голямата си част касационната жалба да е насочена неправилно срещу ревизионния акт, а не срещу съдебното решение. Според касационния жалбоподател не е следвало ревизията да премине към особения ред по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК, както и че за установената разлика между декларираните приходи с подадената от данъчнозадълженото лице ГДД по чл. 92 ЗКПО и отчетените такива с въведените от лицето ЕКАФП на обектите, дружеството твърди, че представя ясни и точни доказателства, но неправилно не са взети предвид от ревизиращите органи. Твърди се също така, че видно от сторно касовите бележки по грешно издадени фискални касови бележки, много от тях са издадени след работното време на обектите, в часове като – 22:26...