Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел „Миграция“ – СДВР, чрез юрисконсулт Н.Г, против решение № 7147 от 21.11.2019 г. по адм. дело № 10985/2019 г. на Административен съд – София град. С него е отменена, като незаконосъобразна негова заповед № УРИ 5392 ПАМ-589 от 7.08.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“ и преписката е върната на органа за издаване на нова заповед. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Б. Миха не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Посочва, че в хипотезата на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ компетентният административен орган действа при обвързана компетентност и няма право, нито преценка относно необходимостта от налагане, както и вида на принудителната административна мярка,

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. Миха срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ-589 от 7.08.2019 г. на началника на отдел „Миграция“-СДВР, с която на основание чл. 44, ал .1 и чл. 41, т. 2 ЗЧРБ е приложена принудителна административна мярка „Връщане“, като на основание чл. 39б, ал. 2 във вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ е определен срок от 60 дни за доброволно напускане на страната. Възраженията са бланкетни и са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на...