Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Колос2008 Кюстендил“ ЕООД – гр. К. чрез процесуалния си представител адв. Н.Г срещу решение № 540/29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3167/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22001016000141-091-001/17.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 157/03.02.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. за определен ДДС в размер на 111 867,31 лв. и лихви – 41 933,78 лв. поради непризнато право на данъчен кредит. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател производството по делото се е развило без участие на жалбоподателя, както и в нарушение на разпределението на доказателствената тежест в процеса. Твърди, че в тежест на доказване на административния орган е да докаже, че услугата, по която се отказва право на приспадане на данъчен кредит не е извършена, а не данъчно задълженото лице да доказва дали е реализирало доставката.Изразява се и несъгласие с некредитираното от съда на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и че ненамирането на представител на доставчика на определен адрес не трябва да се вменява в тежест на получателя. С извода на съда, че на получателя е възложено в тежест да доказва реалността на доставката, касаторът счита, че съдът поставя страните в неравностойно положение страните и е нарушил основен правов принцип – равенство на страните пред закона. Сочи се оплакване в касационната жаба, че е налице и противоречие между постановените два съдебни актове от една и съща инстанция – при първоначалното разглеждане на делото и при повторното му разглеждане и разрешаването на правния спор – постановени въз основа на една и съща фактическа обстановка, без ангажиране, респ. събиране на нови доказателства. В тази връзка се сочи, че нито данъчният орган, нито съдът са изследвали пълната реализация на доставеното количество стоки от определен вид за ревизирания период, при което не може да се направи извод – кои от стоките са продадени при последващата реализация - от кои точно доставчици и по конкретно не може да се заяви, че стоките са от тези доставчици, описани в ревизионния доклад, поради което и съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата от една страна и съдът е допуснал процесуално нарушение, от друга страна е постановил един необоснован съдебен акт. Останалите оплаквания са свързани с нарушения при прилагането на материалния закон, тъй като стоките по фактурите са получени, заприходени са като материален актив, като е спорно, че с последваща реализация на стоките, последните са придобити от точно тези доставчици. Касаторът твърди, че са му нарушени правата, тъй като допълнителното заключение на вещото лице е прието в негово отсъствие. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Г, която претендира присъждане на направените от „Колос 2008 Кюстендил“ ЕООД за настоящата съдебна инстанция.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Михайлова, я оспорва с искане да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 606 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоначално с решение № 4882/18.07.2018 г. по адм. дело № 2009/2017 г. на Административен съд, София-град първоинстанционният съд е отменил цитирания по-горе ревизионен акт за непризнато право на „Колос 2008 Кюстендил“ ЕООД на данъчен кредит ДДС в размер на 111 867,31 лв. и лихви – 41 933,78 лв.
С решение № 4031/19.03.2019 г. по адм. дело № 12395/2018 г. тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на друг съдебен състав. Касационната инстанция е приела изложеното от административния съд, че в ревизионното производство са представени само фактури и касови бонове от ревизираното лице, а в производството пред съда и пътни листове и две стокови разписки, които не са обсъдени от съда. В тази връзка в отменителното решение е прието, че изводите на съда са необосновани и направени при необсъждане на събраните по делото доказателства, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, който изисква в мотивите си съдът да извърши преценка на доказателствата, да изложи фактическите си констатации и правните изводи, които прави въз основа на установените факти. Прието е от касационната инстанция също така, че в нарушение на чл. 202 ГПК съдът не е обсъдил заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, вкл. и допълнението на вещото лице. Допуснатите от съда процесуални нарушения са счетени за съществени и са довели до постановяване на необосновано съдебно решение.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд в новия съдебен състав е приел, че жалбата на „Колос 2008 Кюстендил“ ЕООД е неоснователна. Съдът подробно е описал констатираното при ревизията, като при анализа си на доказателствата по делото е приел, че не кредитира представените в съдебната фаза пътни листове, тъй като от една страна не съдържат минимум необходимата информация, а от друга в хода на първоначалното оспорване жалбоподателят е твърдял, че такива пътни листове имат отношение към изминатия пробег от километри, но нямат отношение към доказване на реалността на доставката за нуждите на данъчното облагане по ЗДДС. В останалата част от мотивите съдът се е позовал на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните.- В останалата част на решението също са изложени мотиви относно изпълнение на посочения регламент и информацията, която трябва да се предоставя на компетентните органи на информацията за храните. Съдът в тази връзка се е позовал и на Наредба № 16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци. В конкретния случай съдът е приел, че за нито едно от дружествата-доставчици не се установява да е разполагало с търговски обект, липсват и доказателства за чия сметка и с какво е извършен транспорт на стоките, къде са натоварени стоките и къде са доставени, кои лица са ги предали и приели. Обстоятелството, че в следващи периоди жалбоподателят е продавал подобен вид стоки като фактурираните по силата на представените с жалбата пред съда договори с О. К не доказва, че точно тези плодове и зеленчуци са доставени именно от „РНБУЛ-Строй“ ЕООД, „Рея 64“ ЕООД, „Арон 89“ ЕООД, „Алвени 69“ ЕООД, „Д. М“ ЕООД, „С. К“ ЕООД и „Ивгеник“ ЕООД. Направен е извод от съда, че не е изпълнено условието по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС във връзка с чл. 6 от същия закон.
По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат.
Правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 69, ал.1, т.1 и чл. 6, ал1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС е предпоставено от реалното осъществяване на доставката. В тази връзка в тежест на жалбоподателя, а не на приходните органи, се възлага да установи всички положителни факти, които твърди, че са налице, за да може законосъобразно да упражни правото на данъчен кредит. Неоснователно касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител излага доводи, че доказателствената тежест е върху приходните органи, които следвало да установят, че не е налице осъществена доставка на стоки. Принципно в теорията на доказване този, който твърди отрицателни факти, не е длъжен да ги доказва, както и който твърди положителни факти, е задължен да ги докаже, поради което оплакването, че съдът е разместил доказателствената тежест и е поставил в неравностойно положение страните по делото, е неоснователно и в разрез с правилата на доказването в съдебен процес.
Установено е по делото, че в хода на ревизията, въпреки поисканите от приходните органи доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки на стоки – плодове и зеленчуци, са представени от ревизираното лице само фактури и касови бонове. Наличието на фактура е необходимо условие за упражняване правото на данъчен кредит съгласно чл. 71, т.1 ЗДДС, но то не е достатъчно предвид законовите предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал.2 ЗДДС. Предвид, че правото на данъчен кредит се упражнява от получателя по доставките, негово е задължението да представи доказателства за реалността им – приемателно-предавателни протоколи или други двустранно подписани документи, които да установят предаване/приемане на стоките от патримониума на доставчика в патримониума на получателя. Именно такива доказателства са изискани от приходните органи в хода на ревизията от получателя и от неговите доставчици, но такива не са били представени. От писмените обяснения на касатора в хода на ревизията, същият е установил механизма на доставките, а именно: Стоките са закупувани от борсата в с. К., О. П, като са посочени конкретните обекти – клетки № 23 и 24 от лицата З. (З.) и А. и от клетки № 49, 50 и 51 от „Н. Ф“ ЕООД. В обяснението получателят на спорните фактури е посочил, че месечно покупките от борсата са по 8-10 на брой, затова и практиката била за издаване на стокови разписки, а фактурите да се издават в края на месеца от счетоводството на фирмата на жалбоподателя. При последващо посещение на борсата в посоченото писмено обяснение управителят на „Колос 2008 Кюстендил“ ЕООД сочи, че му се предоставяли фактурите ат персонала (работници) на доставчиците и след въвеждането им посочения в тях ЕИК в счетоводството на получателя, програмата Microinvest Д. Р прави връзка с база данните на и изтегля автоматично данни за съответната фирма и това според него е достатъчно основание за последващо приемане на предоставените фактури от фирмите на търговците. Така дадените обяснения установяват механизъм на процесните доставки, първоначално без знание у получателя от кои доставчици ще закупува стоките, а предоставяне от работници на търговците на ЕИК и впоследствие при осчетоводяването им в счетоводството на получателя, последният разбира кои са неговите доставчици. Този механизъм не установява реалност на доставките, нито са представени двустранно подписани документи между получателя и доставчиците му за предаването на стоките, които са фактурираните. Представените пред първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото само на 2 бр. стокови/складови разписки от „РНБУЛ-Строй“ ЕООД, без подпис на доставчика, не установява реалността на доставките на стоките, посочени в тях. За останалите доставчици единствените доказателства са фактури и касови бонови, които не са достатъчни, за да се приеме действително извършване на процесните доставки.
Първоинстанционният съд се е позовал на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и съответната Наредба № 16/2010 г. от националното ни законодателство, но липсата на представяне на изброените в тях документи, не се отразява върху правото на данъчен кредит предвид, че законодателят в чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС е посочил законовите предпоставки за правото на данъчен кредит. Въпреки мотивите в първоинстанционното решение за липсата на съпровождащите доставките на хранителни стоки документи, това не е опорочило решението до степен, водещо до отмяната му и затова настоящият съдебен състав счита, че то е правилно като краен резултат, поради която причина относимите мотиви за правото на данъчен кредит, са изложени в решението на втората касационна инстанция предвид забраната за повторно връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане – арг. от чл. чл.. 227, ал.1 АПК.
В допусната и изслушана пред първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза е констатирано осчетоводяването на процесните фактури от получателя, но това не е достатъчно, за да докаже реалното осъществяване на предмета на стопанската операция, посочен в тях.
Представените отново пред решаващия съд в съдебно заседание на 23.11.2017 г. пътни листове са относими към последващите доставки, вкл. и представените договори с О. К за зареждане с плодове и зеленчуци на училища, детски градини и др., но с тях не може да се установи действителното осъществяване на преките доставки, както и че последващите доставки касаят наистина стоките по преките доставки.
Оплакването в касационната жалба, че допълнението към съдебно-счетоводната експертиза е прието без участието в съдебното заседание на жалбоподателя, е неоснователно. От една страна жалбоподателят е бил уведомен за съдебното заседание, но неприсъствието му не опорочава извършените от съда процесуални действия, а от друга решението при първоначалното разглеждане на спора е било отменено от първата касационна инстанция, поради което изложеното оплакване е неотносимо и не касае повторното разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд, чието решение е предмет на настоящата касационна проверка.
Основателно се сочи в касационната жалба, че ненамирането на доставчиците, не може да се вменява в отговорност на получателя, но последният е длъжен да ангажира безспорни доказателства за реалното осъществяване на спорните доставки, след като от се възползва от предоставеното от закона материалното право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл негова е отговорността, а не на доставчиците му да представят доказателства, че посочените стоки във издадените фактури действително са доставени от издателите на фактурите, респ. приети от жалбоподателя, но това не е сторено.
Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че е налице противоречие между двете първоинстанционния решения, тъй като съдебният акт по същество при първоначалното разглеждане на делото не се ползва със сила на пресъдено нещо, предвид отмяната му при първото касационно обжалване от състав на ВАС, Осмо отделение. В тази връзка неоснователно е оплакването, че на жалбоподателя в производството при първоначалното разглеждане на делото са му били нарушени правата, още повече, че отмененото вече първоинстанционно решение в посоченото съдебно производство не е предмет на касационна проверка от настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение.
С оглед гореизложеното обжалваното решение като краен резултат е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация в съдебно заседание на 20.10.2020 г., на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 606 лв. за настоящата касационна инстанция.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540/29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3167/2019 г. по описа на Административен съд, София-град.
ОСЪЖДА „Колос 2008 Кюстендил“ ЕООД – гр. К. да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 606 лв. за настоящата касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.