Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград, чрез процесуалния представител юрк. Р.Г, срещу решение № 372/26.02.2020г.,постановено по адм. дело №1154/2019г г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменено негово Решение № 01/112/10559/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-013-6500/832 от 14.08.2017 г, за отказано на С. Карафеиз изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 01/112/010559 от 19.05.2014 г. и е определена финансова корекция в размер на 48 892лв., от която дължима сума в размер на 24 446 лв.,представляваща първото плащане по договора.
Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил, че проверката на 21.06.2017 г. е извън релевантния период/до 2017г/, че в случаи като процесния трябва установяване на гъби / кладница/,а не трупчета/пънчета с гъби кладница, че съдът не е направил обоснован анализ на събраните по делото доказателства, освен че неправилно кредитирал показанията на свидетеля М. Карафеиз. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител.
Ответната страна по касационната жалба - С. Карафеиз от [населено място], [област], чрез процесуалния си представител адв.. А и в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Сочи практика на ВАС.Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че оспореното решение на директора на ОД „ДФЗ“–Благоевград е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, предвид правилната констатация на съда, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая /чл.35 АПК/ и неправилно е приел, че жалбоподателят /сега ответник по касация/ не поддържа икономическия размер на стопанството, за който е отказано второ плащане, а и че към момента на издаване на оспорения административен акт не е била налице хипотезата на чл.8, ал.1,т.11 от Наредба №9/2008г. Намира обжалваното решение за правилно и предлага то да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от С. Карафеиз, от [населено място], [област],срещу Решение № 01/112/10559/04/01 от 14.08.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград, с което на основание чл.8,ал.1,т.11,във вр. с чл.9,ал.1,т.8,във вр. с чл.14,ал.4 и чл.33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., и на основание т.4.4, б.“й“ от Договор № 01/112/010559 от 19.05.2014 г. с ДФЗ, и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, на оспорващия е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 01/112/010559 от 19.05.2014 г., защото не е поддържал минимално изискуемия размер на стопанството от 4 ИЕ, съгласно чл.9,ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г, и му е определена финансова корекция в размер на 48 892лв., като дължимата сума в размер на 24 446.00 лв.,представляващо първото плащане по договора, подлежи на връщане .
Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК - след отмяна на предходно постановеното решение № 90/18.01.2018 г., постановено по адм. д. № 783/2017 г. от Административния съд –Благоевград, осъществена с решение № 14759 от 01.11.2019 г. по адм. д. № 4742/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се обсъди контролен лист от 21.06.2017 г. и установеното различие в представените контролни листи по отношение на местонахождението на извършената инвестиция - с. Б. или /и с. К.,обл.Благоевград.
Административният съд приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но че издаването му, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразяване с приложимите материалноправни норми.До този извод стигнал, като счел, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ е неприложим, а административният орган е „смесил” процедурите по ЗУСЕСИФ и по Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г(Наредба № 9/2008 г.). и че, като краен резултат, била проведена процедура по реда на ЗУСЕСИФ, приключила с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
Освен това счел, че неправилно в оспорения акт административният орган „коментирал” само извършените на 13.06.2016г, на 14.10.2016 г., на 26.10.2016 г. и на 01.06.2017 г проверки в стопанството на оспорващия, пропускайки тази на 21.06.2017 г, която е най-близка до датата на издаване на оспорения акт.Кредитирал като неоспорена/тя обаче е оспорена/съдебно-агротехническата експертиза, основана на тази проверка -за постигнато увеличаване със 7.97 ИЕ, и показанията на двама свидетели, че оспорващият отглеждал гъби „Кладница“ в местност до река, попадаща между землищата на две села - Бунцево и Конарско, обл.Благоевград,,откъдето извел решаващ извод, че подпомаганото лице е изпълнило заложеното в бизнес плана.
С решението си Административен съд - Благоевград отменил процесното решение за налагане на финансова корекция и осъдил административния орган да заплати на оспорващия сторените по делото разноски за всички инстанции.
Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост.
На първо място макар и да не е наведен изричен довод относно извода на административния съд, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ не е приложим, а административният орган е смесил процедурите по ЗУСЕСИФ и тази по Наредба № 9/2008 г. и като краен резултат е проведена процедура по ЗУСЕСИФ, приключила с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ВАС намира за неправилен крайния извод за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Този извод следва, по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), че ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по, ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, тя се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ.Пна е практиката на ВАС,че позоваването от страна на административния орган и на двата нормативни акта, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт е налице изрично позоваване на разпоредбите от Наредба № 9 от 2008 г. за връщане на вече получени суми.
На второ - в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост съдебно-агрономическата експертиза /л. 21/ заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника, включително с оглед оспорването й от последния.
Освен това, видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 01/112/10559 от 19.05.2014 г, за отпускане на финансова помощ по мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери“(ССМФ) от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007- 2013г., въз основа на представен бизнес план, като към договора са приложени Приложение 1 и Приложение 2,регламентиращи инвестициите и основните дейности и цели.Съгласно чл.1.1 от договора,Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на заложените в бизнес плана по проект № 01/112/10559 и включени в Приложение 1 и 2 инвестиции, основни дейности и цели. Срокът на договора е 5 години, като за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение 1,срокът за извършване е 3 (три) години от датата на подписване на договора, а срокът за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение 2 към договора, е 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора, като е предвидено в чл.2.2 от договора помощта да бъде изплатена на два етапа – първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в същия размер, при нарастване на икономическия размер на стопанството на бенефициента с 7.97 икономически единици (ИЕ).Съгласно т. 4.4,буква “й“ от договора фондът изисква връщане на вече изплатените суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, включително когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане по договора, На следващо място, от извършените проверки и резултатите от тях, отразени в контролни листове, се установява, че Карафеиз не е изпълнил нормативните задължения да поддържа размера на стопанство си минимум от 4 ИЕ към момента на издаване на процесното решение, а икономическият размер на стопанството му е в размер на 0.03 ИЕ.Първите три проверки от РТИ-Благоевград не са спорни, такива са другите две, съответно тази от 01.06.2017 г. – четвърта, при която е установено, че в стопанството на подпомаганото лице няма гъби „Кладница“,резултатите от която а отразени в Контролен лист (л.204 от делото/,и тази от 21.06.2017 г. -пета проверка, при която е установено, че в стопанството на подпомаганото лице „са установени пънчета с гъби кладница и ливада за косене/ контролен лист-л.270). Съгласно указанията на ВАС,съдът обсъдил контролен лист от 21.06.2017 г., предвид че тази проверка на място е направена преди издаване на писмо с изх. № 01-013-6500/671 от 29.06.2017 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция, но не съобразил, а е следвало, че междувременно -с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности изх.№ 01-011-6500/423/23.03.2017 г. на Директора на ОД на "Земеделие",оспорващият е бил поканен-в срок до 10 работни дни да представи в областната дирекция разходооправдателни документи, свързани с отглеждането на гъби „Кладница“ през 2016 г.,съобразно одобрения бизнес-план, доказателства за реализирана продукция и ГДД,съгласно ЗОДФЛ за 2015 г. и 2016 г(л.274-275),и това писмо му е съобщено на 28.03.2017 г, с известие за доставяне от същата дата (л.276),но в посочения по-горе от административния орган срок, оспорващият не представил изисканите му писмени доказателства.
Въз основа на извършените проверки административният орган - с писмо изх.№ 01-013-6500/671/29.06.2017 г., открил производство по налагане на финансова корекция, в което посочил, че производството е открито въз основа на извършени административни проверки и посещение на място, като са цитирани датите на първите три проверки. На 14.08.2017 г. е издаден обжалваният административен акт, с който на бенефициента е определена финансова корекция в размер на 48 892 лева-за неспазено изискване за поддържане на изискуем икономически размер на стопанството от 4 ИЕ, съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., за който е получено плащане по чл. 6, т. 2 от същата. Констатацията за четирите проверки се подкрепя и от приетата по делото експертиза, но по отношение на последната/петата/ е посочено, че икономическият размер на стопанството се равнява на 12.22 ИЕ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В процесната хипотеза, противно на приетото от съда, административният орган обосновано е приел, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана, тъй като бенефициерът не поддържа икономическия размер на стопанството.
Наред с горното и основното в случая е, че изискването на относимата за случая, препращаща норма по чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г., поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, е обективно и неизпълнението му съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на гъби кладница не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Следва да се посочи, че методът на изчисление на икономическия размер на стопанството е предвиден § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м." При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел, но в настоящия случай петата проверка е осъществена след релевантния период -до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, поради което и решаващият извод, че размерът на стопанството се равнява на 12.22 ИЕ, съобразно оспорената от представителя на ОД на "Земеделие”експертиза/видно от протокол на л.37 от делото/експертиза-л.21 от делото/,следва да се приеме за неправилен.
Иначе казано, в относимите нормативни разпоредби са разписани изисквания, които не са изпълнени, както е посочил административният орган.
Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон.
Посочената в настоящата касационна жалба, а и в о. с.з. практика на ВАС е неотносима към предмета на спора, а такава по идентичен случай е решение № 9149 от 08.07.2020 г. по адм. д. № 540/2020 г., ІV отд. на ВАС.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и не е съобразено с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., поради което и като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, а и настоящото производство е второ касационно, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с решението си, на посоченото в него правно основание, е поискал възстановяването на изплатената финансова помощ, и е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв. по договора и при липса на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на С. Карафеиз срещу решение № 01/112/10559/04/01 изх. № 01-013-6500/832 от 14.08.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград за налагане на финансова корекция, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По тази съображения ВАС преценява обжалваното решение на административния съд за неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 372/26.02.2020г.,постановено по адм. дело №1154/2019г г. на Административен съд – Благоевград и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Карафеиз срещу решение № 01/112/10559/04/01 изх. № 01-013-6500/832 от 14.08.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград за налагане на финансова корекция .
ОСЪЖДА С. Карафеиз от [населено място], [област] да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград сумата 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
О. Б. У. искането на С. Карафеиз от [населено място], [област],за разноски по делото.
Решението е окончателно.