Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Р., приподисана от адв.. Ж, срещу решение № 128 от 30.01.2020г., постановено по адм. д. № 2703/2019г. на Административен съд – гр. Б., с което е отменено разрешение за строеж № 43 от 27.08.2019г. на главния архитект на община Р. за строеж: „Плътни огради по вътрешни имотни граници и изцяло разположение в недвижим имот ПИ № 72 по одобрение кадастрален план (КП) на [населено място], за който по действащия подробен устройствен план (ПУП) на селото е определен УПИ XI – 72, кв. 05, [община], [област], с административен адрес [населено място], [улица] с което община Р. е осъдена да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е направил преценка досежно допустимостта на жалбата, като не се е произнесъл по направените възражения, че жалбата на Х. Бурунджуклу срещу разрешението за строеж е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването за него, както и не е обсъдил представените по делото доказателства в тяхната цялост, като по този начин е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и в частност на чл. 168 от АПК. Твърди и необоснованост на решението, тъй като от него не става ясно защо съдът е кредитирал документите за собственост на Буруджуклу и е предпочел тях пред представените документи за собственост на имота, за който е разрешението за строеж на заинтересованата страна Ю.Х.Т и противоречие със закона, тъй като посочва, че не е допуснато приетото от съда нарушение на административно производствените правила досежно неучастието на Буруджуклу в административното производство, тъй като твърди, че той не е бил заинтересована страна в него и за административния орган не е съществувало задължение да го уведомява за производството. Поради това твърди и липса на допуснато нарушение на чл. 168 ал. 4 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено.Претендира разноски по приложен списък.
Ответникът Х. Буруджуклу с представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът Ю.Х не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Б. е приел, че жалбоподателят в производството Х. Буруджуклу се легитимира като собственик на 279/569 идеални части от дворното място ПИ № 72 за което е отреден УПИ XI – 72 по плана на [населено място] (за ограда, който имот е издадено сопореното разрешение за строеж) с представен по делото нотариален акт и съдебно решение № 58 от 24.06.2011г. на Окръжен съд – гр. Б. по въззивно д. № 989/2010г., с което е признат за съсобственик на този имот. Приел е в тази връзка, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Приел е, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен оргав, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до незаконосъобразност на същото. Приел е, че това е така, тъй като Буруджуклу като лице легитимиращо се като собственик на идеални части от имота, за които е издадено разрешението за строеж не е взел участие в административното производство, като по този начин като заинтересовано лице по чл. 149 ал. 2 т. 1 от ЗУТ той е бил лишен незаконосъобразно от възможността да вземе участие в производството по издаване на разрешение за строеж № 43 от 27.08.2019г. Поради това е приел допуснато нарушение, което съобразно чл. 168 ал. 4 от АПК е съществено и на основание чл. 168 ал. 5 от АПК е отменил оспореното разрешение за строеж.
Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви.
Действително съобразно новите общи разпоредби на чл. 168 ал. 4 от АПК (ДВ, бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) „Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт“, като според ал. 5 „Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5“. Това е нова обща разпоредба в АПК, която е приложима при липса на специална такава. В настоящия случай е налице специална разпоредба в ЗУТ, а именно чл. 148 и чл. 149 от ЗУТ, като според първата касаеща издаване на РС не е налице изискване за съобщаване на заявлението и инвестиционните проекти на заинтересованите лица в хода на производството по издаване на РС. Нормата на чл. 149 ал. 1 от ЗУТ изисква съобщаване на вече издаденото РС на заинтересованите страни, като това съобщение е от значение за спазване на срока за оспорването му, а не е изискване за осигуряване на участие в административното производство. В случая поради липса на съобщаване е спазен срокът на оспорване на РС и съответно не е допуснато нарушение от категорията на съществените, доколкото за жалбоподателя не съществува пречка да наведе възраженията си срещу него и в съдебната фаза на производството, което е и сторил. Т.е. не е налице нарушението, прието от първоинстанционния съд.
Въпреки посоченото оспореното съдебно решение е правилно като краен резултат, тъй като оспореното пред АС – гр. Б. РС е издадено в противоречие с материалния закон и в частност с чл. 183 ал. 1 от ЗУТ. В настоящия случай се установява липсата на материално - правните предпоставки на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на разрешение за строеж на „Плътни огради по вътрешни имотни граници и изцяло разположение в недвижим имот ПИ № 72 по одобрение кадастрален план (КП) на [населено място], за който по действащия подробен устройствен план (ПУП) на селото е определен УПИ XI – 72, кв. 05“. Съгласно чл. 148 ал. 5 изр. последно от ЗУТ Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ „В съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици“. В случая е налице хипотезата на нов строеж на плътни огради на имота, а имота е съсобствен видно от представените по делото доказателства, тъй като жалбоподателят пред първата инстанция Х. Бурунджуклу се легитимира с представен по делото нотариален акт като собственик на 279/569 идеални части от имот ПИ № 72, съответно и Ю.Х също се легитимира като собственик на имота. Административният съд в съдебното административно производство нама правомощие да преценява валидността или да дава преимущество на някой от представените титули за собственост, това е правомощие на общия граждански съд. Това би означавало без право да разреши един евентуален сопр за собственост. Административният съд следва да се съобрази с представените пред него валидни титули за собственост и доколкото по настоящото дело са представени такива и от жалбоподателя пред първата инстанция и от заинтересованата страна, то при съобразяване с тях е правилен извода на съда за това, че имота, за който е издадено разрешението за строеж, е съсобствен. В тази връзка безспорно се установява наличието на съсобсвеност в имота и при извършването на какъвто и да било строеж, при липса на основание да се приложи изключението по чл. 183 ал. 4 от ЗУТ, следва да бъдат изпълнение изискванията на ал. 1 на чл. 183 от ЗУТ. В настоящия случай тези изисквания не са били изпълнени, тъй като не е налице договор в нотариална форма с останалите съсобственици според изискването на чл. 183 ал.1 от ЗУТ и съответно оспореното разрешение за строеж е било издадено в противоречие с материалния закон. Като издадено в противоречие с материалния закон разрешението за строеж е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, какъвто и краен извод е направил първоинстанционния съд.
По изложените съображения оспореното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Х. Бурунджуклу в тази връзка като осноателно и доказано, представен е договор за правна помощ и съдебствие, следва да бъде уважено..
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 30.01.2020г., постановено по адм. д. № 2703/2019г. на Административен съд – гр. Б..
ОСЪЖДА О. Р да заплати на Х. Бурунджуклу от [населено място], [област], сума в размер на 600 (шестстотин) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.