Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 4925/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. А., чрез адв. И. като процесуален представител, срещу решение № 97 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 860/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени.

Ответникът – Н. Ф., чрез пълномощника си адв. П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пазарджик и С. А. не вземат становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Т. А. срещу заповед № 18-6442/15.07.2020 г. на началника на СГКК - Пазарджик, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Пещера, одобрена със заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, по заявление на Н. Ф., като са нанесени нови обекти - сграда с идентификатор 56277.502.1005.9, площ 9 кв. м, предназначение: селскостопанска сграда, няма данни за собственост; сграда с идентификатор 56277.502.1005.10, площ 38 кв. м, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на Н. Ф. въз основа на нот. акт № 284/1997 г.; сграда с идентификатор 56277.502.1005.11, площ 34 кв. м, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на С. А. въз основа на същия нот. акт и сграда с идентификатор 56277.502.1005.12, площ 37 кв. м, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на Т. А. въз основа на нот. акт № 176/2009 г., като са заличени: сграда с идентификатор 56277.502.1005.1, площ 24 кв. м, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на Н. Ф.; сграда с идентификатор 56277.502.1005.5, площ 12 кв. м, предназначение: селскостопанска сграда, няма данни за собственост; сграда с идентификатор 56277.502.1005.6, площ 24 кв. м, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на С. А. и сграда с идентификатор 56277.502.1005.7, площ 24 кв. м, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на Т. А..

С обжалваното решение жалбата на Т. А. срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че в случая се касае за непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Излага съображения, че предвид констатациите на вещото лице изменението отразява действителното положение на обектите на място и съобразно представените документи за собственост от страните по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти са установени след преценка на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Според § 1, т. 16 ДР ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР отстраняването на непълноти и грешки се извършва въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В случая с оспорената заповед е удовлетворено подаденото до органа заявление като трите гаража и стопанска постройка, предмет на изменението, са нанесени съгласно приложената скица - проект към него.

По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри гр. Пещера са одобрени през 2014 г. Според неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза трите гаража са били нанесени в кадастралната карта в по-малки размери, площ и с различна конфигурация от съществуващото на място. При проверката на експерта относно действителното разположение и квадратури на сградите е установено, че същите са изградени от източната до западната кадастрална граница, съвпадаща с регулационна такава на имота, както е отразено и в одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. От приложената към заключението скица на кадастралния и регулационния план за имота, одобрен през 1985 г. е видно, че гаражът - собственост на заявителя в административното производство Н. Ф. не е нанесен като самостоятелен обект, а е част от сграда, включваща трите гаража. Впоследствие след 1985 г. същият е попълнен в кадастъра от община Пещера, без издаване на заповед, с разположение и размери, както е на място. Експертът достига до заключение, че към момента на създаване на кадастралната карта обектът не е нанесен в съответствие с извършеното попълване на кадастралния план и не е отразен спрямо действителното му положение.

При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в случая е налице хипотезата на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР.

В първоначалната и касационната жалба, както и в писмените бележки по настоящото дело касаторът поддържа, че не възразява срещу заличаването на старите и нанасянето на новите обекти в кадастралната карта, както и отразяването на собствеността по отношение на всеки от тях. В този смисъл изложените доводи не обосновават индиция за наличие на спор за материално право. С оспорената заповед трите гаража и стопанската постройка са нанесени съобразно съществуващото им на място разположение и квадратура, като отразяват действителното положение към момента на одобряване на кадастралната карта. Основното възражение на жалбоподателя е за нарушаване на достъпа до частта от съсобствения имот към неговото дъно, чрез затваряне на проход от западната страна с ширина от 1,60 м, извършено според него с оспореното изменение и нанасяне на третия гараж с идентификатор 56277.502.1005.10 в по-голям обем. Това възражение по съществото си не сочи на спор за собственост спрямо нанесения обект на кадастъра. Касаторът не твърди, че е негов собственик. В ЗКИР не са предвидени процедури за осигуряване на достъп до част от поземлен имот, съответно кадастралната карта няма за цел предвиждане на такъв, а обхваща съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Р. Б. набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред - чл. 2 ЗКИР. В това производство не подлежат на разглеждане и доводите за извършване на незаконно строителство в имота, изразяващо се в увеличаване обема на нанесения самостоятелен обект – гараж, собственост на заявителя в административното производство в посока запад, доколкото тази преценка е извън компетентността както на издателя на оспорената заповед, така и на административния съд. Законността на строителството се установява по друг процесуален ред, предвиден в чл. 225а и на основанията по чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Споровете относно разпределението на ползването на съсобствения имот също са извън предмета на делото.

Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за отмяната му.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане в отговора на касационната жалба, на ответника Н. Ф. се дължат направените на тази инстанция разноски. Касаторът Т. А. следва да бъде осъден да заплати такива за настоящото производство в размер от 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 08.04.2021 г.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 860/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Т. А. от гр. Пещера, [адрес], ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Ф. от гр. Пещера, [адрес], ЕГН [ЕГН] направените разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов