Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.И чрез адвокат Н.М против решение № 2161 от 22.04.2020г. по адм. дело № 7639/2019г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № РКС 19-РД 09-144 от 15.03.2019г. на кмета на Столична община, район „Красно село”. Правят се възражения за наличие на трите отменителни основания по чл.209, т.3 АПК: допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Ответната страна – кмет на Столична община, район „Красно село” изразява чрез юрисконсулт Х.Д писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че заповедта от 28.05.2018г. за отмяна на предходна заповед за настаняване от 2001г. е влязла в сила. Счита за неоснователни и възраженията за нищожност на оспорения административен акт и липса на мотиви към него.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1, АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е обазувано по жалба, подадена от В.И против заповед № РКС 19-РД 09-144 от 15.03.2019г. на кмета на район „Красно село”. С нея на основание чл.65, ал.2 ЗОС е наредено, да се изземе от В.И общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес]. Изложените мотиви са във връзка с издадена заповед № РКС 18-РД 09-278 от 28.05.2018г., с която на основание чл.46, ал.1, т.1 и ал.2 ЗОС са прекратени наемните правоотношения. Кметът се е позовал на определение № 6940/2018г. по адм. дело 11505/2018г. на АССГ, с което жалбата на наемателката против отмяната на настанителната заповед е оставена без разглеждане. Позовал се е още и на съставен констативен протокол от 28.02.2019г. от служители на районната администрация, че жилището не е освободено в предоставения на обитателката му срок за доброволно освобождаване.

На жалбоподателката е назначен служебно процесуален представител, който се е позовал на незаконосъобразност на административния акт, поради наличие на отменителните основание по чл.156, т.2 и т.3 АПК.

Съдът е събрал административната преписка и е изложил приетите за установени факти. Позовал се е на правилото на чл.142, ал.2 АПК и е приел за новонастъпило обстоятелство влизането в сила на заповедта за отмяна на акта за прекратяване на наемното правоотношение. Счел е, че са налице материално-правните предпоставки на чл.65, ал.1 ЗОС - имотът да е общинска собственост и да се държи без основание. При липсата на констатирани отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Решението е правилно. Видно от данните по делото:

1. Със заповед от 19.12.001г, В.И е настанена в процесното общинско жилище.

2. На 28.05.2018г. е издадена заповед № РКС 18-РД 09-278, с която е отменена заповедта за настаняване и са прекратени сключените въз основа на нея договори за наем, анекс и допълнителни споразумения. Изложени са мотиви, че наемателката не стопанисва общинското жилище с грижи на добър стопанин, не поддържа санитарно-хигиенна среда, което води до развъждане на вредители и разпространенине на болести във входа на блока.

3. Заповедта е обжалвана от В.И и по жалбата й е образувано адм. дело № 11505/2018г. на АССГ. При извършена служабна проверка за процесуалната й допустамост, съдът е приел, че тя е просрочена. С определение № 6940 от 2.11.2018г. на основание чл.159, т.5 АПК я е оставил без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратил.

4. Междувременно, В.И е подала друга жалба против непосочен административен акт. По нея е образувано адм. дело № 11659/2018г. на АССГ. Съдът е уточнил, че предмет на оспорване е същата заповед № РКС 18-РД 09-278 от 28.05.2018г. Приложил е нормата на чл.126, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК и е оставил жалбата без разглеждане, а производството по делото е прекратил.

5. По частна жалба срещу прекратителното определение е образувано адм. дело № 5554/2019г. на Върховния административен съд, второ отделение. При извършена процедура по отстраняване на констатирана нередовност е установено, че тя не е отстранена. С определение № 8300 от 4.06.2019г. частната жалба на В.И е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

6. Определение № 8300 от 4.06.2019г. е обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд с искане за възстановяване на пропуснат срок, определен с разпореждане от 18.04.2019г. на председателя на второ отделение на ВАС. По частната жалба е образувано адм. дело № 10344/2019г. на ВАС, петчленен състав на Втоа колегия. С определение № 14435 от 29.10.2019г. производството по делото е прекратено и то е върнато на тричленния състав на ВАС за произнасяне по молбата за възстановяване на пропуснатия срок. Постановено е след произнасянето, делото да се върне на петчленния състав за разглеждане.

7. В проведено производство по чл.64, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК, съдът е постановил определение № 14902 от 5.11.2019г. по адм. дело № 5554/2019г., с което е отхвърлил искането на В.И за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовността на подадената частна жалба. Едновременно с това е изпратил делото на петчленния състав.

8. Петчленният състав се е произнесъл с определение № 2135 от 11.02.2020г. по образуваното вече адм. дело № 10344/2019г. и е оставил в сила определение № 8300 от 4.06.2019г. по адм. дело № 5554/2019г на ВАС, второ отделение.

С постановяването на това определение е решен с влязъл в сила акт спорът по адм. дело № 11659/2018г. на АССГ, с което е прекратено по-късно заведеното дело срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение от 28.05.2018г.

Това дело има акцесорен характер, поради което неправилно административният съд го е разглеждал, като новонастъпило обстоятелство по реда на чл.142, ал.2 АПК.

9. Прекратително определение № 6940 от 2.11.2018г. по адм. дело 11505/2018г. на АССГ, с което жалбата на В.И против заповед № РКС 18-РД 09-278 от 28.05.2018г. е оставена без разглеждане, като просрочена е обжалвано от В.И с частна жалба, по която е образувано адм. дело № 395/2019г. на ВАС, второ отделение. От извършената служебна справка се установява, че то е приключило с определение № 5149 от 8.04.2019г., с което първоинстанционното определение е оставено в сила. Това дава основание на съда да приеме, че с влизане в сила на прекратителното определение, заповедта е добила стабилитета на влязъл в сила индивидуален административен акт.

Така систематизираните факти по делото установяват по категоричен начин, че макар към датата на издаване на оспорената заповед за изземване на общинско жилище на 15.03.2019г. предходната заповед за отмяна на заповедта за настаняване все още да е била в процес на обжалване, само двадесет и три дни по-късно тя ече е влязла в сила и е придобила стабилитет с влизане в сила на прекратителното определение на АССГ. От това следва, че към същата дата В.И е продължила владеенето на общинското жилище без правно основание. При наличието на двете законови предпоставки, по отношение на нея законосъобразно е приложен редът на изземване, предвиден в чл.65, ал.1 ЗОС.

Заповедта е издадена от компетентния административен орган по смисъла на ал.2 на същата разпоредба. Съдържа, както фактическите, така и правните основания, което прави неоснователни възраженията в касационната жалба за нищожност и незаконосъобразност, поради нарушена форма и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При преценка на правилността на съдебното решение, съдът взе предвид и саморъчно изготвените по делото молби от жалбоподателката, в които тя се позовава на влошеното си здравословно състояние. При преценка на пропорцоналността на постановеното изземване, съдът съобрази факта, че още една година преди издаване на заповедта за изземванее – а именно на 19.03.2018г. тя е била регистрирана по настоящ адрес, който е различен от адреса, на който се намира процесното жилище. Нещо повече, новата й регистрация е извършена и два месеца преди издаване на заповедта за отмяна на настаняването й в това жилище.

По така изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Решението на административния съд е правилно и следва д се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2161 от 22.04.2020г. по адм. дело № 7639/2019г. на Административен съд – София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.