Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Ч, с адрес: [населено място],[адрес], срещу решение № 268 от 04.03.2020 г., постановено от Административен съд – София-област (АССО) по адм. дело № 1368 за 2019 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002218002328-091-001 от 25.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, частично потвърден и изменен с решение № 1503 от 03.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София. Оспорват се определените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2011 г.; 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2015 г., както и присъдените в полза на данъчната администрация разоски.

Решението се обжалва, като се твърди, че са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Счита, че неправилно съдът е приел, че сумата от 310 000 лв. не е разполагаема за ревизираното лице към началото на 2015 г. Същата е част от отпуснат и невърнат банков кредит в размер на 316 000 щ. долара. Според касатора мотивите на съда са необосновани и не съответстват на събраните по делото доказателства, че от лицето не са правени значителни разходи от 1992 до момената на започване на ревизията, че периодично е обменяна валута, която е служила за покриване разходите на лицето и на последно място, че сумата е съхранявана в банков сейф, а в последствие в личната каса/сейф на И.Ч, за закупуването на която са представени доазателства.

При произнасянето си, съдът е пренебрегнал доказателствата свързани с изтеглянето на кредита, с неговото разходване и начина му на съхранение. Изводът му, че наличната валута от 1999 г. е била похарчена към 2015 г. е необоснован. Доказателства за изразходване на сумата не са събрани. Напротив, съществуват доказателства, макар и косвени, които са приложени по делото, от които се установява, че разполагаемата сума не е похарчена. Като не е съобразил това и е приел, че сумата не е налична, съдът е постановил неправилно и необосновано решение. Възразява се и по отношение изводите на АССО за получените суми от Д.И, Д.И и Н.П.О за плащане на тези суми са същите, които са и за лицата И.Д, А.М, В.С и А.М, но третирането на доказателствата е различно.

Не е отчетено обстоятелството, че са допуснати процесуални наруения, тай като не е обосновано прилагането на чл. 122 ДОПК. По тази причина не може да произведе действие презумпцията по чл. 124 ДОПК. Въз основа на горното се претендира отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да бъде уважена отхвърлената част от жалбата на ревизираното лице. Твърди, че в останалата част съдебният акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. Претендира разноски по делото в общ размер на 2 998.89 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).

Ответникът по тази касационна жалба – Директорът на дирекция „ОДОП“ – София, намира оспорването за неостователно.

Срещу постановеното решение е подадена и втора касационна жалба от директорът на Дирекция „ОДОП” – София. С нея се обжалва съдебният акт в частта, с която е отменен ревизионният акт и са намалени задълженията на ревизираното лице. Неправлино според касатора е прието, че към началото на първия ревизиран период И.Ч е разполагал със сума отпусната му като банков кредит. За да достигне до този извод съдът се е позовал на анкес към сключен договор за кредит. Неправилно е прието, че тъй като кредитът е сключен само четири месеца преди началото на ревизирания период, то и парите са били разполагаеми в началото на 2010 г. От съдържането на анекса е видно, че договорката между страните е свъзана с възстаовяването на кредита, а не с неговото отпускане. Парите са преведени на лицето при сключване на договора, а не при подписването на анекса. Не е ясно освен това къде са съхранявани тези пари в периода от две години и половина. Приетото от АССО противоречи и на обясненията на ревизираното лице дадени в хода на ревизионнното произвоство. В тях липсват твърдения за ползвани кредити от Райфайзен банк България АД. Моли решението да бъде отменено в тази част и жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по чл. 161, ал. 1 ДОПК и прилага списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира разноски в общ размер на 1 683.76 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на И.Ч и основателност на касационната жалба на директорът на Дирекция „ОДОП” – София, в подробно становище по съществото на делото.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. И двете касационни жалби разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на проверка пред първоинстанционният съд е бил РА № Р-22002218002328-091-001 от 25.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, частично потвърден и изменен с решение № 1503 от 03.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който на И.Ч, са установени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) в размер, както следва: за 2011 г. - 2 090 лв.; за 2012 г. - 2 603.14 лв., за 2013 г. - 3 207.93 лв., за 2014 г. - 4 579.76 лв. и за 2015 г. - 40 737.89 лв., ведно със съответните лихви. Ревизията е повторна за ревизираното лице за установяване на задължения за данък върху дохода му по ЗДДФЛ.

С обжалваното решение е отменен РА № Р-22002218002328-091-001 от 25.02.2019 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - София, изменен и потвърден с решение № 1503 от 03.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София, с който на И.Ч, са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите по чл. 17 ЗДДФЛ за д. п. 2013 г. в размер над 2 238.20 лв. главница и лихви за забава в размер над 1059.67 лв., както и задължения за данък върху доходите по чл. 17 ЗДДФЛ за д. п. 2015 г. в размер над 35 450.32 лв. главница и лихви за забава в размер над 9 572.19 лв. и е отхвърлена жалбата на И.Ч, срещу ревизионния акт в останалата част, с която на лицето са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 17 ЗДДФЛ за д. п. 2011 г. в размер на 2 090 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 450.44 лв.; за д. п. 2012 г. в размер на 2 603.14 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 539.61 лв.; за д. п. 2013 г. в размер до 2 238.20 лв. главница и лихви за забава в размер до 1 059.67 лв.; за д. п. 2014 г. в размер на 4 579.76 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 777.98 лв. и за д. п. 2015 г. в размер до 35 450.32 лв. главница и лихви за забава в размер до 9 572.19 лв. и на страните са присъдени разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

За да отмени частично РА, административният съд приел, че подадена жалба от И.Ч е частично основателна и след подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, както и тези представени пред съда е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Констатирани са несъответствия в имущественото състояние на ревизираното лице, поради което са налице предпоставките по т. 2 и т. 7 на разпоредбата. Спазена е, според съда процедурата за извършване на ревизия по особения ред, като оспорващия е бил надлежно уведомен за това по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК и е представил декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК.

При разглеждане на спора по същество, при анализа на паричните потоци и събраните по делото доказателства, съдът е приел, че началното салдо към 01.01.2011 г. е в размер на 64 540.99 евро, защото от събраните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице е разполагало с тази сума, във връзка с отпуснатия му от „Райфайзенбанк“ България ЕАД кредит за потребителски нужди. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, във варианта, в който тази сума е приета за налична и е отменил РА частично за ревизираните периоди 2013 г. и 2015 г.

Останалите възражения на ревизираното лице са приети от съда за неоснователни и недоказани. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че към началото на 2015 г. Чубрин не е разполагал със сумата от 310 000 лв., във връзка с отпуснатия му кредит през 1992 г. в размер на 316 000 щ. долара.

Решението на АССО е валидно, допустимо и правилно постановено.

Първоинстанционния съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводите на АССО, кореспондират с доказателствата по делото и са направени в съответствие с приложимия материален закон. По касационната жалба на И.Ч:

Неоснователна е подадената касационна жалба от ревизираното лице.

Неоснователно е оплакването на касатора, че са допуснати процесуални наруения, защото не е обосновано прилагането на чл. 122 ДОПК. Ревизията правилно е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че в хода на ревизионното производство са установени обстоятелствата по чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. От страна на приходните органи е констатирано наличие на получени, но недекларирани от жалбоподателя облагаеми доходи по банковата му сметка от различни физически лица през ревизирания период, което е достатъчно основание ревизията да бъде извършена по особения ред в цитираната по горе разпоредба.

Възразраженията на касатора, че основанията за плащане на преведените суми от Д.И, Д.И и Н.П са същите, които са и за лицата И.Д, А.М, В.С и А.М, но третирането на доказателствата е различно също са неоснователни. По време на ревизията е установено, че основанията за направените преводи от И.Д, А.М, В.С и А.М са различни от тези по направените преводи от Д.И, Д.И и Н.П, поради което правилно са третирани по различен начин от страна на приходните органи, а в последствие и от съда.

Не се споделят изложените аргументи от касатора относно това, че към 2015 г. е разполагал със сумата от 310 000 лв. Твърденията на касатора, че е разполагал с тази сума се обосновават с отпуснат и невърнат банков кредит в размер на 316 000 щ. долара през 1992 г. Настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока. Същите са обосновани и кореспондират със събраните по делото доказателства. По делото не са представени никакви доказателства въз основа на които да се докаже твърдението на ревизираното лице, че от 1992 г. до 2015 г. периодично е обменяна валута, която е служила за покриване разходите на лицето и че сумата е съхранявана в банков сейф, а в последствие в личната каса/сейф на И.Ч.О са изводите на съда, за липсата на доказателства как са съхранявани тези средства и дали не са били разходвани за толкова продължителен период от време. По делото не са представени и никакви доказателства, че обменянето на щатските долари е извършено след 01.07.1999 г., и колко е стойността им към 2015 г., с оглед разпоредбата на чл. 1 от ЗДЛ (ЗАКОН ЗЗД ДЕНОМИНАЦИЯ НА ЛЕВА). Правилно е прието от съда, че в тежест на жалбоподателя е било да установи тези обстоятелства, които са част от защитната му теза.

По касационната жалба на директорът на Дирекция „ОДОП” – София:

Неоснователни са твърденията в подадената касационна жалба от Директорът на Дирекция „ОДОП” – София, че съдът неправилно е приел, че към началото на първия ревизиран период И.Ч е разполагал със сума отпусната му като банков кредит. За да достигне до този извод съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства - договор от 24.07.2008 г. сключен между задълженото лице и „Райфайзенбанк“ - България ЕАД за сумата в размер на 70 000 евро, представляваща потребителски кредит и анекс № 2 от 12.08.2010 г. към този договор. От текста на анекса е видно, че страните се съгласяват и приемат за установено, че към датата на подписването му дължимите от кредитополучателя към банката суми са: 64 540.99 евро - главница; 98.51 евро - текуща редовна лихва и 849.12 евро - отложени лихви. Съдът правилно е приел, че периода на отпускането на кредита е непосредствено преди ревизирания период, с оглед което сумата от кредита следва да бъде зачетена като налична при задълженото лице. Действително парите по кредита са преведени на лицето при съключване на договора, а не при подписването на анекса, но по време на ревизията не е установено, че сумата по кредита е използвана от ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал, неоспореното от страните заключение на вещото лице по ССЕ, във варианта, в който като начално салдо към 01.01.2011 г. лицето е разполагало със сума в размер на 64 540.99 евро по отпуснатия му от „Райфайзенбанк“ България ЕАД кредит за потребителски нужди. С оглед на изложеното съдът правилно е отменил РА по отношение на задълженията определени за 2013 г. и 2015 г. над размера определен от вещото лице по ССЕ.

С оглед изложеното и двете касационни жалби са неоснователни, решението е законосъобразно и не страда от пороците наведени при обжалването, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Решението е правилно и в частта за разноските. Същите са определени съобразно уважената и съответно отхвърлената част от жалбата.

С оглед изхода на настоящия спор на страните следва да се присъдят разноски в следния размер: в полза на И.Ч сумата от 237.47 лв. и в полза на данъчната администрация сумата в размер на 1683.76 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268 от 04.03.2020 г. постановено по адм. дело № 1368/2019 г. по описа на Административен съд – София-област.

ОСЪЖДА И.Ч, с адрес: [населено място], [адрес], да заплати по сметката на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 683.76 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП да заплати на И.Ч, с адрес: [населено място], [адрес] сумата от 273.47 лева, представляваща сторените съдебни разноски в настоящето производство.

Решението е окончателно.