Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две

касационни жалби: на "Г. Т. Л." ООД, подадена чрез адв. М. А., и на началника на М. А. - София (сега началник на ТМУ - Аерогара – София), подадена чрез гл. юрк. С. А..

"Г. Т. Л." ООД обжалва решение № 784/06.04.2010 г. по адм. дело № 1878/2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 12 състав, в частта, в която е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на разноски по делото в размер на 136 лв.

Поддържа се, че решението в тази част е неправилно. Твърди се, че в случая АС е отменил изцяло решението на началника на М. А. С., като неоснователно съдът не е присъдил направените разноски за преводи на документи на чужд език. Излагат се доводи, че неправилно съдът е задължил дружеството, а не ответника да представи в превод документи приложени по делото на чужд език. Въпреки това жалбоподателят е изпълнил дадените от съда с определение от 30.05.2009 г. указания, като за направените разноски са приложили фактури за извършената услуга по превода /съгласно протокол от с. з. 09.11.2009 г./. Моли да се отмени решението на АССГ в тази част и да бъдат присъдени в полза на дружеството разноските за направения превод в размер на 136 лв.

Началникът на М. А. - София (сега началник на ТМУ - Аерогара – София) обжалва решението на Административния съд - София-град, в частта с която е отменено решение № 587

от 07.10.2008 г. на началника на М. А. С.. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА

- НАП, чрез юрк. Н., моли да бъде уважена касационната жалба на началника на М. А. С..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на дружеството и счита за неоснователна жалбата на началника на М. А. С.. Съображения в тази насока излага в хода по същество на делото.

Върховният административен съд, първо "А" отделение, след като разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на "Г. Т. Л." ООД: За да

отхвърли искането на дружеството за присъждане на разноски по делото за извършени преводи в размер на 136 лв., съдът е приел, че с оглед задължението по чл. 14, ал. 1 и 3 от АПК страната е длъжна да представи документите на български език, с оглед на което е приел, че тези разходи са за сметка на страната.

ВАС намира за основателно възражението на касатора, че съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК административният орган е длъжен да изпрати на съда заверено копие от цялата административна преписка по издаването на акта, като документите на чужд език представляват неразделна част от същата преписка и след като административният орган се позовава на тях, е длъжен, на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от АПК, да ги представи в легализиран превод. Основателно е и позоваването на нормата на чл. 143 от АПК, съгласно който при отмяната на обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт. Като не се е съобразил с гореизложеното съдът е постановил едно решение, което е незаконосъобразно в частта му за присъдените разноски, което следва да се отмени в тази му част и се присъдят допълнително разноските по превода в размер на 136 лв. По касационната жалба на началника на М. А. С.:

За да отмени оспореното решение на Началника на М. А. С., първоинстанционният съд е приел следното:

С оглед разпоредбата на чл. 79 от МК към подадената от дружеството митническа декларация от 01.03.2008 г. са приложими нормите на Митническия кодекс и е налице неприложимост на разпоредбите на ЗМ и ППЗМ.

Съдът е изложил подробни съображения относно наличието на допуснато съществено нарушение на формата на акта в частта му за мотивите и основание по чл. 146, т. 2 от АПК за незаконосъобразност на обжалваното решение. По отношение на процедурата по определяне на новата митническа стойност по ЕАД, съдът е приел, че приложима в случая е процедурата по чл. 181а от Регламент /ЕО/ № 3254/94, а не тази по чл. 102 от ППЗМ. Изведен е извод за незаконосъобразност на процесното решение и на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е констатирал, че в конкретния случай при постановяването на митническото решение дружеството не е било уведомено, че съмненията остават, както и не са му съобщени всички основания за това, за да може да представи становище.

Решаващият съд е приел, че дружеството и износителят по ЕАД са свързани лица по смисъла на чл. 143, § 1, б. „Б” от Регламент /ЕИО/ № 2454/93, предвид особеностите на взаимоотношенията между тях, юридически регламентирани чрез приложения по делото търговски договор.

Съдът е приел също така, че видно от представената по делото извадка от системата ТРИМИС, на която са се позовали митническите органи, са правени съпоставки с внесени в България стоки през 2007 г., докато процесният внос е извършен в средата на 2008 г., поради което съдът е счел че същите са неотносими, тъй като не отговарят на изискването за време – митническото оформяне не е осъществено в същия момент или приблизително в същия момент, а в значителен период от време назад, дори и година преди датата на ЕАД. В тази връзка съдът е за основателно възражението на жалбоподоталя, че митническият орган не е доказал неприложимост на чл. 30, § 1, б. „а” и „б” от Митническия кодекс. С. съда представените извадки от системата „ТРИМИС” не съставляват доказателство за определянето на новата митническа стойност с процесното решение на посоченото в същото правно основание по чл. 30, § 1, б. „В” от МК.

Като аргумент в подкрепа на изводите си за незаконосъобразност на процесното решение съдът е посочил и приложения по делото РА, издаден на дружеството жалбоподател, касаещ извършена ревизия по ЗДДС с обхват 01.03.2007 г. – до 31.08.2008 г., в който за данъчен период м. 08.2008 г. не са променени декларираните данни и резултати.

Съобразно изложеното, АССГ е отменил процесното решение. Решението в тази част е правилно.

Делото е изяснено от фактическа страна, като спорът се свежда до това правилно ли е определена с оспореното решение на Началника на М. А. С., митническата стойност на внесената от "Г. Т. Л." ООД стока. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Както е установил административният съд, по делото са представени договор за покупко-продажба и фактура, издадена от продавача по договора, като безспорно е установено, че стойността на стоките, посочена в митническата декларация, съответства на стойността, посочена във фактурата. Същите стойности са посочени и в износната митническа декларация. Отделните цени на стоки, предмет на внос от посоченото дружество съгласно договореностите в чл. 3 от договора, се определят от издадените от продавача на купувача търговски фактури, които са осчетоводени от получателя и с влязъл в сила РА на органите по приходите, резултатът по ЗДДС не е коригиран за този данъчен период - м. 03.2008 г. Единственото доказателство, което митническите органи са използвали за промяна на митническата стойност е извадката от системата ТРИМИС, която правилно първоинстанционният съд не е кредитирал поради това, че тя установява съпоставяне на внесени стоки в България за период - началото или средата на 2007 г., а процесният внос е от месец март 2008 г.

Предвид изложеното, решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на началника на М. А. С. не се следват съдебни разноски. На "Г. Т. Л." ООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер – 311 лв., включващ 136 лв. – разноски за превод на документи; 175 лв. – разноски за касационната инстанция /адвокатско възнаграждение – 150 лв. и държавна такса – 25 лв./.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І А отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 784/06.04.2010 г. по адм. дело № 1878/2009 г. на Административен съд София град, първо отделение, 12 състав,

в ЧАСТТА,

в която е отхвърлено искането на "Г. Т. Л." ООД за присъждане на разноски по делото в размер на 136 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата част.

ОСЪЖДА

М. А. С. да заплати на "Г. Т. Л." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Дондуков” № 84, представлявано от Т. Н. Г., разноски в размер на 311 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ Р. М.

Д.Л.