Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Д. от гр. С., бивш собственик на ЕТ"Е"ЕООД, на когото с Договор от 14.12.2009 г. са предадени всички налични документи на предприятието и че не са били изискани съответните документи от правоприемника на предприятието;
- че голямата част от фактурите, издадени от многобройните доставчици, за които е констатирано с РА, че не са били осчетоводени от ЕТ, не са били подписани от нея;
- че няма основания за прилагане на този процесуален ред - чл.122 ДОПК за определянето на преките и косвени данъци;
- че неправилно е определена надценката при продажбата на твърдяните като неотчетени при нейното предприятие стоки;
- че по фактурите, издадени от нейните доставчици й се следва данъчен кредит.
В касационната жалба са изложени същите възражения.
Едно от оплакванията на жалбоподателката е, че тя не е носител на установените с РА задължения, тъй като към датата на възлагането на ревизионното производство, завършило с първоначално отменения от ДД"ОУИ" РА, тя е продала предприятието си по реда на чл.15 от ТЗ ведно с всички права, задължения и фактически отношения на трети субект – "Д. К."ЕООД.
Правилно съдът е приел това възражение за неоснователно, тъй като при продажбата на търговското предприятие на ЕТ по реда на чл.15 от ТЗ за публичните задължения отговаря не само универсалния правоприемник, но и прехвърлителя за периода, когато е бил собственик на предприятието, както е в случая. Обхватът на ревизията е за данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за периода 01.01.-31.12.2006 г., за данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 - 31.12.2008 г., по ЗДДС - 17.10.2006 г. - 20.01.2009 г., а договорът за прихвърляне предприятието на ЕТ е от 14.12.2009 г.
В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: т. 2- данни за укрити приходи или доходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Ревизията е преминала по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, предвид което и на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК са анализирани релевантните обстоятелства, посочени в тази разпоредба.
В хода на извършената ревизия е констатирано, че в предприятието на жалбоподателката не са осчетоводени фактури от 47 доставчика, посочени в ревизионния доклад и решението на ДД"ОУИ", като те са на обща стойност, както следва: за 2006 г. - 62 365, 83 лв., за 2007 г. – 49 630, 06 лв., за 2008 г. - 134 454, 90 лв.
Тези фактури са били отчетени от доставчиците, като всички доставчици са проверени в хода на ревизията и всички са действащи търговци.
Жалбоподателката е предоставила в хода на ревизията книги за приходите, за разходите, за материалните запаси (за периодите 2005 – 2008 г.), периодични отчети от ЕКАФП, 5 проформа фактури към договор за консигнация, сключен с търговеца "О"ЕООД, описи за продадените на този търговец стоки и писмени обяснения. Според тези обяснения, през 2006 г., 2007 г., 2008 г. част от стоките, закупени от търговеца са били предоставени чрез консигнационно правоотношение на посоченото дружество, поради което те не били осчетоводени. Посочено е и, че не са осчетоводявани някои от фактурите за разходи, тъй като още в хода на предходната ревизия е било посочено, че счетоводните документи са били предоставени на приобретателя на предприятието на търговеца, били са изискани от него съответните доказателства. Тази проверка не е дала резултат, тъй като след изпълнението на процедурата по чл.32 от ДОПК не са представени изисканите счетоводни документи и други доказателства, касаещи търговската дейност на приобретателя и на придобитото от него предприятие.
На всички 47 оператора, издали фактури за стоки към жалбоподателката са извършени насрещни проверки, документирани със съответните протоколи, като всички доставчици са посочили, че те са издали фактурите към търговеца, че стойностите по всички фактури са заплатени, обяснен е механизма на доставките, механизма на транспортиране и на предаване на фактурираните стоки, представени са пътни листи и други съпътстващи фактурите документи, като по-голяма част от стоките са транспортирани до обект на ЕТ в гр. С., ул."Ч. В."№66. От представените регистри е установено и осчетоводяването на доставките и то именно към жалбоподателката.
Органът по приходите, както и съдът са приели, че липсата на подпис на получателя не прави данъчния документ негоден да установи доставките, тъй като такова изискване няма нито в ЗСч, нито в ЗДДС отм. и ЗДДС.
Във връзка с това възражение и по искане на жалбоподателката, по делото е допусната и приета от съда съдебно-графологична експертиза.
От същата се установява, че голяма част от фактурите са положени или лично от жалбоподателката или от нейни служителки.
Фактурите на доставчиците ЕТ "Т"ЕООД, в качеството й на едноличен собственик на капитала.
Установено е в хода на ревизията, че доставчиците на стоки на едноличния търговец всъщност са продължили да доставят идентични стоки на това новорегистрирано дружество "ДИЕЛВИ"ЕООД и то в обекта, стопанисван преди това от предприятието на едноличния търговец, а именно в гр. С., ул."Ч. В."№66. Тези последващи доставки на идентични стоки към "ДИЕЛВИ"ЕООД от същите доставчици са били приблизително същите като брой и обща стойност спрямо общия брой на отчетените и установените като неотчетени фактури, издадени към жалбоподателката като едноличен търговец и то за дейност, извършвана в същия обект.
По искане на жалбоподателката е била допусната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза - основно и допълнително заключение, със задача определяне размера на неотчетените приходи по години, достигнатия оборот, и вариант - преизчислени приходи и оборот, като се изключат всички фактури, върху които няма подпис за получател.
Приетата по делото СИЕ е дала заключение, съгласно което отразените стойности на фактурите, отчетени в книгата за материални запаси за периодите от м.10.2005 г. до м.09.2006 г., съотнесени към отчетените стойности за продажби по ЕКАПФ за същите периоди не съответстват - размерът на стойностите по книгата е по-голям от отчетените продажби, като не са представени протоколи за извършени от ДЗЛ инвентаризации, които са били задължителни именно за целите на достоверното отчитане на такива запаси. Част от изводите на вещото лице в допълнителното заключение са предопределени от факта на наличие или не на положен подпис от страна на жалбоподателката под фактурите на доставчиците, които не са били отчетени в нейното счетоводство.
Липсата на подпис на получател в част от фактурите не влияе на крайния резултат по спора, тъй като фактурите съдържат изискуемите се според чл.94, ал.3 от ЗДДС отм. реквизити, както и реквизитите, посочени в чл.7, ал.1 от ЗСч и по чл.114, ал.1 от ЗДДС. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана стопанска операция. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък, а не дали е подписана или не от получателя, още повече че безспорно е установено с приета по делото съдебно-графологична експертиза, че голяма част от фактурите са подписани за получател лично от жалбоподателката или от нейни служителки. Затова и направените изчисления от ВЛ в допълнителното заключение на база игнориране на фактурите, които са без подпис на получател, правилно не са съобразени от съда.
Констатираното нередовно счетоводно отчитане на стопанските операции на жалбоподателката не е опровергано в процеса.
Освен посочените книги, никакви счетоводни документи жалбоподателката не е представила, както не е представила и окончателните фактури към проформа фактурите, издадени за продажбата на стоки на консигнация чрез трети оператор, каквито твърдения са поддържани от нея. Представените книги за материални запаси, за приходите и разходите не осигуряват всеобхватност на операциите, извършени от търговеца и отчетени в тях, тъй като дори и отчетените фактури не са били представени на ревизиращите, което е потвърдено и от вещото лице по СИЕ.
В частта по ЗДДС е прието при тези доказателства, събрани при ревизията, че към 30.09.2006 г. жалбоподателката е достигнала облагаем оборот 52 908, 23 лв., т. е. над 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия и е възникнало задължението да се регистрира за целите на ЗДДС отм. с оглед разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДДС отм. , в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот.
Касаторът не е оспорил с надлежни доказателства достигането на регистрационния праг по ЗДДС и неизпълнението в срок на задължението за подаване на заявление за регистрация по този закон, към датата на достигане на облагаемия оборот.
С това бездействие, ЗДДС обвързва възникването на задължение за начисляване на ДДС върху извършените облагаеми доставки в периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията.
Основателно в облагаемия оборот за този период, представляващ данъчна основа, са включени както отчетените чрез регистрирания от търговеца ЕКАФП облагаеми доставки, така и неотчетените.
В хода на административното обжалване решаващият орган – директора на Дирекция "ОУИ" е установил пропуски при формирането на облагаемия оборот, които са благоприятни за ДЗЛ. Ревизиращите органи не са съобразили получени стоки по неотчетени фактури за данъчни периоди м.05 – м.10.2005 г. и м.01.2006 г. от една страна, а от друга страна при определяне на оборота от м.02. до м.09.2006 г. не е съобразена обичайната надценка, която според представените данни от самия търговец за 2005 г. е била от 16, 28%, а за 2006 г. – 34,32%. Прието е от ДД"ОУИ" в решение №105/24.02.2012 г., че оборотът по чл.108, ал.1 от ЗДДС отм. всъщност е достигнат два месеца преди посочения от ревизорите, на 31.07.2006 г., а не както е прието с РА - на 30.09.2006 г. Позовавайки се на разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, решаващият административен орган не е коригирал данъчната основа за облагане с ДДС, съответно - определения с ревизията ДДС, въпреки констатираните пропуски на ревизията, водещи до установени задължения в по-нисък размер.
По приетата по делото СИЕ, в първия вариант с отчетени всички установени фактури, които не са намерили отражение в счетоводството, е установен оборот, изчислен на база на всички фактури в размер на 53 794, 17 лв. до 30.09.2006 г., т. е. и експерта по СИЕ потвърждава, че така установен оборотът е по-висок от установения с РА, каквито са изводите и на решаващия административен орган.
Пориди забрана за влошаване положение на жалбоподателя, корекция в установените задължения не е направена и от съда, а са потвърдени тези установени с РА, макар и в по-нисък от дължимия размер.
Правилно съдът не е възприел заключението по втори вариант, като мотивите относно доказателствената стойност на фактури, в които липсва подпис за получател, са изложени в обжалваното решение, както и по-горе в мотивите на настоящото решение.
С основното заключение на СИЕ е установен и размерът на надценката, с което не е опровергана констатацията на ревизията в тази част от РА.
Според презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията почл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Правилни са изводите на първоинстанционнния съд, че основанията по чл.122, ал.1, т. 2, т.4 и т.7 за данъчно облагане по ал.2 на чл.122 от ДОПК, в процесния случай са установени, като доказателства, оборващи обстоятелствата, отразени в процесния РА, не са ангажирани.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение с изводи за законосъобразност на оспорения пред него РА е правилно и следва да се остави в сила.
С обжалваното решение на данъчна администрация са присъдени разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал.1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., са определени размер на 3 351,12 лв. Така присъденото юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, поради което искането на процесуалния представител на Дирекцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 351,12 лв., следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 100 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 351 по описа за 2012 година на Административен съд - В. Т..
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ М. П.
Ф.Н.