Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Л. И.-адвокат-пълномощник на „Естат” ООД, гр. С. против решение № 425 от 9.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-279 от 7.03.2014 г., с което жалбата на дружеството срещу решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка е оставена без уважение.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като се отмени и решението на възложителя, поради това, че то не е мотивирано.
КЗК и заинтересованата страна не вземат становище.
От ответника – Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба, като са изложени твърдения противни на тези, направени от касатора. Писменият отговор се поддържа и от процесуалния представител на ответника по касация в съдебно заседание, който иска съдът да му присъди разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът счита, че решението на КЗК е обосновано правилно, мотивирано и законосъобразно. Намира, че от данните по делото е установено, че комисията по чл. 34 ЗОП е изложила мотивирано становище защо не приема представената писмена обосновка, с което не е допуснала нарушение на чл. 70, ал. 2 и 3 ЗОП. Прокурорът сочи освен това, че преценката на комисията на възложителя дали да приеме или не писмената обосновка е преценка по целесъобразност, върху която не се упражнява контрол за законосъобразност.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП и срещу правораздавателен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява, че председателят на Управителния съвет на АПИ, действащ като възложител, с решение № 167 от 16.10.2013 г. е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на проучване на удовлетвореността на ползвателите на пътища”. С решението за откриване на процедурата е одобрил обявлението и документацията за участие с критерий за избор на оферта - най-ниската предложена цена.
Между страните пред КЗК не е имало спор относно това, че „Естат” ООД е предложило ценова оферта с числово изражение, което е било с повече от 20 на сто по-благоприятно от средните стойности на предложенията на останалите участници, поради което комисията-помощен орган на възложителя му е изискала писмена обосновка. Становището си по получената в срок писмена обосновка комисията по чл. 34 ЗОП е отразила в протокол № 3. В него комисията е изложила мотиви по всеки един пункт от обосновката на „Естат” ООД. Като краен извод е преценила, че изложените обстоятелства в обосновката не са обективни, поради което е предложила този участник за отстраняване от процедурата. Възложителят е възприел изцяло мотивите на помощния си орган в решението си по чл. 73, ал. 2 ЗОП и е отстранил „Естат” ООД от участие в процедурата. Това решение на възложителя № 9 от 5.02.2014 г. е обжалвано от „Естат” ООД пред КЗК.
Органът по преразглеждане е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Приел я е за неоснователна. КЗК е направила теоретичен анализ на хипотезите на чл. 70, ал. 1-3 ЗОП, посочила е съдържанието на мотивите на помощния орган на възложителя, като е акцентирала върху най-важните им части, които е съпоставила с материалното право и е направила правен извод, че комисията по чл. 34 ЗОП не е допуснала нарушение по чл. 70, ал. 1 -3 ЗОП Като краен извод е приела жалбата за неоснователна, поради което я е оставила без уважение.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилни и обосновани са изводите на КЗК относно това, че комисията-помощен орган на възложителя, при приемане на писмената обосновка, трябва да изложи обосновани мотиви относно това кои обстоятелства, посочени в обосновката, дадена от участника, приема за обективни и кои от доказателствата счита, че сочат за осъществена някоя или някои от хипотезите на чл. 70, ал. 2, т. 1-5. Когато комисията не приеме писмената обосновка също е длъжна да изложи мотиви относно това, кои обстоятелства в писмената обосновка не приема за обективни и защо. Настоящият състав споделя изводите на КЗК, че преценката на комисията на възложителя дали да приеме или не писмената обосновка е преценка по целесъобразност, върху която не се упражнява контрол за законосъобразност. Но от мотивите на комисията свързани с обосновката трябва ясно да личи преценката й за всички обстоятелства, посочени в обосновката, обсъждането им и излагането на собствени мотиви, които обосновано водят до извод за приемане или не на писмената обосновка. По този начин, както правилно е приела и КЗК се постига не само правилното приложение на материалния закон, но и целите на ЗОП в чл. 2 – равенство и недопускане на дискриминация, за свободна и лоялна конкуренция и за публичност и прозрачност на процедурата по възлагане на обществената поръчка.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано. Във фактическата си част от мотивите, органът по преразглеждане е описал подробно съдържанието на мотивите на комисията по чл. 34 ЗОП, а в правните си изводи ги е съпоставил с чл. 70, ал. 1-3 ЗОП и е извел правилни и обосновани правни изводи относно спазването на чл. 70, ал. 2 и 3 от страна на комисията.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Писмената обосновка на „Естат” ООД е обсъдена пункт по пункт от комисията на възложителя и тя не е намерила наличие на нито една от хипотезите на чл. 70, ал. 2, т. 1-5 ЗОП, която да сочи кумулативно на обективно обстоятелство, поради което не я е приела. Неоснователно и в противоречие с писмените доказателства се твърди, че решението на комисията, взето по целесъобразност и надлежно обосновано е постановено в нарушение на материалния закон, както и че КЗК като е установила, че комисията не е допуснала нарушение на същия и оставила жалбата без уважение е постановила неправилно решение.
По изложените съображения решението на органа по преразглеждане е правилно и законосъборазно и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна.
Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Касаторът следва да заплати на АПИ разноски, представляващи юрисконсулстко възнаграждение в размер 500 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 425 от 9.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-279 от 7.03.2014 г.
ОСЪЖДА „Естат” ООД с ЕИК 130891931 със седалище в гр. С. и адрес на управление кв. „Младост”, бл. 548, вх. „Б”, ет. 2, ап. 203 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” разноски в размер 500 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ К. К. Н.Д.