С решение № 2811 от 24.02.2011год., постановено по адм. д. 6877/10год. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е отменил решение № 94 от 27.04.2010год. по преписка № 228/2009год. на Комисията за защита от дискриминация и е върнал делото като преписка на КЗД за разглеждане по същество и произнасяне по жалба с вх. № 14 – 30 – 96/20.10.2009год. , подадена от ЮЛСНЦ „Р”АД-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за основателност на жалбата.

Ответното по касационната жалба ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.” взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 94 от 27.04.2010год. по преписка № 228/2009год. на Комисията за защита от дискриминация и е върнал делото като преписка на КЗД за разглеждане по същество и произнасяне по жалба с вх. № 14 – 30 – 96/20.10.2009год. , подадена от ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.”, чрез председателя на сдружението М. М.. Прието е, че решението е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка съдът е дал тълкуване на нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД относно съдържанието на жалбата, както и на чл.52,ал.3 от същия закон относно хипотезите, при които производството пред комисията се прекратява, от което е изградил извод, че ако жалбата не съдържа някои от задължителните реквизити, то тя е нередовна и следва да бъде поправено в срок, определен от комисията. Съобразявайки конкретните факти по делото решаващият състав е приел, че жалбата на сдружението е съдържала всички необходими реквизити към момента на подаването й пред КЗД – 20.10.2009год. и указанията на комисията, дадени в заседанието на 07.04.2010год. касаят установяването на факти и обстоятелство, които са от значение за решаване на спора по същество, а не са относими към редовността на жалбата. Съдът е разгледал и алтернативната хипотеза – дори да се приеме, че жалбата е била нередовна към момента на подаването й, то в определенията от комисията срок жалбоподателят е представил редица допълнителни писмени доказателства, както е уточнил, че се претендира нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. в периода от 01.11.2006год до 01.03.2007год., като са посочени имената на лицата, за които се твърди, че е извършено нарушение, както и на лица, за които смята, че са третирани по-благоприятно, уточнено е в какво се изразява по-неблагоприятното третиране и извършителите на нарушението. Тричленният състав е приел, че обжалваното решение поради липса на мотиви не се установява в какво се изразява нередовността на жалбата и кои точно нередовности не са отстранени от жалбоподателя.На база на изложеното е направен краен извод за неправилност на решението, което обуславя необходимостта на неговата отмяна и връщането му на КЗД като преписка за разглеждане на жалбата по същество.

Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че съставът на седмо отделение на ВАС неправилно е приел, че жалбата на ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.” е редовна и КЗД неправилно е прекратила производството по същата. Направените оплаквания са неоснователни.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е било решение № 94 от 27.04.2010год. по преписка № 228/2009год. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 14 – 30 – 96/20.10.2009год., подадена от ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.”, чрез председателя на сдружението М. М. и е прекратено производството по делото. Предмета на обжалваното решение е определил и основния спор между страните - дали подадената от сдружението жалба до КЗД е редовна и следва да бъде разгледана. Даденият положителен отговор на този въпрос е обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Съдържанието на жалбата, въз основа на която се открива производство пред КЗД, е определено в чл.51,ал.2 от ЗЗДиск. Въз основа на фактите по делото правилно тричленният състав е приел, че жалбата на ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.” е била редовна още към момента на подаването й. Това обстоятелство се потвърждава и от това, че с разпореждане № 514 от 29.10.2009год. /л.36 от административната преписка/ председателят на КЗД е приел, че жалбата отговаря на изискванията на чл.51 от ЗЗДискр. и е образувал производство по нея. В този смисъл са изводите се съдържат и в доклада-заключение /л.195 и сл. от административната преписка/, където също се приема, че жалбата е годно правно основание за образуване на производство. Въпросът за нередовност на жалбата е повдигнат едва в първото открито заседание по делото на 07.04.2010год./л.215 и сл. от делото/ по повод възражения на някои от конституираните ответни страни, в резултат на което съставът на комисията е оставил жалбата без движение и е дал указания за отстраняване на нередовностите. Тези действия на комисията са обсъдени от тричленния състав и правилно са квалифицирани като даване на указания за установяване на фактите по преписката, а не като указания за отстраняване на нередовности. Представената молба от ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.” /л.231 от делото/ също е обсъдена от съда и правилно е прието, че с нея са отстранени нередовностите на жалбата. Основателни са и доводите на първоинстанционния съд, че в обжалваното решение на КЗД няма посочване на това кои точно нередовности не са били отстранени, което лишава съда от възможността да провери правилността на акта.

По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на седмо отделение на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса при условията на чл.228 във вр. с чл.143,ал.4 от АПК касатора следва да бъде осъден да заплати на ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.” разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150лв.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ

№ 2811 от 24.02.2011год. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, постановено по адм. дело № 6877/10год. ОСЪЖДА

„Ю. Г.”-АД – гр. П. да заплати на ЮЛСНЦ „Равни права на съкратените от „П. Ю. Г.”, представлявано от председателя на сдружението М. М., разноски по делото за касаицонната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ Д. Д./п/ М. М./п/ И. С. Й.К.