Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 5027/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град В. Т. чрез юрк. Е. У. против решение № 80/30.03.2021 г. на Административен съд – В. Т. постановено по адм. дело № 248/2020 г., в частта, в която е отменен и изменен ревизионен акт № Р-04000419003923-091-001/06.01.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. относно установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за ДДС, вноски за ДОО и вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в общ размер на 21 132.61 лева, както и в частта на разноските възложени в тежест на администрацията.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения по преценка на доказателствата и въз основа на неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Поддържат се нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 12 от ГПК, както и на чл. 202 от ГПК при преценката на експертното заключение. В резултат от решението не е ясно въз основа на какви критерии е направено разграничението за да бъдат изключени от данъчната основа стойностите на част от фактурите, издадени от М. К. енд К. Б. ЕООД с клиентски номер 47444.

По отношение на използваните надценки в решението не са изложени мотиви и съдът е възприел механично заключението на съдебната експертиза, като е игнорирал обстоятелството, че при определяне размера на укритите приходи от продажби е използвана търговската надценка, декларирана от ревизираното лице – 25 % за периода 2012 – 2014 г., 20 % за периода 2015 – 2016 г. за стоките, различни от тютюневи изделия и 5 % за цигари.

Твърди, че от събраните по делото доказателства е установен механизма на доставките от М. К. енд К. Б. ЕООД до ревизирания търговец, който механизъм се отнася за доставките по фактурите, издадени на ЕТ „Напредък – Д. И.“ с клиентски номер 47444.

Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество на спора. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

Ответникът – Д. И. в качеството й на ЕТ „Напредък – Д. И.“, чрез адвокат Ц. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата на основанията по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на Д. И. в качеството й на ЕТ „Напредък – Д. И.“ са установени задължения както следва:

Данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от м.12.2012 г. до м.02.2016 г. и за м.05, 06, 07 и 09.2016 г. в общ размер на 15 349.36 лева и лихви в размер на 8 251.10 лева;

Данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ (годишен и авансов данък на ЕТ) за 2012 – 2016 г. в общ размер на 2 313.87 лева и лихви в размер на 1 107.32 лева;

Вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2013 г. - 2016 г. в общ размер на 1 054.49 лева и лихви в размер на 472.95 лева;

Вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2013 г. - 2016 г. в общ размер на 411.92 лева и лихви от 184.75 лева;

Вноски за здравно осигуряване (ЗО) за самоосигуряващи се лица за 2013 г. – 2016 г. в общ размер на 659.05 лева и лихви в размер на 295.59 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК – данни за укрити приходи от реализация на стоки по фактури, издадени от „М. К. енд К. Б. ЕООД, които не са осчетоводени и воденото счетоводство не дава възможност за обективно установяване на основата за облагане.

Органите по приходите са приели, че от „М. К. енд К. Б. ЕООД са издадени общо 303 фактури и кредитни известия с получател ревизирания търговец, които е следвало да бъдат отразени в дневниците му за покупки по ЗДДС и в счетоводството му както следва: 30 фактури за 2012 г., от които 5 фактури през м.12.2012 г., 70 фактури и 2 кредитни известия през 2013 г., 91 фактури и 5 кредитни известия през 2014 г., 74 фактури и 8 кредитни известия през 2015 г. и 21 фактури и 2 кредитни известия през 2016 г.

Данъчната основа по ЗДДС на продадените стоки е определена въз основа на отчетната им стойност по фактурите, с които са доставени и търговската надценка, декларирана от лицето. Допълнително установените задължения по ЗДДФЛ са резултат от коригиране на приходите и разходите на търговеца с приходи от продажби на неотчетени стоки и съответните им разходи. Задълженията за осигурителни вноски са резултат от увеличения размер на доходите от стопанска дейност на ЕТ, съответно на осигурителния доход.

Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на определените задължения за ДДС за данъчни периоди м.05.2013 г., м.09.2014 г., м. 01, 02, 04 и 09.2015 г. за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., изменил е ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2012 г., м. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2013 г., м.01 - 08.2014 г. и м.10.-12.2014 г., м. 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 г., м-01, 02, 05, 06 и 07.2016 г., в частта на определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. – 2016 г., както и в частта на определените вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 г. и съответните лихви, като е определил конкретните размери на задълженията и е отхвърлил жалбата в частта на установения ДДС за м. 09.2016 г. в размер на 66.53 лева и лихви от 21.79 лева.

Решението се обжалва само от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град В. Т. в частта, в която е отменен и изменен ревизионния акт. В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно.

За да отмени и измени по размер определените в ревизионния акт задължения за ДДС, данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ за самоосигуряващо се лице, съдът въз основа на анализ на събраните по делото доказателства е приел, че доставките на стоки, отразени във фактурите с клиентски номера 78527 и 48367 са закупени в търговски обект на доставчика М. К. енд К. Б. ЕООД („Метро“), получени са от ревизираното лице или от лица, легитимирали се с издадени на търговеца клиентски карти, съответно са използвани от лицето за неговата независима икономическа дейност като са продадени на трети лица с декларираната търговска надценка, без фактурите да са отчетени надлежно в съответните регистри по ЗДДС и в общите счетоводни регистри на едноличния търговец.

По отношение на фактурите с клиентски номер 47 444 съдът е установил, че механизмът на доставяне на стоките не е свързан с достъп до обектите на „Метро“, а изисква транспортирането им до обекта на ревизираното лице и предаването и заплащането им на доставчика чрез съответния водач. Установено е, че фактурите с посочения клиентски номер не съдържат подпис на получателя, който да служи като признание за получаване на стоките. Въпреки това от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че стоките, които са фактурирани на ЕТ Напредък – Д. И. с клиентски номер 47444 и са превозени от водачите М. С. и М. Р. са получени действително от ревизираното лице или от лица, действали от негово име и за негова сметка и са използвани за икономическата му дейност. Според съда от придружителните документи към фактурите, подписани от тези водачи и дадените от тях в хода на ревизията писмени обяснения, се установява, че на водачите е известен точният адрес, на който транспортират стоката, тази стока (подробно описана във фактурите и стоковите разписки) е била предавана от представител на доставчика „Метро“ на съответния водач, контролирана е на изхода на обекта му, превозена е в едно със съпроводителните документи до адреса, вписан в съставения от водача опис на фактурите, фактически е предадена от водача на лица, действали като търговски помощници на ревизираното лице и заплатена от тях. Освен от придружителните документи, тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията на посочените двама водачи (служители на превозвача Алекс О.К. ЕООД). Поради това въпреки липсата на годни, удостоверяващи получаването на стоките подписи във фактурите и съпроводителните ги документи по отношение на стоките превозени от тези водачи, съдът е обосновал извод, че е доказано получаването им в обекта на ревизирания търговец. По делото не е било спорно, че тези фактури не са отразени в счетоводството на търговеца и в регистрите му по ЗДДС. При тези факти съдът е приел за приложимо решението на Съда на ЕС по дело С-576/15, според което чл. 2, параграф 1, буква а), чл. 9, параграф 1, чл. 14 параграф 1 и чл. 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и принципът на данъчен неутралитет, следва да се тълкуват, че допускат, национална правна уредба, като тази в главното производство (по чл. 122 – 124а ДОПК), по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени и свързани с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството му, данъчната администрация може да презумира, че лицето е продало посочените стоки на трети лица и да определи данъчната основа за продажбата на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в директивата.

С тези аргументи, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на извършеното с ревизионния акт облагане на продажбите на стоките, предмет на посочените фактури.

По отношение на фактурите, издадени от „Метро“ на ЕТ Напредък – Д. И. с клиентски номер 47444, чийто механизъм на доставянето не е свързан с достъп до обектите на доставчика, изисква транспорт на стоките до обекта на ревизираното лице и предаването и заплащането им на водач на фирмата – превозвач и за които липсват писмени обяснения от съответния водач, съдът е приел, че не е доказано доставянето и заплащането им. В мотивите си съдът е посочил, че и в този случай писмените доказателства, приложени към фактурите имат синхронизирано съдържание относно датите на изписване на стоките от склада на Метро и предаването им на водача. За част от фактурите е установено, че в съставените пътни листове в маршрута на превоза фигурира [населено място], където се намира обекта на ревизирания търговец. Въпреки това за тези случаи, пълният механизъм на доставянето на стоките и заплащането им (при което според Общите условия на доставчика се прехвърля собствеността върху тях) не се установява чрез преки или косвени доказателства. По аргумент от чл. 124, ал.2 ДОПК съдът е приел, че в тежест на администрацията е установяването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК при условията на пълно главно доказване. Доказателствената тежест е указана изрично на страните в разпоредително заседание.

С оглед липсата на пълнота в доказването на релевантните факти по доставяне и плащане на стоките в обекта на ревизирания търговец, съдът е приел, че стоките, предмет на фактури с клиентски номер 47 444, извън тези, по които доставките са потвърдени от посочените водачи, не са доставени и съответно не са предадени и данъчните документи за тях.

Поради това е приел, че обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 2 и 4 ДОПК са доказани за следните данъчни периоди по ЗДДС: м.12.2012 г., м.01.2013 г., м.02.2013 г., м.03. 2013 г., м.04.2013 г., м.06.2013 г., м.07.2013 г., м.08. 2013 г., м.09.2013 г., м.10.2013 г., м.11.2013 г., м.12.2013 г., м.01.2014 г., м. 02.2014 г., м.03.2014 г., м.04.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.07.2014 г., м.08.2014 г., м.10. 2014 г., м.11.2014 г., м.12.2014 г., м.03.2015 г., м.05. 2015 г., м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.10. 2015 г., м.11.2015 г., м.12.2015 г., м.01.2016 г., м.02.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.07.2016 г. и м.09.2016 г. - данни за укрити приходи по фактурите за доставки към ревизираното лице под клиентски номера 78527 и 48367, както и по повод на фактурите за доставки под клиентски номер 47444, свързани с превоза на стоките по тях, извършен от водачите Стоянов и Разградлиев, както и нарушение на чл. 123, ал.1 от ЗДДС и неотразяване на посочените фактури в отчетните регистри по ЗДДС.

За данъчни периоди м.05.2013 г., м.09.2014 г., м. 01, 02, 04 и 09.2015 г. – не са установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което за тези периоди незаконосъобразно са определени задължения по ЗДДС върху данъчна основа, формирана на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК. С тези мотиви съдът е отменил ревизионния акт в частта на установения ДДС за посочените периоди и е изменил данъчния резултат по ЗДДС за останалите ревизирани периоди, с изключение на данъчен период м.09.2016 г. Данъчната основа на облагаемите доставки е определена при съобразяване метода използван от администрацията и установената и неоспорена търговска надценка.

По отношение на установените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съдът е посочил, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2 и 4 от ДОПК са обосновани със същите факти и обстоятелства като тези в частта по ЗДДС. Съдът е установил, че данъчната основа е определена като към отчетените от ревизираното лице приходи са прибавени приходите от продажби по неотчетените фактури по формираната продажна цена с процент рентабилност, а към отчетените разходи са прибавени разходите за придобиване на стоките по тези фактури. Формираният данъчен финансов резултат (данъчна печалба) е намален със задължителните осигурителни вноски, част от които са внесени от лицето и част от които са определени като допълнително дължими. Приложена е данъчната ставка от 15 %.

Съдът е приел, че за всеки от ревизираните годишни данъчни периоди 2012 – 2016 г. са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 2 и 4 ДОПК. За всеки от периодите е определил данъчната основа по ЗДДФЛ по метода, използван от администрацията, на база декларираните приходи и разходи и приходите и разходите по неотчетените фактурите, за които е приел за безспорно доказано доставянето и плащането на стоките.

За 2012 г. година е установил, че декларираните и приети от ревизията приходи от дейността на ревизирания търговец са 98 355.28 лева, а декларираните разходи са 95 280.20 лева. Внесените задължителни осигурителни вноски, които не са спорни са в размер от 1300.32 лева. Съдът е приел, че в резултат на неотчетените фактури за тази данъчна година приходите са общо 101 397, 85 лева, а разходите общо 97 738,24 лева, поради което облагаемият доход за дейност като търговец е в размер от 3659,61 лева. След приспадане на ЗОВ в общ размер от 1300,32 лв., годишната данъчна основа (ГДО) за посочените доходи е определена на 2 359, 29 лева, а дължимия данък при ставка от 15 % - в размер от 353, 89 лева. След приспадане на платения от лицето данък от 266 лева, съдът е приел, че е дължим данък за довнасяне в размер на 87.89 лева и съответните лихви.

За 2013 г. декларираните от ревизираното лице приходи са в размер на 119 426.03 лева, а разходите за дейността - в размер на 117 465.45 лева. Внесени са ЗОВ в общ размер от 1393.20 лева (за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО). Съдът е увеличил приходите от дейността на ревизирания търговец с приходите от продажбите на стоки по неотчетените фактури, за които е доказано доставянето и плащането на стоките и е приел, че общият размер на приходите за този период е 130 148.16 лева, а общият размер на разходите - 126 196, 34 лева и е определил облагаем доход от 3 951.82 лева. Тъй като този доход не превишава минималния осигурителен доход от 5400 лева за годината, върху който лицето е внесло ЗОВ, то при определяне на ГДО съдът е приспаднал внесените ЗОВ в общ размер от 1393.20 лева. По този начин е формирал данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 2558.62 лева, върху която е определен данък от 383.79 лева. След приспадане на внесения от лицето данък от 85, 71 лева е определен за довнасяне данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер от 298.08 лева и съответните лихви.

За 2014 г. при декларирани от лицето приходи в размер на 153 561.11 лева и разходи за дейността от 150798.02 лева, съдът е увеличил размера им с приходите и разходите резултат от неотчетените фактури съответно на 163 062, 39 лева и 158 415, 27 лева и е определил облагаем доход за дейност като ЕТ за този период в размер на 4647.12 лева. Така определения облагаем доход не превишава минималния осигурителен доход от 5040 лева, поради което при определяне на ГДО съдът е приспаднал внесените ЗОВ в общ размер от 1300.32 лева. Формирана е данъчна основа за доходи на лицето от дейност като едноличен търговец от ЗЗ46.80 лв., върху която е дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ от 502.02 лева. След приспадане на внесения от лицето данък в размер на 219.42 лева, е определен данък за довнасяне в размер от 282.60 лева и съответните лихви.

За 2015 г. съдът е приел, че декларираните приходи от дейност като ЕТ са 186 798.56 лева, разходите за дейността от 184 497.62 лева, а внесените ЗОВ са в общ размер от 1300.32 лева (за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО). Увеличил е приходите на 192 656.18 лева, съответно разходите на 189 378.97 лева, със стойността на приходите и разходите от продажби на стоки по неотчетени фактури, за които в решението е приел, че е доказано доставянето на стоките и заплащането им. Облагаемият доход е определен в размер на 3277.21 лева. Данъчната основа за дейност като ЕТ е определена в размер на 1976, 89 лева, след приспадане на внесените ЗОВ в размер на 1300.32 лева, тъй като облагаемият доход и за този период не превишава годишния размер на минималния осигурителен доход от 5400 лева. Дължимият данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2015 г. според съда е в размер на 296, 53 лева. След приспадане на внесения от лицето данък от 150.09 лева, е определил данък за довнасяне в размер на 146.44 лева и съответните лихви.

За 2016 година съдът е установил, че лицето е декларирало приходи от дейност като ЕТ в размер от 223197.70 лева и разходи за дейността от 218239.71 лева. Внесени са ЗОВ в размер на 1300.32 лева. Приел е, че при съобразяване на приходите и разходите по неотчетените фактурите, стоките по които са доставени платени, приходите и разходите за този период са съответно 225 604.65 лева и 220 245.50 лева, а облагаемият доход на ревизираното лице - 5359, 15 лева. От така определения доход са приспаднати както внесените от лицето ЗОВ, така и определените от съда осигурителни вноски в общ размер на 1382.66 лева. Формирана е данъчна основа в размер на 3976.49 лева, върху която е изчислен данък от 596.47 лева. След приспадане на внесения за тази година данък в размер от 548.65 лева е определил данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер от 47.82 лева.

С тези мотиви съдът е изменил ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДФЛ.

По отношение на определените задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване за 2013 г. – 2015 г. съдът е приел, че не са дължими, тъй като облагаемият доход за тези периоди, формиран след увеличението му с приходите и разходите по неотчетени фактури, за които е доказано доставянето и плащането на стоките, не надхвърля минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица за тези периоди.

За 2016 г. е приел, че облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ надхвърля минималния осигурителен доход за тази година с 319.15 лева, поради което е определил за довнасяне вноски за ДОО в размер на 40.85 лева, за ДЗПО – УПФ в размер на 15.96 лева и за ЗО в размер на 25.53 лева – общо 86.83 лева, с която сума е изменил ревизионния акт в тази част.

Решението е правилно постановено.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за мотивиране на съдебния акт по чл. 236, ал. 2 ГПК и за преценка на доказателствата по делото.

Съдът е извършил преценката на доказателствата по делото в съответствие с процесуалните правила и е изложил ясни и изчерпателни мотиви по релевантните за спора факти, по приложението на особения ред за облагане и по материалноправните основания за възникване на задълженията.

Основното оплакване в касационната жалба е във връзка с доказването на фактите по доставяне, получаване и заплащане на стоките, предмет на част от фактурите, издадени от „М. К. енд К. Б. ЕООД на ЕТ Напредък – Д. И., [населено място], с клиентски номер 47444. Няма спор по делото, че под този клиентски номер са фактурирани стоки, които се доставят до обекта на търговеца с транспорт, осъществен от трето лице – превозвач, по поръчка на доставчика. Правилно съдът е преценил доказателствената сила на приложените към фактурите частни документи по чл.180 ГПК – фактури, протоколи за изминати километри, стокови разписки, пътни листове, товарителници. В приложение № 2 към съдебно - счетоводната експертиза са описани представените документи по всяка фактура. Тези частни документи не носят подписа на ревизирания търговец - получател по фактурите. Поради това правилно съдът е приел за доказани доставянето на стоките и тяхното заплащане в обекта на ЕТ Напредък – Д. И. само по тези фактури с клиентски номер 47444, по които приложените документи се подкрепят от останалите доказателства по делото – в случая от писмените обяснения по чл. 57, ал. 2 от ДОПК на водачите на съответните превозни средства Стоянов и Разградлиев. За останалите фактури с този клиентски номер, законосъобразно е прието, че релевантните факти, при които може да се презумира, че стоките по неотчетените фактура са продадени и да се извърши облагането на продажбите по особения ред, не са установени при условията на пълно и главно доказване.

Решението е постановено в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-576/15 „М. М. , според което облагането на приходите от продажби по фактури, които не са отчетени от задълженото лице може да се извърши при доказано доставяне и получаване на стоките от това лице, съответно при наличие на данъчен документ, който не е отразен в счетоводството му. В случая тези факти не са установени по спорните фактури, поради което законосъобразно с решението в обжалваната част съдът е отменил, съответно изменил ревизионния акт.

Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 202 от ГПК при преценката заключението на вещото лице и по – конкретно възраженията за липса на мотиви във връзка с търговските надценки и механично пренасяне на сумите, изчислени от вещото лице. Размерът на приходите и разходите от неотчетените фактури за ревизираните периоди, определен в заключението на вещото лице е съобразен с търговската надценка, декларирана от ревизираното лице – 25 % за периодите от 2012 г. до 2014 г. и 20 % за 2015 – 2016 г. за стоките, различни от тютюневи изделия и 5 % за цигарите. В колона 6 на приложения № 4 и № 6 към заключението е отразена надценка 1.25, 1.20 и 1.05, която съответства на декларираната от ревизираното лице и на посочената в ревизионния доклад надценка. Като е кредитирал изчисленията на вещото лице, съдът не е игнорирал търговската надценка, посочена от търговеца.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на доказателствата по делото. Решението в обжалваната част, в която е отменен и изменен ревизионния акт е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021 г.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/30.03.2021 г. на Административен съд – В. Т. постановено по адм. дело № 248/2020 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Д. И. в качеството й на ЕТ „Напредък – Д. И.“ сумата 600 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова