Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. Ю. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаГ. К. по адм. дело № 5057/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО, Комисията), представлявана от председателя й О. С., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. К., против решение № 1000 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6995/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 48 състав, с което е отменено по жалба на С. С. Р. № 34 от 25.02.2020 г. на Комисията.

В касационната жалба са развити доводи на първо място за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима - просрочена жалба - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, съответно за неговата неправилност като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдено оспореното решение на Комисията. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - С. С., чрез пълномощника си адв. К. И., в писмен отговор и в съдебно заседание по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по същество. Счита съдебното решение за правилно и че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Постановеното съдебно решение е недопустимо, тъй като съдът е сезиран с просрочена жалба против решението на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Видно от данните по делото, доказателствата за които се сдържат в представената административна преписка и са приети от съда, оспореното решение № 34 от 25.02.2020 г. на Комисията е изпратено на жалбоподателката с писмо с обратна разписка, съгласно изискванията на специалния закон - Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) и по специално нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗНФО. Съгласно цитирания текст, решенията на Комисията за прилагане на надзорни мерки, каквото е оспореното решение, се съобщават на адресата чрез връчване срещу подпис или чрез препоръчано писмо с обратна разписка на адреса, посочен в регистъра по чл. 20 от с. з. В случая са спазени всички кумулативни изисквания - съобщение с образна разписка е изпратено до адресата именно на адреса по регистрация по чл. 20 от ЗНФО - гр. София. [адрес]. Препоръчаната пощенска пратка е изпратена на 16.03.2020 г., като видно от обратната разписка е върната на КПНРО на 28.04.2020 г. с отбелязване от пощенския оператор, че не е потърсена (стр. 26-28, том първи на делото на АССГ).

След връщането на препоръчаното писмо, видно от констативен протокол от 07.05.2020 г. (стр. 21 от същия том на делото), процесното решение на Комисията за налагане на надзорни мерки е поставено на цитираната дата на таблото за обявления и съобщения в сградата на КНПРО, на определеното за целта място. Посоченото е в пълно съответствие с нормата на чл. 95, ал. 2 от ЗНФО, съгласно който когато решението на Комисията не може да бъде връчено по посочения в ал. 1 начин - връчване срещу подпис или чрез писмо с обратна разписка, то се смята за връчено с поставянето му на определеното за целта място в сградата на Комисията. Това обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на Комисията. Видно от неоспорения и приет като доказателство протокол същият е изготвен от две длъжностни лица, определени изрично с цитираната в протокола заповед № 03-01-64 от 0.05.2020 г. на председателя на Комисията.

При тези данни, следва да се приеме, че съобщаването на оспореното решение е редовно извършено на 07.05.2020 г., като от този момент е започнал да тече четиринадесетдневния срок за оспорването му. Първоинстанционният съд не е съобразил посочените данни, като е приел, че датата на съобщаване на акта е 02.07.2020 г., когато видно от разписка от същата дата обжалваното решение е връчено лично, срещу подпис на пълномощника на С. С. - адв. К. И., съответно съдът е приел, че жалбата, подадена на на 16.07.2020 г. е постъпила в срок. По-късното връчване на решението обаче не новира срока за оспорване, тъй като съобщаването е редовно извършено, в съответствие с изискванията на изричната норма на специалния закон на 07.05.2020 г., от когато е започнал да тече срока за обжалване, в който смисъл изводите на съда са необосновани, тъй като не са съобразени с доказателствата и приложимите норми на ЗНФО.

По отношение изтичането на срока за обжалване следва да се съобразят следните обстоятелства. Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 с решение на Народното събрание на Р. Б. на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, е обявено извънредно положение върху цялата територия на Р. Б. считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., който срок с решение на Народното събрание на Р. Б. прието на 03.04.2020 г. е удължен до 13.05.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп., бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМДВОП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Материята на процесното производство не попада в обхвата на изключенията, посочени в Приложението към чл. 3, т. 1 (ново – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), поради което на основание разпоредба на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП срокът за обжалване, започнал да тече по време на обявеното извънредно положение е спрял да тече до отмяната му, т. е. до 13.05.2020 г. Следва да се приеме, че макар срокът да изтича след отмяната на извънредното положение, при редовно течение на срока, а именно на 21.05.2020 г., то следва да се приложи ЗМДВИП, за да не бъде нарушено правото на защита на жалбоподателката.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, с един месец от отмяната на извънредното положение, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.

Съгласно § 13 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за здравето (ЗЗдр) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът е обнародван в ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. При това положение срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, спрял да тече до 13.05.2020 г. е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. и е изтекъл на 04.06.2020 г. Жалбата е подадена на 16.07.2020 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за оспорване и е процесуално недопустима.

За пълнота в изложението следва да се разгледа и приложението на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, ако се приеме, че срокът по чл. 149 от АПК е извън сроковете, визирани в чл. 3 от ЗМДВИП. В този случай, срокът би бил удължен с един месец от отмяната на извънредното положение и при съобразяване на приложението на § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗдр. В този случай срокът ще изтече един месец след 21.05.2020 г., т. е.. на 21.06.2020 г., в който случай отново жалбата, подадена на 16.07.2020 г. е просрочена.

Решаващият съд не е съобразил установените по делото данни и доказателствата, както и цитираните норми от ЗНФО, ЗЗдр и ЗМДВИП, поради което приемайки че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК е постановил неправилно - необосновано и несъобразено с приложимия закон съдебно решение, при наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 2 от АПК. С изтичането на срока за оспорване правото на жалба е погасено, поради което същата е недопустима за разглеждане по същество и постановеното решение е недопустимо. Съдът е следвало да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Настоящата инстанция следва да обезсили съдебното решение и да прекрати производството по делото.

При този изход на спора е доказана по основание претенцията за разноски на ответника по касация. По отношение размера същата е основателна за 570 лева, от които 370 лева, внесена държавна такса за касационното производство, видно от приложените две вносни бележки и по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено в този размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1000 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6995/2020 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 48 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. С. против решение № 34 от 25.02.2020 г., постановено от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за налагане на надзорни мерки - лишаване на Стоицева от правото да извършва финансов одит за срок от три години.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6995/2020 г. на Административен съд - София-град, като недопустимо.

ОСЪЖДА С. С. да заплати на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори сумата от 570 (петстотин и седемдесет) лева разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Юлия Ковачева