6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 648

София, 12.08. 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 771 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „СОД-Варна“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Л. Д., чрез адв. Н. С., против решение № 1659 от 5 ноември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1618/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта му, с която се потвърждава решение № 5337 от 29 ноември 2019 г. по гр. д. № 4879/2018 г. по описа на Районен съд Варна за осъждане на дружеството на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на Р. Т. И., с адрес в [населено място], сумата 14000 лева обезщетение за неимуществени вреди – понесени болки и страдания в периода 18.04.2015 г.-02.04.2018 г. в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и, след частична отмяна на същото първоинстанционно решение, дружеството е осъдено да заплати на Р. Т. И. още 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди – понесени болки и страдания в периода 18.04.2015 г.-02.04.2018 г. в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Според касатора, предпоставките за обезщетяване на претърпените от работника или служителя вреди са изчерпателно и точно посочени в чл. 200 КТ (наличие на временна...