О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 179

София, 11.08.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 1969/2021 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Г. Ч., чрез адв. М. Р. Н., частна касационна жалба срещу определение № 152 от 11. 04. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 167/2022 г. на Апелативен съд – П., потвърждаващо определение № 611 от 09. 03. 2022 г. по гр. д. № 3116/2021 г. на ОС – Пловдив, с което е върната подадената от С. Г. Ч. против К. С. А. искова молба и е постановено прекратяване на исковото производство на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК, поради невнасяне на дължимата от ищцата държавна такса.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:

Делото има за предмет предявени от С. Г. Ч. против К. С. А. обективно съединени искове: иск с правно основания чл. 45 ЗЗД – за присъждане на сумата 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. М. К., настъпила на 27. 09. 2020 г., и иск с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за присъждане на сумата 30000 лв. законна лихва върху главницата до предявяване на иска. Твърди се, че смъртта на И. М. К., настъпила на 27. 09. 2020 г., е в причинно-следствена връзка от нанесен от ответника К. С. А., на 3. 12. 2016 г., побой над починалия, за което е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда от 09. 07. 2018 г. по НОХД № 7782/2017 г. на РС – Пловдив.

С присъдата ответникът К. С. А. е бил признат за виновен в това, че на 3. 12. 2016 г. е причинил на И. М. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималните фаланги на втори и трети пръст на дясната ръка, довело трайно затрудняване движенията на горния десен крайник за срок от 45-60 дни, при благоприятен оздравителен процес, и осъден за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК.

Исковата молба е била върната от първоинстанционния съд на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 128, т. 2 ГПК, поради неизпълнение указанията на съда за представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Въззивният съд е приел за законосъобразни дадените от първоинстанционния съд, по реда на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК, указания за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса от 5200 лв. (4000 лева по главния и 1200 лв. по акцесорния иск). Приел е, че предвид неизпълнението в срок на дадените указания за заплащане на дължимата държавна такса за водене на исковото производство, първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

За неоснователен е приет доводът на ищцата, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като се претендират вреди от непозволено увреждане от престъпление. В тази връзка съдът е приел, че съгласно цитираната разпоредба, освободени от такси и разноски по производството на делата са ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. В случая ответникът е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК - причинена на починалия И. К., на 3. 12. 2016 г., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори и трети пръст на дясната ръка, а не за причиняване на смъртта на лицето. А и смъртта на И. К. е настъпила на 27. 09. 2020 г., близо 4 години след причиняването на средната телесна повреда. Направен е извод, че при тези данни не би могло да се приеме, че процесните вреди са от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Следва да се добави, че на 18. 08. 2020 г. починалият бил приет в болница, където е поставена диагноза исхемичен мозъчен инсулт, причинен от стеноза на церебрални артерии.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът приложима ли е разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с извършено престъпление, за което има влязла в сила присъда. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Настоящият състав, намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

На първо място, въпросът е несъответен на данните по делото. С исковата молба не се претендират вреди от смъртта на лицето И. М. К., причинена от ответника, за което последният е признат за виновен с влязла в сила присъда, а се претендират вреди от смъртта на посоченото лице, причинена от ответника, за което същият не е признат за виновен с влязла в сила присъда, а е признат за виновен за причинена средна телесна повреда - счупен втори и трети пръст на дясната ръка, като смъртта е настъпила 4 години след причиняване на средната телесна повреда и повече от 2 години след постановяване на присъдата.

На следващо място, разпоредбата е ясна и редакцията й не предполага противоречивото й тълкуване. Същата е обсъждана в практиката на ВКС, включително и в мотивите към ТР № 6/6. 11. 2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК, точка 15. Приема се, че е приложима само ако вредите, по повод на които се претендира обезщетение, са резултат на деянието, за извършването на което деецът е осъден с влязла в сила присъда. В този смисъл са и изводите на въззивния съд – деянието, за което е осъден ответникът е причинена на починалия средна телесна повреда (счупен втори и трети пръст на дясната ръка), а не причинена смърт на лицето.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152 от 11. 04. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 167/2022 г. на Апелативен съд – П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: