Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 572 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 1447/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХVІІ състав в частта, в която по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001315004549-091-001 от 23.12.2015 г., издаден от П. И. Л. – старши инспектор по приходите, възложил ревизията и Г. Д. С. на длъжност инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 276 от 09.05.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. П. в частта относно онказаното право на данъчен кредит по 12 бр. фактури за периоди м.06,м.07 и м.12.2014г., издадени от [фирма] в общ размер на 12 785,29 лева и прилежащи лихви; по 24 бр. фактури за периоди м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014 г., издадени от [фирма] в общ размер на 22 265,39 лева и прилежащи лихви; по 6 бр. фактури за периоди м.06 и м.07.2014 г., издадени от [фирма] в общ размер на 4588,60 лева и прилежащи лихви; по 3 бр. фактури за период м.12.2014 г., издадени от [фирма] в общ размер на 4141,67 лева и прилежащи лихви, както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ – гр. П. е осъден ада заплати на [фирма] разноски в размер на 3016,26 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводите на съда почиват на неправилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и пълно игнориране на установените факти и обстоятелства и събраните в рамките на ревизията доказателства. Според...