Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], седалище в гр. [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявано от управителя Г. Ш., чрез процесуалния му представител адвокат М. К., против Решение № 480/24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10474/2016 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №Р-22002215010003-091-001/11.07.2016 г., издаден от Началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП София, и потвърден с Решение №1709/30.09.2016 г. на директора "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните норми. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА.

Ответникът по жалбата - директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С., при ЦУ на НАП в с. з., чрез пълномощника си юрк. М. излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С оспорения пред административния съд РА №Р-22002215010003-091-001/11.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., на [фирма], въз основа на извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2014 г. до 31.10.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано право...