Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., от гр. [населено място] против решение № 79 / 20.01.2017 г. по адм. дело № 182 / 2016 г. на Административен съд – гр. П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал.1, т.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 79 / 20.01.2017 г. по адм. дело № 182 / 2016 г. Административен съд – гр. П. е отхвърлил жалбата на А. А. Б., от гр. [населено място] срещу решение № 2153 – 15 – 1 / 04.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [номер]/ПР-01340/31.08.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Присъдил е разноски.
По делото е установено, че с разпореждане № 014364 / 19.08.1991 г. ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. П. е отпуснал на А. А. Б., от гр. [населено място] лична пенсия за изслужено време и старост, считано от 01.07.1991 г.. Приел е за установен осигурителен стаж както следва: 28 години, 06 месеца и 00 дни от втора категория труд и 10 години, 04 месеца и 12 дни от трета категория труд, който превърнат към втора категория труд е бил определен на 36 години. Индивидуалният коефициент е бил определен при базисен период от 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. с брутно възнаграждение 10759,00 лева.
С разпореждане № 108 / 16.01.2001 г. по заявление от 13.12.2000 г. на основание чл. 21, ал.2 от НП, личната пенсия на лицето е била изменена с друг тригодишен базисен период за времето от 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г., с доход 332 860,00 лева. Включен е бил и допълнителен осигурителен стаж от втора и трета категория труд, с който осигурителният стаж от втора категория е бил изчислен на 30 години, 03 месеца и 01 ден, а този от трета категория на 13 години, 00 месеца и 04 дни. Размерът на пенсията е бил определен при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 КСО – 50 години, 09 месеца и 28 дни и индивидуален коефициент при посочения по-горе базисен период 1,757.
Пенсионните органи са предприели проверка по данните за отпуснатата на А. Б. пенсия след като са установили липсата на пенсионното му досие. Предприели са действия по неговото възстановяване като са поканили няколкократно жалбоподателя да представи наличните у него документи за осигурителен стаж и доход. Последният е подал декларация, в която е описал притежавания от него осигурителен стаж, без да индивидуализира надлежно своите осигурители и е отказал да приложи документите, които притежава.
При изчисляване на осигурителния стаж на А. Б. за периода 01.03.1952 г. – 30.06.1991 г. органите на ТП на НОИ са установили, че същият възлиза на установения при отпускане на пенсията му и са приели, че същата следва да се получава при тези данни.
По пенсионната преписка е останал неудостоверен придобития от жалбоподателя осигурителен стаж след 01.07.1991 г., което е мотивирало органите на НОИ да приемат, че разпореждане № 108 / 16.01.2001 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, с което пенсията е била преизчислена с друг тригодишен базисен период за времето от 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г., с доход 332 860,00 лева, при осигурителен стаж от втора категория труд 30 години, 03 месеца и 01 ден и от трета категория 13 години, 00 месеца и 04 дни е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 99, ал.1, т.5 КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната.
Установявайки наличието на хипотезата от посочената норма, пенсионните органи законосъобразно са приели, че отпуснатата лична пенсия за изслужено време и старост/ осигурителен стаж и възраст следва да бъде изменена при установените безспорни данни по пенсионната преписка.
Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Правилно съдът е дефинирал спорния предмет като не е разгледал спор по чл. 114 КСО, посочвайки, че не е надлежно сезиран с такъв.
При този изход на спора и отчитайки сложността му в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 / 20.01.2017 г. по адм. дело № 182 / 2016 г. на Административен съд – гр. П..
ОСЪЖДА А. А. Б., от гр. [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.