Образувано е по касационната жалба на Б. М. Х. против решение по адм. д.№ 66/ 2016 г. по описа на АС-Шумен. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата му с доводи, че съдът е тълкувал разширително закона, което има за последица ограничаване на правата му. Разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗГ е приложена с обратна сила, което е неправилно.

Ответната страна изпълнителният директор на ИА по горите оспорва касационната жалба като неоснователна в писмена защита постъпила след приключване на съдебните прении.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 37/ 28 април 2016 г. по адм. д.№ 66/2016 г. по описа на АС-Шумен е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против заповед №1014/ 23.12.2015 г. на ИД на ИАГ, с която на основание чл.239, ал.1, т. 4 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №[номер]/ 23.06.2014 г., ведно с всички права произтичащи от него.

Решението е правилно и следва да се остави в сила .

Жалбоподателят е вписан в публичния регистър към ИАГ по чл.235 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) за упражняване на частна лесовъдска практика, която включва посочените в чл.233 от ЗГ дейности и има удостоверение №[номер]/ 23.06.2014 г. Осъден е с присъда по НОХД 95/ 2010 г. по описа на РС Омуртаг, влязла в сила на 28.08.2014 г., за престъпление по чл. 235, ал. 1 вр. с чл.20, ал. 4 от НК за извършено престъпление в периода от 21 -25.05.2008 г. затова, че в условията на продължавано престъпление и в качеството му на помагач без редовно писмено позволително извозил от ОГФ имот кад № [номер] в землището на [населено място], [община], 305 пл. куб. м. от дървесни видове за обща стойност 11 578, 07 лв.

Разпоредбата на чл.236 от ЗГ изисква лицата, които се вписват в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика да не са осъждани с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1.В случая присъдата е влязла в сила след вписване на касационния жалбоподател в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Законодателят е уредил в чл.239, ал.1 основания, при наличието на които физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва. Съгласно чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ когато с влязла в сила присъда лицето е осъдено за престъпление, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано, то се отписва от регистъра. Основанието не поставя изискване престъплението да е извършено след регистрацията, а да е извършено при упражняване на някоя от дейностите по чл.233, ал.1 от ЗГ. Поради това е неоснователно оплакването, че административният орган, а после и съдът са приложили материалния закон с обратна сила. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил законосъобразно решение.

Съгласно даденото в пар.1, т.21 от ДР на ЗГ определение за добив на дървесина, добивът е сеч и извоз на дървесина до временен склад. Лесовъдската практика по чл. 233, ал.1, т.4 от ЗГ е дейност по планиране и организация на добив на дървесина. Като е осъден за помагачество по извозване без редовно писмено позволително на дървесина, жалбоподателят попада в хипотезата на чл.239, ал.1, т. 4 от ЗГ.

Тъй като писмената защита на ответника е постъпила в съда на 31.01.2018 г. в 14 ч., т. е. след приключване на съдебните прении по делото в 10.42 ч., доводите не следва да се обсъждат.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №37/ 28.04.2016 г. по адм. д.№ 66/2016 г. по описа на Административен съд-Шумен. Решението е окончателно.