Производството е по реда на чл.160, ал.6 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. - Директор на Дирекция „Обжалване и осигурителна практика” – София, срещу решение № 5512/03.08.2016 г., постановено по адм. д.№11563/2015 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/.

С обжалваното съдебно решение е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-2222-1014003214-091-002 от 06.08.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП –София, потвърден с решение №1594/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 689 067.19 лв. за данъчен период месец септември 2014 г.

В касационнта жалба се сочат основания за отмяна на съдебния акт по чл.209, т.2 и т.3 от АПК.

Касаторът твърди, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е била недопустима и въпреки представените доказателства в този смисъл, и поддържаните твърдения относно датата на узнаване на решението, аргументите на органите по приходите не са възприети, нещо повече не са и обсъдени от решаващият състав, като не са направени самостоятелни фактически установявания, относно твърденията за недопустимост на жалбата. След като съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане, то и постановеното решение е недопустимо и подлежи на отмяна.

Алтернативно се сочат аргументи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че по отношение на процесната фактура издадена от „[фирма]” са налице условията на чл.69 от ЗДДС. Не е в тежест на данъчната администрация да установява фактите, че стоките не са използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Изготвената от вещото лице експертиза, на която съдът е основал изводите си, е въз основа на документи предоставени от ревизираното лице. Експертът не е...